Турция - година на преформатиране на обществото

Задълбочаващият се авторитаризъм на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган се отпечата силно върху изминалата година, а най-явното му проявление бяха антиправителствените протести през лятото, смазани от полицията с цената на шест жертви и над 8000 ранени.”Ние сме войници на Ататюрк” скандираха противниците на правителството на протестите, подбудени от намеренията за унищожаването на парка Гези до площад Таксим - централно място на демонстрациите в Истанбул. От екопротест те прераснаха в изява на общественото недоволство и загриженост от пълзящата ислямизация на турското общество, от арогантността на премиера и намесата в частния живот на турците.

От другата страна застанаха правителствените поддръжници, които с викове “Аллах акбар” (Аллах е велик) заявяваха на митинги подкрепата си за правителството и министър-председателя. И именно в тяхното лице Ердоган съзря “истинската Турция”, населението, по чийто модел е подозиран, че иска да преформатира цялото турско общество. Със самочувствие, че има подкрепата на 50 процента от турските граждани, Ердоган пренебрегна останалите 50 процента, а онази част от тях, която дръзна да изрази недоволството си от неговата политика, наричаше “мародери” и “измет”.

Протестите започнаха като колоритна екопроява на младежи, опитващи се да защитят дърветата в едно от малкото зелени кътчета на Истанбул. Високомерно обаче Ердоган в началото подцени техния потенциал и продължи да следва плановете си за преустройство на едно място, наситено със символика за турските демонстрации и светския характер на републиката. Това даде повод за разрастването им в масови антиправителствени демонстрации из цялата страна.

Протестите обаче, в които се включиха най-различни сегменти на обществото, маргинализирани от правителството, се удариха в твърда стена. Около месец онези, които по площадите бяха заливани от водните струи и задушавани от сълзотворния газ на полицията за борба с безредиците, бяха централна тема на новините по световните телевизии, но след като протестите утихнаха, демонстрантите се оказаха изправени пред серии обвинителни актове, заплашващи ги с години затвор. Съвсем не се реализираха и твърденията, че с протестите се подготвя почвата за военен преврат, така както се е случвало в миналото при подобни социални вълнения.

Опонентите на правителството обвиняват Ердоган, че се опитва да им наложи консервативен и ислямски модел и че правителството не приема различния начин на живот, като се опасяват, че това може да доведе до ислямизиране на страната и постепенно въвеждане на шериата.

В първите години на власт Ердоган се съсредоточи върху политически реформи, целящи да синхронизират законодателството на страната с политическите критерии на Европейския съюз. Кюрдите получиха по-широки културни права, а религиозните малцинства се радват на по-големи свободи. Успоредно с тези усилия, приветствани от ЕС, правителството напоследък сякаш все повече прокарва своя религиозен консерватизъм в обществото на фона на една обезсилена опозиция и повсеместна автоцензура. Хиляди правителствени опоненти, сред които журналисти, учени, кюрдски активисти, през последните години бяха хвърлени в затвора по обвинения, че са част от крайнонационалистически групи, планиращи преврат срещу правителството.

“В затворите в Турция има повече журналисти, отколкото в Китай. Ердоган прибра на топло цяла военна академия от генерали. В партията му хората се страхуват да застанат срещу него”, писа британското списание “Икономист”.

В тази среда автоцензурата се наложи като обичайно явление и не е чудно, че само намек за лошото впечатление, останало у турски министър от дълбокото деколте на телевизионна водеща, се изрази в нейното уволнение, а критиките на премиера към популярен сериал станаха причина за по-премереното поведение и външен вид на героите в ...

Свързани новини: