Похвално слово* за Симеон Дянков (или как той продължава да управлява)

Новият бюджет развива неговите счетоводни възгледи, които ни превръщат в заден двор на Европа

Признавам, че заглавието на този текст е търсена  провокация, за да привлече вниманието на читателя. Но всъщност, само частично. От няколко дни, посредством новия бюджет, Симеон Дянков продължава да управлява гаснещия труп на българската държава.

Дянков като д-р Менгеле

Почти цял парламентарен мандат страната беше обект на експеримент за приложение на утопична псевдоикономическа доктрина, разрушила стопанствата на далеч по-развити държави. Изгрелият, по ирония на съдбата, второешалонен клерк на Световната банка  Симеон Дянков управляваше България в съответствие с извратеното си убеждение, че не публичните пари, наречени бюджет, са инструмент за регулиране на обществените интереси, а народът на страната, наречен „суверен” е субстрат за уравняване на бюджетни дефицити. Дянков се доказа като финансист точно толкова, колкото главният лекар на Аушвиц Йозеф Менгеле като изследовател генетик, развил уникална научна методика – дисекция на живи близнаци без упойка.

И до ден днешен, бутафорният генерал-футболист Борисов не е разбрал, че докато събираше безсмислена колекция с изрезки от национални флагове и даваше финансови консултации на европейските лидери, фактическото управление на всички човешки дейности в поверената му държава се упражняваше от Симеон Дянков. И обществените поръчки, и ДДС-то, и частните фирми – малки и големи, и здравният геноцид, и Академията на науките, и археологическите разкопки, и астрономическите наблюдения… Министър-председателят работеше предимно по специалността си – от време на време да загаси поредната клада, запалена от садист-счетоводителя.

В началото на Двадесети век България губи във войни над сто хиляди млади мъже – умни и не много, грамотни и неуки, таланти и посредствени – статистическа извадка от мобилизационните набори. Това е било наречено Национална катастрофа. В началото на нашия век загубите – много по-многобройни, във форма на млади пътници с еднопосочни билети, са селекционирани – квалифицирани и способни. Това се нарича държавна политика на „генна модификация на нацията”. И е само един аспект от управлението на ГЕРБ, т. е. на Дянков.

Ден преди  приемането на Закона за бюджета за 2014 г. се проведе Деветият Национален иновационен форум. На най-високо равнище, в присъствието на Президента на Р България, за пореден път беше констатирано, че „след присъединяването към ЕС българските правителства изцяло са припознавали европейските приоритети и разбирането за иновациите като критичен фактор за дългосрочен устойчив икономически растеж, за изграждането на предприемаческа и иновационна култура, за развитието и съхраняването на човешкия капитал на нацията и за повишаването на иновационния потенциал на националната икономика”. За пореден път беше констатирано и, че „България регистрира изоставане спрямо останалите страни членки на ЕС, а националната цел по показателя „Разходи за Научно изследователска и развойна дейност”, която сама по себе си отрежда на страната последно място в Европа, изглежда все по-непостижима”. За пореден път беше доказано, че малоумната политика на Дянков е удържала пълна победа.

Наследството  на Дянков и новият  бюджет

Изработването на Закона за бюджета за 2014 г. започва  с Указания на финансовото министерство, които дават основни насоки да се спазят: 1. Одобрените бюджетни параметри със Закона за бюджета за 2013 г., т.е. бюджета на Дянков! 2. Мерките от Националната програма за реформи. Именно в този стратегически документ, приет по времето на Дянков е формулирана Национална цел 2 – разходи за наука и иновации - 1,5 % процента от БВП до 2020 г., при европейска норма – 3%, т.е. стремежът България завинаги да бъде заден двор на Европа е въздигнат в Национална цел. Но дори в този манифест на невежеството е заложен „прогнозен индикатор” - 1,06 % за 2014 година.

В новия бюджет публичните инвестиции за ...

Свързани новини: