Македония пак не получи дата за преговори с Европейския съюз

Македония за пореден път остана разочарована - и тази година не получи дата за начало на преговори с ЕС.За пети пореден път Европейската комисия препоръча в есенния си доклад за напредъка на страната да започнат преговори за присъединяване на Македония към съюза, но и този път това не доведе до определяне на дата за начало на преговорите.

Еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле се оплака, че година след година страните-членки отказват да започнат преговори с Македония, въпреки препоръките на Европейската комисия.

“Не виждам много смисъл постоянно да предлагаме едно и също нещо”, каза комисарят и добави, че страните-членки трябва окончателно да решат какво трябва да се случи, за да може най-сетне преговорите с Македония да започнат.

През 2005 г. Македония получи статут на кандидат за членство в ЕС, а през 2008 г. - препоръка от ЕК за започване на преговори за присъединяване, която бе потвърждавана всяка следваща година, включително и тази година, но Гърция отново блокира македонската евроинтеграция заради нерешения спор за името.

Гърция блокира приемането на Скопие в ЕС, тъй като смята, че името “Македония” съдържа в себе си териториални претенции към Гърция, защото това е наименованието на северна гръцка провинция. Атина не приема поставянето на географско определение пред определението за формата на държавното управление. Според гръцката страна предложението на международния посредник Матю Нимиц за “Република Северна Македония” е “трудно смилаемо”, но може да бъде основа за разговори.

Друг проблем, освен нерешения спор с Гърция за името на страната, са утвърждаващите се националистически тенденции в Македония.

При обсъждането на доклада на Ричард Хоуит, британския докладчик за Македония в Европейския парламент, за напредъка на страната през тази година, българският евродепутат Евгени Кирилов повдигна въпроса за утвърждаващите се националистически тенденции в Македония. Той каза, че вече две поредни български правителства поддържат една и съща конструктивна политика на открит диалог с югозападната ни съседка, но там липсва воля за търсене на компромиси и решения.

Според Кирилов “симулирането на преговори” от страна на Скопие е основно предизвикателство по напредъка към подписването на договор за добросъседство. Кирилов посочи и проекта “Скопие 2014″, въз основа на който множество статуи на личности, включително исторически персонажи на съседни страни, биват издигани в македонската столица и представляват “провокация към историческото наследство на държавите в съседство”

Българският външен министър Кристиан Вигенин заяви неколкократно, че България ще подкрепи членството на Македония в ЕС, но само след като двете страни подпишат договор за добросъседство, въпрос, който властите в Скопие се опитват да заобиколят.

В тазгодишния доклад за напредъка на Македония по пътя й към членство в ЕС се посочва, че Скопие продължава успешно да изпълнява политическите критерии, но се отчита, че през последната година отношенията на страната с България са били повлияни от различия основно в областта на възприемането на историята. По въпроса за двустранното споразумение за добросъседство, както и изобщо за отношенията на Македония с нейните съседи, Европейската комисия препоръча “конструктивен подход”. Отбелязва се също, че действия и изявления, които биха навредили на добросъседството, следва да бъдат избягвани.

Другото, което до голяма степен навреди на шансовете на Македония да се придвижи напред по пътя към ЕС тази година, както това направи Белград, е острото противопоставяне между управляващи и опозиция в страната, което заплашваше да осуети местните избори през март тази година. ЕС предупреди в началото на годината, че “политическата безизходица” в Македония подкопава шансовете на бившата югославска република за започване на ...

Свързани новини: