Изолирана в Близкия изток, Турция търси сближаване с Иран и Ирак

Франс прес

Турция предприе широки усилия за сближаване с шиитските си съседи Ирак и Иран, за да подобри дипломатическия си имидж в Близкия изток, сериозно влошен от гражданската война в Сирия и новите напрежения с Египет.

От няколко години нейният ислямо-консервативен премиер Реджеп Тайип Ердоган демонстрираше воля да наложи своята страна като неотменен фактор на регионалната политическа сцена.

Но сирийският конфликт, който бушува от 2011 г. насам, доведе до крах на амбицията на господаря на страната. Анкара, която е враждебно настроена към режима в Дамаск и е в охладнели отношения с Ирак, Иран и Израел, вече е в конфликт и с Египет.

Египетският военен режим експулсира в събота турския посланик в Кайро след изказване на Ердоган, че не изпитва “никакво уважение” към тези, които отстраниха от власт бившия президент ислямист Мохамед Морси.

“Турция днес е страна, която се носи сама в пространството”, отбелязва бившият турски посланик във Вашингтон Фарук Логоглу, заместник-председател на основната опозиционна партия - Народнорепубликанската партия.

“Така наречената политика “на нулеви проблеми със съседите” просто вече не съществува”, констатира от своя страна Синан Юлген, ръководител на Център за икономически и външнополитически изследвания в Истанбул.

“Турция не успя да отговори с реалистична дипломатическа политика на промените, настъпили в района в резултат на арабската пролет”, добавя той.

Ердоган, чийто имидж бе сериозно накърнен в чужбина от бурните репресии срещу народните протести, насочени срещу него през юни, сам защити своята политика, като увери, че неговата страна подкрепя “справедливите”, независимо от тяхната раса или религия.

“Ние подкрепихме борбата за демокрация в целия свят, ние никога няма да уважаваме тези, които не уважават суверенните права на народа”, повтори той в събота.

Но въпреки тези уверения Турция вече си е дала сметка за провала на своята политика, започвайки “търсене на нов баланс”, смята Юлген.

“Ердоган прави преоценка на регионалната позиция на Турция в светлината на неуспехите на своята политика в Сирия”, потвърждава Файсал Итани от американския изследователски център Атлантически съвет.

Според Итани “агресивната позиция”, възприета от Анкара срещу сирийския президент Башар Асад и подкрепата й за бунтовниците, е засегнала отношенията й с нейните ирански и иракски съседи, които подкрепят алауитския шиитски режим в Дамаск.

“Турция вероятно е смятала, че това е цената, която трябва да се плати за падане на Асад , но тя не си е представяла със сигурност, че режимът ще се задържи толкова дълго”, отбелязва той.

Анкара започна сближаване с Иран и Ирак.

Давутоглу пристигна в понеделник в Техеран след визита в Анкара на иранския му колега Мохамад Джавад Зариф, по време на което двамата министри констатираха, че имат “повече съгласия, отколкото разногласия по регионалните въпрос”.

Този месец турският външен министър посети също Багдад в търсене на “ново начало”. Отношенията между двете страни се обтегнаха заради отказа на Анкара да екстрадира бившия иракски вицепрезидент Тарик ал Хашеми, съдебно преследван заради убийства в Ирак, и петролните споразумения, подписани от турците с автономния кюрдски район на Ирак.

Според експертите това сближаване с Техеран и Багдад издава най-вече безпокойството на Анкара от набирането на мощ в съседство до границата й на кюрдите в Сирия, близки до бунтовниците от Кюрдската работническа партия ПКК , с които тя е в конфликт на своя територия. Кюрдите в Сирия създадоха наскоро своя администрация в най-северната част на Сирия.

“Турция осъзнава, че трябва да балансира съпротивата си срещу сирийския режим с мерки, насочени към възпиране на кюрдите в Сирия, ...

Свързани новини: