Къде сбърка Европа в подхода към Украйна?

Десетки хиляди украинци продължават да живеят в палатковия лагер в центъра на Киев и да издигат лозунги, призоваващи за демокрация, свобода и върховенство на закона. Преди няколко месеца руските протестиращи направиха същото в Москва. Руските демонстранти не бяха толкова амбициозни, та да смятат, че благодарение на числеността си могат да свалят правителство, но стремежите им не бяха различни от тези на украинските им събратя.

Този паралел е само една илюстрация за заблудата в схващането, и по-точно предразсъдъка, че случващото се на улиците в центъра Киев се върти около “европейските ценности”, които са чужди на Русия, и че Украйна отново е изправена пред цивилизационен избор между Европа и Русия.

Идеята, че Украйна трябва да бъде откъсната от всякакви връзки с Русия, бе първата грешка зад нескопосания и провокативен подход на Европейския съюз към Украйна при т.нар. “източно партньорство”. Инициативата за партньорството дойде от шведа Карл Билд и поляка Радек Шикорски - двама от най-антируски настроените и нападателни външни министри в ЕС. Дори след като тя беше приета от ЕС през 2009 г., те продължиха да се самоизтъкват като нейни главни радетели, вместо да оставят това на по-дипломатичната Катрин Аштън и на еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле.

Неслучайно идеите на Билд-Шикорски избледняха, докато надеждите на НАТО да привлече Украйна в постоянно разширяващия се атлантически алианс се топяха поради нежеланието на повечето украинци да вземат страна в новата Студена война на Запада срещу Русия. Вместо това Украйна избра неутралитета.

След като разширяването на НАТО се отложи, новият фокус на “ястребите” стана предлагането на европейски перспективи на шест бивши съветски републики - от Азербайджан до Украйна. Това е класически случай на игра с нулев сбор, възприета и от Русия, която наскоро създаде конкурентен Евразийски съюз със същите потенциални членове - бивши съветски републики, а също централноазиатските “станове” (Казахстан, Кирзгизстан, Туркменистан, Таджикистан и Узбекистан - бел. прев.)

Украйна дълго време е била сложна съставна структура. Тази година се отбелязва 1025-годишнината от създаването на Киевска Рус - събирането на източнославянски племена, обединени от християнството - което напомня, че много славяни все още смятат Киев за първопрестолния град на Русия, много години преди Москва. Западните части на днешна Украйна по-късно стават част от територията на Австро-Унгарската империя, а източната част е попада под управлението на руските царе. Разцеплението на православие и католицизъм поражда още повече разделения.

Двадесет години след разпадането на Съветския съюз и появата на независима Украйна, икономиката на страната е в почти равна степен свързана с Русия и с ЕС. Стокообменът й с ЕС е точно такъв, какъвто е и с Русия, като в търговията и с двата партньора има еднакъв дефицит, понеже износът превишава вноса.

Логичното послание, идващо от историята, политиката и настоящата икономика, със сигурност е, че Украйна трябва да бъде оставена да сътрудничи и с двете страни без да се затръшват врати. ЕС даже постоянно подчертава пред властите в Киев, че дори да подпишат споразумение за асоцииране с ЕС (пълноправното членство не е на невен ред), това няма да е несъвместимо в членството на страната и в Евразийския съюз.

Когато украинският президент Виктор Янукович се отказа от споразумението, което се очакваше да подпише на срещата на върха на ЕС във Вилнюс, изненадваща беше не толкова внезапната промяна в становището му, а по-скоро фактът, че беше продължил да преговаря с Брюксел толкова дълго. Руският президент Владимир Путин предизвика този пълен ...

Свързани новини: