Москва може да се окаже големият губещ от протестите в Украйна

Трябва да им се признае на украинците, че със сигурност знаят как се прави революция.През ноември 2004 г. народното недоволство от съмнителната победа на проруския кандидат Виктор Янукович на президентските избори, безочливо изманипулирани от Москва, изкараха стотици хиляди хора по улиците, което стана известно като “Оранжевата революция”. Демонстрантите надминаха и най-смелите си мечти; за два месеца първоначалните резултати от вота бяха анулирани и бяха произведени нови избори. На тях популярният прозападен кандидат Виктор Юшченко с лекота победи Янукович, а вотът бе възприет от мнозина като референдум за новата политическа посока на страната - освобождаване от руското влияние.

За беда последваха години на политически грешки и корупция, което позволи на Янукович да грабне президентския пост и старото статукво в угода на Москва да се върне в Киев. Сега обаче украинците отново са на улицата.

По-рано тази година Украйна бе на път да подпише споразумение за асоцииране с ЕС през есента и следователно да затвърди прозападната си посока. Но силният натиск на Москва под формата на политическа принуда и заплахи с търговска война накараха правителството на Янукович да размисли. На срещата на върха за Източното партньорство във Вилнюс в края на ноември украинският президент отказа да ратифицира споразумението. Вместо това той предложи алтернативна тристранна спогодба, която да включва и Русия - нещо, което европейските лидери отхвърлиха. Този ход бе възприет в Киев като крачка назад за независимостта и стратегическа победа за Кремъл. Поради това избухнаха масови протести.

После, за да прибави и обида към вече нанесените щети, Янукович се срещна при закрити врата с руския президент Владимир Путин в началото на декември в руския черноморски град Сочи. Протоколът от срещата остана тайна, но се появиха спекулации, че украинският президент се е поддал и е приел да присъедини Украйна към прехваления от Русия неосъветски икономически проект, познат като Евразийски съюз. Това само наля масло в огъня и от няколко дни насам стотици хиляди протестиращи излизат по улиците на украинската столица, за да дадат израз на гнева си към политическата капитулация пред Москва на правителството на Янукович.

Формално протестите в Украйна днес са заради икономическия избор и зле обмисленото решение на Янукович да обвърже икономически страната си към Руската федерация. В действителност обаче те са заради нещо много по-голямо. Новите революционери на Украйна се борят за независимостта на своята страна - ценност, за която Русия ламти и която малко по малко е била рушена от опитите на украинските лидери да задоволят все по-империалистическата и експанзионистка Москва.

Янукович е изправен пред чисто политически избор. След години лошо управление и продажна политика и правителство във вихъра на разразила се с пълна сила криза на легитимността, украинският президент трябва да реши дали да се бори или да се оттегли. Окуражаващи признаци показват, че той не търси битка. Янукович се срещна с бивши политически опоненти, за да обсъди варианти за споделяне на властта в опит да се успокоят протестите. Идните дни ще покажат дали такъв компромис изобщо е възможен.

Големият губещ в цялата ситуация обаче може да се окаже Москва. От години под ръководството на Путин Кремъл върви към “ресъветизация”, целяща да отслаби суверенитета на немощните бивши републики от СССР и да изгради постмодерна империя на политическо и икономическо влияние. До момента успява да го направи почти безпрепятствено. Новите украински революционери показаха съвсем ясно, че виждат бъдещето ...

Свързани новини: