Протестите, бежанците, ксенофобията и енергийната зависимост са основните заплахи за страната

Президентът Росен Плевнелиев и лидерите на БСП, ДПС и ГЕРБ демонстрираха общо съгласие за овладяване на рисковете пред националната сигурност, произтичащи от бежанския поток, надигащата се ксенофобия и разделението на нацията, но не и за предсрочни избори като изход от тежката социално-политическа криза.   След продължилото шест часа заседание на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) при президента в сряда, бе представено становището на участниците му, прието с консенсус. То бе изчетено от държавния глава и подкрепено от Сергей Станишев, Лютви Местан и Цветан Цветанов, който представляваше на заседанието ГЕРБ. Лидерът на "Атака" Волен Сидеров напусна по-рано, коментирайки, че е е доволен наполовина от решенията на КСНС.   Първата част на становището акцентира върху антиправителствените протести, на които е отделено специално внимание в доклада на вътрешния министър Цветлин Йовчев и те са определени като част от рисковете за националната сигурност, тъй като нагнетяват обществено-политическа криза.   Другата основна тема на КСНС бе посветена на бежанската вълна.   Една от мерките за справяне с бежанската криза и растящия миграционен натиск към България е да се уеднакви борят на влизащите в страната и принудително извежданите от нея, каза вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев след продължилото 6 часа заседание.   Протести в рамките на закона и по-голяма отговорност   "Членовете на КСНС изразяват безусловно уважение към правото на протест, но категорично настояват това неотменимо конституционно право на българските граждани да се реализира в рамките на закона", се казва в становището. Политическите сили и другите организатори на протести и митинги са призовани "да се въздържат и разграничат от действия, които биха нагнетили допълнително напрежение и биха задълбочили политическата и социалната криза".   Неясно защо в становището, посветено на протестите, е записано, че "членовете на КСНС препоръчват на министър-председателя на едно от следващите заседания на Европейския съвет да инициира от името на България разработване и приемане на обща европейска регулация за по-голяма прозрачност на имуществото и доходите на висшите политици от ЕС и държавите членки, както и на техните семейства".   Това е очевидно инициатива на лидера на ДПС Лютви Местан, който в опит да отклони вниманието от скандала със зам.-председателя на парламента и на ДПС Христо Бисеров, обвинен в пране на пари и данъчни престъпления, препоръча общоевропейска регулация за публичност на доходите на политиците.   Въпреки че в становището на съвета липсваха оценки за политическата ситуация, стана ясно, че тя е била обект на обсъждане. Зам.председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов съобщи, че е предложил като единствен вариант за излизане от ситуацията - предсрочни парламентарни избори и насрочване на дата за провеждането им, но това не е било прието.     Цветлин Йовчев пък представи доклад пред КСНС с чисто политически изводи, сред които – предсрочните избори няма да решат политическата криза, протестите насочват обществената енергия в грешна посока и други от този род. Индиректно се посочва, че настоящите управляващи не са "причина" за протестната вълна в обществото, започнала на 14 юни след избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС и прераснала в протест срещу задкулисния модел на управление, символизиран от сегашното правителство. Докладът на председателя на ДАНС Владимир Писанчев бе далеч "по-скромен" – той съдържа публично известна информация за бежанския поток и констатира, че миграционната вълна увеличава риска от тероризъм.   И двата доклада бяха представени на медиите преди края на заседанието, като така се осигури възможността тезите на Йовчев да са основната част в новинарските емисии.   Хуманитарни, социални и енергийни заплахи за националната сигурност   Президентът Плевнелиев каза, че членовете на КСНС са единни в позицията, че са налице рискове за националната сигурност, в това число от хуманитарен, здравен и социален аспект, предизвикани от засиления миграционен натиск.   Затова КСНС изисква от Министерския съвет да отчита периодично изпълнението и да актуализира плана за овладяване на кризисната ситуация, произтичаща от бежанската вълна.   Освен това има съгласие, че е необходима силна обществена и политическа подкрепа, насочена срещу потенциалните заплахи за етнорелигиозния мир в страната.   "Всички политически партии и институции категорично трябва да се дистанцират и да насочат своите усилия срещу опитите за застрашаване на етническия мир в страната, насаждането на ксенофобия и омраза, и разделение в обществото", посочват членовете на КСНС.   Те обявиха още, че е необходимо още всички институции активно да работят за постигане на единно европейско решение за общи действия, както и за задействане на различните механизми на европейската солидарност с цел получаване на финансова, експертна и техническа подкрепа за България от ЕС и от отделните държави-членки.   Бе препоръчано още правителството да анализира процесите, свързани с енергийните доставки на страната и да предприеме адекватни действия за недопускане на тяхното нарушаване и да ускори работата по изграждане на интерконекторните газови връзки.   След заседанието Цветан Цветанов каза, че не е получил отговор на въпроса си колко са бежанците към страните от ЕС, въпреки че било отбелязано България и Гърция се превръщат в буфер за бежанската вълна.   "Не получих отговор, но уточних, че от разговори, които съм провел с представители от Германия, Швеция, за тази година в Германия ще имат влезли 100 000 бежанци, като последното решение на Германия е да вземат допълнително 5 000, които официално да бъдат взети от Сирия", каза Цветанов.

Прочети цялата новина

Свързани новини: