(http://e-vestnik.bg/)
Източно партньорство: кой и какво ще подпише във Вилнюс
Дойче веле
Лидерската среща на Източното партньорство в края на ноември във Вилнюс може да стане историческа, смята председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Дойче веле проучи шансовете да се оправдае тази прогноза.
* * *
Да се развиват подчертано тесни отношения с бивши съветски републики, без да им се предлага пълноценно членство в Евросъюза - ето какво предвижда програмата на ЕС Източно партньорство, чиято поредна среща на върха предстои на 28 и 29 ноември във Вилнюс. Мястото е избрано във връзка с председателството на Литва в ЕС.
Сред основните цели на програмата, обявена през 2009 г. на лидерски форум в Прага, бе да създаде условия “за ускоряване на политическото асоцииране и по-нататъшната икономическа интеграция”.
В програмата се включиха първоначално шест бивши съветски републики - три източноевропейски (Беларус, Молдова, Украйна) и три от Южен Кавказ (Азербайджан, Армения и Грузия). Русия също бе поканена, но отказа.
Украйна: фаворитът губи позиции
Основно събитие на вилнюската среща се очакваше да стане подписването на споразумение за асоциирано членство на Киев в ЕС. Месец преди форума шефът на Европейската комисия Жозе Барозу заяви, че страните скоро ще постигнат тази обща цел. До неотдавна Украйна бе смятана за флагман сред държавите от Източното партньорство. Правителството в Киев получаваше най-голямата финансова помощ (по официални данни на ЕС близо половин милиард евро за периода от 2007 до 2010 г.) - двойно повече от Молдова и тройно повече от Грузия. Последва и ново увеличение на отпусканите средства.
Украйна приключи първа преговорите по споразумение за асоциирано членство, предвиждащо и зона за свободна търговия. Това стана в края на 2011 година. Обаче процесите срещу бившата премиерка Юлия Тимошенко и осъдителната присъда, също и наказателни дела, в които обвиняеми бяха други опозиционери, предизвикаха критики в ЕС. През 2012 г. Брюксел отложи парафирането на документа (одобряването на окончателен вариант).
ЕС и Украйна имат желание да го подпишат на срещата във Вилнюс. Ако това стане, някои положения от текста може да влязат в сила, още преди да бъде ратифициран от парламентите. Но само ако Украйна изпълни едно от основните изисквания на ЕС - да спре практикуваното избирателно правосъдие. Сиреч, докато Юлия Тимошенко е в затвора, Брюксел няма да подпише споразумението за асоцииране.
Молдова: новият любимец на Европа
Вместо Украйна най-примерен участник в Източното партньорство се очертава да стане Молдова, по-последователна в стремежа за сближаване с ЕС. Кишинев и Брюксел планират да парафират във Вилнюс споразумение за асоцииране и да го подпишат през 2014 г., тоест преди да изтече мандатът на днешния състав на Европейската комисия. Европейските столици не спират да хвалят Молдова заради реформите в страната и за липсата на явни проблеми с демокрацията, каквито има в други страни от Източното партньорство.
Две седмици преди вилнюския форум Барозу направи сензационно изявление. По думите му Еврокомисията ще препоръча Съветът на ЕС да премахне визовия режим с Молдова. До каква степен, още не се знае. Съответно Молдова може първа да получи от ЕС онова, което другите смятат кажи-речи за най-важно в сътрудничеството с Брюксел: правото да пътуват в Европа без визи.
Изявлението на Барозу е пример как работи принципът “повече срещу повече” (more for more) - един от новите принципи в европейската политика за съседство, в чиито рамки действа Източното партньорство. Той се свежда до следното: колкото повече реформи прави една държава, с толкова повече насрещни крачки отвръща Брюксел.
Грузия: ...
Свързани новини:
Виж всички новини от 2013/11/19