Израел: в малцинство, но не и в самота

Въпреки охладнелите връзки с Вашингтон Израел е стигнал критично важен момент в дипломатическата си история. За пръв път виждаме практически на една и съща страна с него една арабска държава, и то сред водещите в мюсюлманския свят. От значение е също единодушието по иранския въпрос с Франция - с мощното си арабско лоби тя заема челни позиции в Европа по ниво на антисемитизъм. Още по-характерен момент е, че двете страни доста успешно спъват опитите на САЩ да се сключи договор с Техеран.

Да припомним, че Франция наложи вето върху женевското споразумение, което според нея не включва достатъчно конкретни искания за спиране на ядрената програма. Колкото до Саудитска Арабия, лидерите й открито негодуват и се боят от сближаване между Вашингтон и Техеран, способно да засили основния им съперник - шиитската Ислямска република.

Сближаването на Израел с Франция и Саудитска Арабия се гради на съвсем различна основа и не прилича на връзките със САЩ. Тук не става въпрос за приятелство или патронаж, а за сътрудничество между държави с общи цели и задачи. Сериозен пробив за международния имидж на Израел.

Посрещайки в еврейската държава президента на Франция Франсоа Оланд, Нетаняху повтори думите му, че “е по-добре да си в малцинство, но да бъдеш прав, отколкото в мнозинство, но да грешиш”. За Израел е вярно и друго - по-добре е да си в малцинство, но не и в самота. Предупрежденията на скептици, че Ерусалим остава сам в борбата срещу “лош” договор с Иран, не се оправдаха. Съвсем доскоро даже израелски експерти твърдяха, че трябва да се примирим с американския подход, за да не изложим на опасност отношенията си с Белия дом. Днес обаче Израел демонстрира, че може да действа в международното пространство и без покровителството на САЩ.

В миналото всички смятаха, че Америка подкрепя еврейската държава от чисто благородство, за да я спаси от гибел всред враждебния свят. А Израел може или да слуша Големия брат, или да прави напук - като вироглаво дете. В ситуацията с Иран това би означавало, че след подписване на “лош” договор Израел ще бъде принуден да нанесе военен удар. Бившият съветник по националната сигурност Яаков Амидрор заяви неотдавна, че Военновъздушните сили на ЦАХАЛ (израелската армия) могат да атакуват Иран и без подкрепа от САЩ. А западният печат, без да посочва конкретни източници, твърди, че Рияд уж бил готов да предостави на Ерусалим въздушното си пространство, самолети-цистерни, безпилотни летателни апарати и всичко необходимо за удар - в случай че бъдат частично вдигнати санкциите срещу Иран. Официалните саудитски и израелски източници впрочем не потвърждават това.

Въпросните изявления обаче са просто един вид въздействие върху САЩ и международната общност. Общите моменти в позициите на Израел, Франция и Саудитска Арабия, напротив, открояват дипломатическото решение на иранския проблем като далеч по-реално от военното. И това решение - ако бъде постигнато, наистина ще може да ограничи шансовете на Техеран да се сдобие с ядрено оръжие, също както координираният международен натиск принуди Асад да се откаже от химическите въоръжения.

Ситуацията с Русия е малко по-различна. Смята се, че Москва заема проиранска позиция и редица експерти са на мнение, че посещението на Нетаняху в Руската федерация може да има само декларативен характер - т.е. да демонстрира на САЩ, че Израел има с кого да обсъжда иранския проблем. Кремъл обаче няма интерес Близкият изток да се превърне в ядрен регион, което неминуемо ще стане, ако след Иран видим атомни оръжия и в Саудитска Арабия. Освен това Русия винаги е готова да играе “в полето” на САЩ, подкрепяйки техни традиционни партньори - в случая не само Ерусалим, но и Рияд. Накрая, Москва има и чисто икономически интерес: евентуално участие на “Газпром” ...

Свързани новини: