Глас от Македония: По-щастливи сме от българите

в. Утрински весник

Трудно мога да ви опиша каква радост и умиление ме обзеха вчера, когато прочетох новината на десетилетието - че македонците са по-щастливи страдалци от българите.

След това грандиозно и чудесно откритие на “Галъп” се провалиха всички големи теми за моята рубрика - роуд-шоуто на премиера в лондонските вестници, отвореното писмо на Андрей Жерновски до Никола Груевски за дребната кражба на само осем милиона евро за 11 паметници, не стига дори до милионче за паметник. Жалка работа. В писмото до обществеността и до премиера, представете си, няма и дума за това колко пари са похарчени за тонове и тонове ненужен бронз. Осем милиона евро са били съмнително похарчени. А другите стотици милиони сякаш имат покритие, хвърлени в кич, с който се майтапят световните медии.

Звъни ми по телефона един германец, много известен славист и приятел на Македония, който гледал по германската телевизия предаване за нашата столица и барока, което му изглеждало много провинциално и разочароващо, като черен хумор, тъй като сравнявали неговото Скопие с Дисниленд, и по швабски отсечено и люто ми вика: “Алоо! Какво, вика, направихте с моя град?”

Казвам му: “Само вие ли ще имате барок, рококо, готика.”

Човече, отвръща ми той. “Това са го градили царе и крале векове наред.”

“Добре де, нашите владетели са закъснели малко, само няколко века, както винаги в историята. Какво е това в сравнение с вечността.”

“Ау, вика ми. И ти ли, Бруте.”

Какво да му кажа, истински шваба, хич нямат чувство за хумор, всичко взима насериозно. Затова са за никъде в списъка на “Галъп”, като хептен дребни страдалци. Откачат от учене и от работа, та животът им преминава в щастие и задоволство. `

След лечебната новина на “Галъп”, че сме по-добре от българите, ми стана безинтересна дори драмата във “Фершпед”, особено когато видях, че твърде честният Миленко е избрал правилната страна, което никога не се удаде на българите във войните за Македония.

Дори и паметникът на Тито, който се приземи нелегално на 29 ноември пред гимназията “Йосип Броз”, ми заприлича на вече видян данайски дар от левите сили, които дават мигач наляво, а завиват надясно. Не ме разтревожиха ни най-малко дълговете на правителството поради разплащането с местните банки. Това нашият министър на финансите, Зоран Ставрески, го прави умело всеки ден.

Скучно е ежедневно да задлъжняваш и към чуждестранните, и към нашите лихвари. Тук няма тема, това е чиста наука за Нобелова награда, когато взимате назаем стотици милиони евро, харчите ги за паметници, а с всеки нов дълг сте все по-ниско задлъжняла страна. Фантастично, наистина Ставрески е за Нобел. Темата ще стане по-вълнуваща, когато балонът се спука и държавата няма да може вече да изплаща дълговете. Това се нарича банкрут, фалит, обявяване в несъстоятелност, Бунарджик с катинар на вратата. Край. За това обаче не е виновен някой друг, обикновено е този, който ще връща парите.

Много са досадни и се повтарят темите за сиромашията и мизерията в Македония. И там нещата са на същото дередже, все още не сме стигнали до дъното. Все още са повече хората в Македония, които ядат по три пъти на ден и се къпят веднъж седмично, от онези, които ядат по веднъж на ден и се къпят два пъти в годината. Това е голям успех, тези хора са много по-щастливи от нашите съседи българите.

Ето какво показва проучването на “Галъп”, проведено в 143 страни в света, за това кои народи се чувстват най-щастливи, а кои страдат най-много и са най-нещастни. Първото и най-важното е, че гражданите на Македония са по-щастливи от гражданите на България. За трета поредна година България е на върха на черната световна ...

Свързани новини: