Династията Кенеди и една библиотека като повод за български размисли

Половин век след фаталните изстрели в Далас неговият магнетизъм, чар и политическа дързост продължават да занимават както историците, така и съотечествениците му от всички поколения. Митът за една династия.
Така се случи, че преди около месец, във все оше слънчевия есенен Бостън, отидох за пореден път в президентската библиотека-музей, носеща името на Дж.Ф. Кенеди. Когато и да е в този приятен град, човек няма да съжалява, ако се отбие макар и за час в това тихо, богато на история, носталгия и култура място.
В САЩ има 13 президентски библиотеки, започвайки с тази на Хърбърт Хувър и свършвайки с библиотеката на Джордж  Буш младши в Далас, Тексас. Но вероятно най-интерсната, най-посещаваната и най-интригуващата е тази на 35-ия президент на Щатите, наричан тук от почти всички   Джей Еф Кей (JFK). Разположена удобно на брега на океана , с модерна сплав от бял бетон и матово-гълъбово стъкло, просторната сграда диша спокойно между тихия плисък на вълните и зеления парк (40 декара) около нея. За посетителите има огромен безплатен паркинг, входът не е скъп в контекста на американските заплати ($12), но безплатен за деца и журналисти… Архитектът И. М. Пей не е пестил нито от въображението си, нито от материалите, за да извае един дом, подходящ за “мита Кенеди”. (Може, за разлика от Колю Фичето, да е преразходвал някой пирон в повече, но няма да задълбаваме в детайли).
Библиотеката, която е

музей на личността и на семейство Кенеди,

започнало политическия си възход от Масачузетс, е изключително щедра към посетителите: 25 мултимедийни експозиции, отразяващи духа не само на Белия дом в онези 1036 дни, през които Кенеди беше президент, но и духа на Америка през 60-те години на миналия век, когато светът беше друг; когато САЩ и Съветският Съюз бяха двата военни колоса на планетата, надпреварвайки се както по мощта на ядрените си ракети и овладяването на Космоса, така и по равнището на балета и на брутния си национален продукт… И докато руснаците може би  водеха в балета, американците имаха по-пълни портмонета. (Докато Баришников не отиде “оттатък”, следвайки примера на Джордж Баланчин).

Ако има “Мека” за историците, изследващи САЩ на Двайсетия век, то тя сигурно е тук. Всички документи, свързани с президентството на Кенеди, на брат му Робърт (също убит, през 1968 в Лос Анджелис), дрехите, мисиите и амбициите на не по-малко легендарната съпруга на президента - Джаки Кенеди (по-късно Онасис); на децата им, са събрани тук. Пред вас е море от снимки, телевизионни филми, репортажи “на живо” от покушението в Далас преди 50 години, когато президентът залитва и пада в откритата лимузина, улучен в главата; гласът на също толкова легендарния телевизионен коментатор Уолтър Кронкайт, съобщаващ за атентата, писма, книги, подаръци, получени от президента и съпругата му, невероятно богатство от “парченца история”, възкресяващо епохата на големите надежди, на голямото ядрено състезание и на най-горещите дни от времето на Студената война – Кубинската криза през 1962, когато светът е на ръба на ядрена война.
На нашите младежи днес, разпънати между  чалгата, безработицата, неясното бъдеще, лъжливите политици, уличните протести и институционализираното двуличие приказката за една президентска библиотека едва ли ще им бъде много интересна. Вероятно мнозина от тях имат други ценности и други интереси. Това, което нямат, е място като това в Бостън, където да отидат след поредния протест и  да погледнат историята си ...

Свързани новини: