Украйна, разпъната между Изтока и Запада

След независимостта си от СССР през 1991 година Украйна винаги е била ничия земя между Изтока и Запада - страната не поемаше твърд курс нито към ЕС (както направиха страните от бившия комунистически блок в Източна Европа), нито към Русия. Същевременно Киев лавираше между двата лагера, опитвайки се да извлече максимума от отношенията си с тях.

Този характерен за Украйна геополитически курс бе възприет при втория й постсъветски президент, Леонид Кучма (1994-2005 г.), и получи названието “многовекторна политика” - външнополитическа доктрина, според която Украйна трябва да балансира между интересите на Изтока и Запада.

Източно партньорство

През пролетта на 2009 година ЕС даде начало на програмата Източно партньорство - инициатива за приобщаване на бившите съветски републики Украйна, Молдова, Армения, Грузия и Азербайджан, но без перспектива за еврочленство. В резултат от участието на Украйна в Източно партньорство се предвиждаше между нея и ЕС да се сключи споразумение за зона за свободна търговия. Неговото подписване се отложи през 2011 и 2012 г. заради критиките на Брюксел за така нареченото “избирателно правосъдие” - формулировка, изразяваща несъгласието на ЕС със съдебните дела срещу украински опозиционери, но най-вече с тези срещу бившия премиер и опозиционен лидер Юлия Тимошенко, осъдена на седем години затвор през 2011 година.

Съюзът обвързва споразумението за асоцииране с освобождаването на опозиционерката. През октомври Германия предложи Тимошенко да замине във федералната република, за да се лекува, а от украинският парламент се очакваше да гласува законопроект, който да позволи това да стане.

През 2013 година. като нова дата за подписване на споразумението се очерта срещата на върха на ЕС със страните от Източно партньорство във Вилнюс на 28-29 ноември.

Неочакван обрат за Европа

През 2013 година освен многото обсъждания по случая “Тимошенко” с различни представители от ЕС Янукович имаше поредица срещи с руския си колега Владимир Путин, някои от които бяха обвити в тайнственост. Предполагаше се, че на тях Путин увещава Янукович да се откаже от Европа и да се сближи с оглавявания от Москва Митнически съюз (МС), в който влизат Русия, Беларус и Казахстан.

През последните няколко месеца се заговори за газова и търговска война между Русия и Украйна, както и за заплахи за руски икономически санкции при споразумение на Киев за евроасоцииране. От Брюксел и други европейски столици бяха отправени остри критики и обвинения срещу Москва за оказан натиск върху Украйна. Но въпреки че от бившата съветска република не спираха да идват послания за европейския й избор, тя отново приложи многовекторната политика, изненадвайки Европа.

Мнозина определиха срещата между Янукович и Путин на 9 ноември като изиграла ключова роля за последвалия отказ на Киев от евроасоциирането. След тази среща украинското ръководство внезапно започна да сменя реториката и зае позиция, че отношенията с Русия стават приоритетни.

На 21 ноември, само седмица преди Вилнюс, парламентът на Украйна отхвърли законопроекти, засягащи заминаването на Тимошенко за Германия, а няколко часа по-късно украинското правителство нареди да се прекрати подготовката на споразумение за асоцииране с ЕС и предложи тристранни преговори между Брюксел, Киев и Москва. Янукович потвърди отказа пред европейските партньори на срещата във Вилнюс, но и Украйна, и ЕС си оставиха вратичка за възможно споразумение на следващата среща на върха между тях през 2014 година.

Финансова и политическа криза

Украйна е в изключително тежко финансово състояние и има нужда от спешни заеми. Вече започва и зимата, която традиционно е много студена там, а това прави въпроса с газовите доставки от Русия изключително важен. През ноември Украйна спря вноса на руски газ заради ценови спор. При споразумение за асоцииране с ЕС Украйна ще спестява по половин милиард евро на година от мита, ...

Свързани новини: