Прозападният курс на Грузия

в. Вашингтон пост

На този месец преди 10 години Михаил Саакашвили, по това време 35-годишен юрист с американско образование, поведе шествие към грузинския парламент, което по-късно събори от власт един корумпиран и деспотичен режим в бившата съветска кавказка държава и даде началото на един либерална демократична вълна в Евразия.

“Революцията на розите” бе последвана година по-късно от украинската “Оранжева революция”. Дръзкият и харизматичен Саакашвили скоро след това стана президент на Грузия и символ на прозападната промяна и бе толкова презиран в Москва, колкото бе обожаван във Вашингтон.

Десет години по-късно вълната утихна. Миналата седмица Украйна, водена от същия бандитски политик, пометен от Оранжевата революция, се отказа от подписването на споразумение за асоцииране с Европейския съюз и пое курс към путинския Кремъл.

Тя последва Армения, която през есента не издържа на деспотичния натиск на Путин. Единствено Молдова и Грузия на Саакашвили продължават да търсят споразумение с ЕС и да вървят по пътя към демокрацията и свободния пазар, които това споразумение изисква.

Що се отнася до Саакашвили, той се върна там, откъдето започна - в Съединените щати - след приключването на втория си президентски мандат миналата седмица, година след като партията му претърпя тежко поражение на парламентарните избори. Той не е желан нито у дома, нито във Вашингтон, който откакто Обама е на власт, не обръща вече много внимание на Грузия и на други бивши съветски републики.

Освен това колебливият курс на Грузия към Европа зависи от оставането на бившия президент извън страната, тъй че грузинското правителство с авторитарен уклон, което го смени, да не може да го вкара в затвора.

“Проблемът в моя случай е, че ако бъда арестуван, това значи край на грузинската евроинтеграция”, ми каза Саакашвили по време на визита във Вашингтон миналата седмица. Той не преувеличава - единствено доброволното му напускане на страната дава гаранция, че няма да го последва съдбата на бившата украинска министър-председателка и лидерка на “Оранжевата революция” Юлия Тимошенко, чието лишаване от свобода доведе до разрив между ЕС и Украйна.

Мъртва ли е либералната демокрация в постсъветското пространство? Дали Путин ще успее да превърне Евразийския съюз в нещо като московска Съветска империя? Саакашвили, духовит както никога, отсече: “Няма начин”.

“Когато провеждаш радикални реформи знаеш, че някой ще дойде и ще се опита да ги отмени”, казва той. “Това е затворен кръг. Но не мисля, че този път могат да върнат нещата назад. Регионът се е устремил към Запада въпреки правителствата”.

Саакашвили смята, че Грузия, Украйна и други евразийски държави следват един и същи нелек път към демокрация и интеграция със Запада. Път, който техните някогашни съседи от Варшавския договор, като Полша и Унгария, извървяха през 90-те години. Разликата е, че Русия премина от квазидемокарцията на Борис Елцин към нетолерантния и неоимпериалистически режим на Путин.

Путин рекетира съседите си с търговско ембарго или, както в случая с Грузия - с военен натиск. Същевременно предлага примамливи награди за управници, чиято отдаденост към либерализма може да бъде предмет на търг.

“Меката сила на Путин е корупцията”, твърди Саакашвили. “Ако искаш да влезеш в Европейския съюз, трябва да минеш през всички болезнени реформи, за да можеш да се впишеш вътре. За да влезев в Евразийския съюз просто трябва да си слаб и корумпиран и да си склонен да бъдеш манипулиран от Путин. Можеш да вкараш в затвора опозицията си и ...

Свързани новини: