Тахрир, Таксим, Киев…

Наблюдавате ли демонстрациите в Киев, столицата на Украйна?

Трябва да ги следите внимателно, поне така както следихте събитията на площад Таксим и в парка Гези. Така както наблюдавахте демонстрациите на площад Тахрир.

Това, което се случи в Гези, се сравняваше със случилото се на площад Тахрир. Може също така да се направят паралели между събитията в Киев и Гези.

Вниманието привлича сходството както на адресатите на акциите, така и на центровете, ръководещи демонстрациите; както и на използваните при демонстрациите методи и на използвания политически език.

Наблюдаваме намесата на Запада чрез обикалящите около нас маси, формирали се с цел свалянето на правителства.

Последния път видяхме това в Истанбул, където накуп бяха събрани опозиционни структури, недоволни от властите. Започна да се говори на езика на насилието заради безпокойството за дърветата (от околната среда).

Дните, които Истанбул преживя в онзи период, се превърнаха в истински кошмар. Тълпите буквално разгромиха всичко наоколо. Предприемаха се опити за нападения срещу офисите на премиера в Истанбул и Анкара. Игнорирайки демократичните принципи, те с помощта на улицата опитаха да свалят правителството и дори да променят режима.

Зад тях бе Европа. Мобилизацията на улиците се извършваше от представители на граждански и разузнавателни организации. Те грубо използваха всички слабости, които Турция има. Отвратителната несдържаност бе безгранична.

ОТ ДЪРВЕТАТА КЪМ ХУНТАТА

Сходството на събитията в Киев и Таксим е очевидно. Не смятам да се изказвам в подкрепа на украинските власти. Много си приличат обаче аргументите, използвани срещу държавната власт.

Украйна стана жертва на силовата борба между Европейския съюз и Русия. Заради отказа на ръководството на Украйна да подпише споразумение с ЕС проевропейските кръгове изведоха масите на улицата. Позицията на германския канцлер Ангела Меркел по време на събитията в Таксим и изявленията, направени от нея във връзка със ситуацията в Украйна, са идентични.

Вижда се отношението на Германия, Франция, както и на други европейски страни. Те са тези, които решават колко време остава на властите в Украйна, те заплашват, те наказват.

Да си спомним “цветната революция” от преди девет години, когато с пълна сила вървеше реализацията на програмата за смяна на режима от граждански организации, подкрепяни от западните сили. В Украйна, в Грузия, Киргизстан.

Нищо ли не ви се струва необичайно? Сега “изравняването на страните” става не чрез инструменти на властта, а чрез улични движения, макар в миналото да имаше други средства: преврати, военна бюрокрация, капитал.

От периода на цветните революции досега чрез гражданските организации става мобилизацията на улиците. Силата, която остава в сянка, по най-ефективен начин използва разузнавателните организации, извежда масите на улиците и ги провокира, обръщайки внимание върху слабостите на страната, станала поредна мишена.

След цветните революции наблюдавахме този метод на площад Тахрир. Първоначално народните маси на улиците настояваха за свалянето на египетския режим. Това им се получи. Режимът на Хосни Мубарак бе свален с подкрепата на САЩ и други западни страни. Лозунгите на демокрацията и свободата се предаваха като ехо по улиците на Кайро.

Колкото и да е странно след известно време същите онези маси отново се оказаха на египетските улици, протестирайки срещу възцарилата се демокрация и свобода и открито призоваващи към преврат. Те също така успяха. Първото египетско правителство, дошло на власт след демократични избори, бе свалено чрез преврат. Разбира се, отново с подкрепата на същите онези сили.

Имаше толкова демокрация и свобода, колкото позволяват онези, които управляват улиците. Ако бе отдадено предпочитание не ...

Свързани новини: