Времето на гангстера пигмей

Историята, както всеки ученик знае, често се моделира от решителността, усърдието и злината на титанични лидери. По-слабо известно е, че понякога везните се наклоняват от продажността и себелюбието на пигмея. Такъв до голяма степен е случаят със страните от бившия Съветски съюз, а тази седмица стана ясно, че такава ще е незавидната участ и на Украйна. Нейният президент Виктор Янукович реши да не подписва търговско споразумение с Европейския съюз. В хода на процедурата той изглежда подари на Владимир Путин победата в борбата с ЕС за политическата ориентация на Украйна. Въпреки целия смут, който предизвика, това може да се окаже по-добрият изход, отколкото изглежда – ако европейците не се откажат от плана си. "Искам да живея в Европа" се четеше на някои от плакатите, издигани в Киев тази седмица. Историята показва, че украинците всъщност са в Европа: части от страната им някога са били територия от Полша и Австро-Унгария. Г-н Янукович обаче загърби споразумението, което трябваше да подпише на срещата на върха във Вилнюс. Вместо това президентът, изправен пред избори през 2015 г. и отчаяно нуждаещ се от пари за съживяване на икономиката, за чието съсипване самият той спомогна, отправи поглед към Русия с надежда тя да предостави евтин газ и заеми с облекчени условия и без особен контрол. Той може да се присъедини (или не) към конкурентния митнически съюз, пропагандиран от Путин. Условията в предложението на Русия са мрачни (и Янукович сега се опитва да предразположи ЕС), но както и да маскира нещата, това беше изцяло избор, направен повече в собствен интерес, отколкото в интерес на страната. По ирония на съдбата, неговото непостоянство е причина да не бъдем песимисти. Ако беше подписал споразумението, Янукович вероятно нямаше да изпълни условията му, като наред с това използва одобрението на съюза като доказателство за почтеността си. Освен това ЕС се измъкна от тази неразбория без сериозно да дискредитира привързаността си към върховенството на закона и човешките права. След като беше неблагоразумно въвлечен в схватка с Русия, той бе изкушен, например, да изостави искането си за освобождаване на Юлия Тимошенко, опонентката, която Янукович хвърли в затвора. Това подсказа на настоящите членове на ЕС и на кандидатите за членство, че приказките за правила и демокрация са до голяма степен неискрени. Към чакащите Друга причина за оптимизъм е реакцията на украинците. Десетки хиляди хора излязоха на ледено студените улици да протестират - неприятно напомняне на Янукович за Оранжевата революция от 2004 г., която той сам предизвика, като се опита да фалшифицира президентските избори в своя полза. Тогава украинците протестираха, настоявайки за почтено управление и честни избори. Мнозина оттогава заключиха, че интегрирането с ЕС дава най-големи надежди за постигането на тези искания. (Бележка към Путин: малко хора излизат на свободен протест да настояват за долнопробен авторитаризъм). За ЕС е много по-добре, че враждебността към Янукович идва от киевските улици, отколкото от Брюксел. Европейците обаче също могат да помогнат. Като начало те могат да отправят заплахи и да задействат наказания, ако той използва сила срещу протестиращите (както щеше да постъпи неговият лагер през 2004 г., ако не беше намесата отвън). Забраните за пътуване и замразяването на банкови сметки се доказаха като ефективно оръжие срещу постсъветски клептократи. Ако се опита да организира нов източно-западен търг за страната си, европейците би трябвало да защитят по-твърдо принципите си: предлагането на стимули само ще даде на Янукович допълнителни средства за оказване на натиск спрямо Путин. Те обаче не бива да забравят, че от гледна точка на ценностите и репутацията си могат да изгубят много повече, отколкото би могъл някога Путин. Тъжната истина е, че политиката на Украйна функционира твърде зле, за да се очаква сериозна европейска интеграция скоро. Янукович, списъкът на чиито престъпления освен изборни фалшификации и избирателно правосъдие включва връзкарски назначения и твърдения за натиск върху медии, изгуби шанса си да замени репутацията си на гангстер с тази на държавник. Това намалява, а не увеличава изгледите за така жадуваното му преизбиране. Проблемът обаче не се изчерпва с него. Сегашното поколение украински лидери дойде на власт в първото безмилостно десетилетие на независимост и изглежда смята държавните постове и политиката за "дойна крава", като сред доячите са оранжевите революционери на Тимошенко, чието лицемерие, алчност и коварство издигнаха Янукович на власт. Протестиращите в Киев не вярват на никого от тях и на практика нямат водач. Докато се появят нови лидери, Западът ще трябва да се съсредоточи върху украинския народ. Това ще рече облечени условия за издаване на визи, засилен студентски обмен за украинците, подкрепа за продемократичните организации и наблюдаване на изборите. ЕС трябва да покаже на протестиращите, че чувствата са взаимни, макар техните управници да са твърде късогледи да ги споделят. По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: