Сръбската крайна десница - дете на кризата и популизма

Откъде се взеха толкова много крайнодесни, събрани около различни групировки, докато ортодоксалните комунисти, маоисти, троцкисти, сталинисти, привърженици на Че Гевара и дори анархисти е възможно да бъдат открити само в средите на някоя младежка субкултура?

Отговорът не е толкова сложен както ми изглеждаше. Темата на седмицата на вестник “Политика” разкрива, че в Европа десницата се справя по-добре в новия свят, потиснат от кризата.

Простият, понякога и евтин популизъм, който от десетилетия е първи спътник на тукашната, а отскоро и на европейската политика, много повече приляга на десницата, отколкото на разрошената левица.

Нещата вървят лесно за нея. Излиза, че десницата е някак си по-приемлива опция. Затова една нейна част, тази, която е готова да се бори за влизане в парламентите, действа по-чисто, почти полирано. По всяка вероятност окуражена от успехите си, десницата едва сега започва с интернационализацията, но продължава да обгръща своите идеи с национални знамена и фетиши от историята. Нейният терен е национален, традиционалистичен.

За разлика от тях, левицата остана маргинализирана, придържайки се към интернационализма, чиито защитни знаци са Мао или Че. Левицата е идеологизирана, а с края на Студената война идеологите повече или по-малко бяха премахнати. Няма класова борба. Отношението към пролетариата във Велокобритания на Маргарет Тачър не се отличава твърде много от отношението на Владимир Путин към работниците в Русия.

Значи, не трябва да ни учудва, че европейският дисбаланс съвпада със сръбския, национализмът и тук днес е достатъчно силен, за да привлече крайната десница, която почти по дефиниция е насочена навътре, към своята страна, за разлика от интернационализацията на левицата.

Програмно сръбската крайна десница не се различава от другарите си в Европа - защита на националните ценности, вяра в Бог, родолюбие, рицарство, което преследва всички етнически, сексуални или религиозни малцинствени групи като източник на всички проблеми, неонацизъм, предизвикване на всякакви омрази. Също така, както и в Европа, те не са единни.

Членовете на “Образ” и Сръбското народно движение 1389 или Сръбското народно движение “Наши” смятат Движението за живот на Сърбия “Двери” за ренегат, създаден от Демократическата партия, за да подели националистическия блок. Каквито и да са “Двери”, те са в конфликт със Сръбската прогресивна партия, а Александър Вучич открито наричат “гей-лобист”. Липсата на единство до голяма степен обяснява защо влиянието на десничарските групи върху политическия живот в Сърбия не е по-голямо, такова каквото е било по време на управлението на Сръбската радикална партия, майка на тукашната десница.

Но не бих преувеличавал. Подписването на брюкселското споразумение през април лесно може да обедини десницата, която, както и в Европа, има академични корени. Оттам идва и тяхната амбиция не само да влияят на сръбското общество, но и да влязат в парламента и да водят политика. “Двери” произлизат от Филологическия факултет в Белград, където започнаха проповедите за сръбския национализъм, противенето на Европа и антиглобализма. “Образ” е от Философския факултет. По-малко е известен “Номоканон” от Юридическия факултет. Всички, без разлики, имат подкрепата на Сръбската православна църква, на част от тайните служби, Сръбската академия на науките и изкуствата.

С времето експлоатацията на национализма започна да изпуска. На площадите на Белград по времето на предаването на Слободан Милошевич, арестуването на Радован Караджич или изпращането в Хага на генерал Ратко Младич бе възможно да се премери мощта на десните екстремисти, обгърнати в патриотизъм и всеобща отбрана на сръбството.

Национализмът като ...

Свързани новини: