Как Буш допусна Иран да има ядрена програма

Американски и ирански преговарящи започнаха втори кръг преговори в Женева в опит да бъде сключено споразумение по иранската ядрена програма. Ако такова споразумение бъде подписано, то би представлявало победа за Иран и загуба за Америка. Иранците ще могат да да запазят своята ядрена програма и да продължат да обогатяват уран, а американците и техните съюзници ще вдигнат икономическата обсада срещу Иран и ще дадат на върховния лидер аятолах Али Хаменей необходимата му глътка икономически въздух, за да задържи неограничената си власт.

Да, иранският курс към разработване на атомна бомба ще бъде забавен - но евентуално споразумение ще гарантира на Иран, че все някога ще пресече финиша. Нагласата за Женева напомня на тази за Мюнхен - създава се илюзията за мир в наше време, а същевременно ще прокара пътя на ядрен Иран в наше време.

Но не винете президента Обама. В действителност на американското поражение бе даден ход доста преди той да заеме поста си. Това, което трима американски президенти, четирима израелски премиери и дузина европейски лидери обещаваха най-тържествено, че няма да се случи, всъщност се случва. Това, което нямаше да стане, сега почти е реалност. Иранската бомба е почти готова.

Защо Западът не успя да мобилизира своите политически, икономически и военни ресурси и навреме да принуди Техеран да се откаже от ядрените си амбиции? Отговорът може да се опише като правописна грешка.

След 11 септември САЩ бяха решени да отвърнат на удара, да разрушат бастионите на терористите и да демонстрират имперското си могъщество. Президентът Джордж Буш избра да реализира всичко това в Афганистан и Ирак. Афганистан вероятно бе грешка, макар и разбираема - Ал Каида се ползваше с подкрепата на талибаните и изгради убежище в контролираната от талибаните територия.

Инвазията в Ирак, от друга страна, бе неразбираема грешка и там не бяха открити връзки между Саддам Хюсеин и 19-те терористи, нападнали Ню Йорк и Вашингтон през септември 2001 г. Ако Буш бе решил да покаже лидерството на Америка и да изрази американската мощ чрез дипломатическа кампания срещу Иран вместо да предприема военна кампания срещу Ирак преди 10 години, то международната позиция на САЩ днес щеше да бъде доста по-добра.

Решението на правителството на Буш да преследва Ирак вместо Иран беше фатално и последиците в дългосрочен план едва сега стават ясни, а именно опустошителен провал на САЩ в борбата да предотвратят ядрен Иран. Това дава отражение на готовността на Вашингтон да подпише едно изпълнено с пропуски споразумение.

Отговорността на Буш за бедата, която сега сполетява Америка, е двойна - той пропусна да вземе Иран на прицел преди 10 години и създаде климат, който направи много трудно Иран да бъде взет на прицел сега. Администрацията на Буш не предприе политико-икономическа обсада на Иран, когато беше слаб, а Буш отслаби Съединените щати, като изчерпа икономическата им сила и военната им мощ в една безполезна война. Когато дойде времето американската решимост да трябва да парира една действителна глобална заплаха, нея вече я нямаше. Тя бе пропиляна за грешната кауза.

Правилният начин да се пресече иранската заплаха навярно е било създаването на широка коалиция, включваща Русия, Европейския съюз, сунитските арабски страни, Израел и САЩ. Това щеше да притисне иранските лидери в ъгъла и да ги принуди се откажат от ядрения си проект - точно както стана с Либия през 2003 г.

Републиканската партия можеше да свърши това през 2003, 2005 или 2007 година. Но лидерите на републиканците пропиляха тази възможност. Още по-зле - САЩ се вкараха в капана на Ирак и Афганистан и това изкара въздуха от белите дробове на Америка.

Буш предаде на Обама държава, загубила много от решителността, която имаше. Когато се сблъска с ...

Свързани новини: