ТРЕТА ГЛАВА  – Аз съм Сесилия Бафо. Фейра бе приседнала отново на ръба на леглото на Нурбану. Валиде султан изглеждаше немощна, а бледата й кожа бе потъмняла дори повече от преди. Кръвта във вените й буквално вреше. Отровата постепенно я превземаше. В други случаи Фейра би си помислила, че господарката й бълнува, но благодарение на опита си виждаше, че тя е все още съвсем на себе си, в пълно съзнание. Момичето поклати объркано глава и промърмори: – Какво искате да кажете, господарке? Валиде султан се опита да се измъкне малко по-нагоре на възглавниците си и попита: – Какво знаеш за мен? Фейра повтори като папагал чутото от Келебек: – Знам, че сте била отвлечена от корсари и доведена тук при султан Селим, нека почива в светлината на ра...