Стегнете се, не сте жертви на британците

Омръзна ми от оплакванията и мрънкането на пълчищата български “онеправдани”. Как успяват да съберат хилядна армия при всеки намек за обида? Удоволствие ли им доставя гръмогласното самосъжаление? Какво им носи инстинктивното одобрение на всичко, произлизащо от България, пък било то и достойно за отвращение?

Все повече се убеждавам, че отговорите на тези въпроси се крият в мнителността, която сякаш е национална черта. В името на самочувствието и доброто настроение тя трябва да бъде заменена от поне капка разум.

Напоследък една от любимите теми на всички “онеправдани” е въображаемата ксенофобия на британците и британското правителство. Според тази фантазия, подклаждана изключително успешно от политици и медии, българите са подложени на несправедлива дискриминационна атака, която нарушава човешките им права.

Живея във Великобритания от близо 10 г. Малко след пристигането си започнах да чувам оплаквания от българи, че “нас не ни долюбват” тук. Разказите им бяха изключително неубедителни и се разминаваха напълно със собствените ми наблюдения. Въпреки това обаче не спрях да си отварям очите на четири.

През 2005 г. ми се стори, че съм уцелил десетката, когато с мен се свърза сравнително известен сънародник. Оплака се, че на брат му била отказана виза без никакво основание. Искаше да напиша материал, в който да натрием носовете на албионците.

На пръв поглед историята изглеждаше като чиста монета - предразсъдъци от страна на британското посолство в София. Няколко въпроса от моя страна обаче разкриха, че братът е лъгал поголовно, попълвайки формулярите. Обяснението: “Те няма как да знаят, че е лъгал. Отказват му само защото е българин.” Оттогава насам периодично се сблъсквам с подобни случаи, които ме карат да се задъхвам от гняв.

От няколко месеца се тръби за това как Великобритания иска да ограничи достъпа на българи и румънци до пазара си на труда и за това как заемите за издръжка на български и румънски студенти са замразени. Възмутително, нали? Да, но само ако финтираме важните подробности в полза на мнителността и самосъжалението. Само ако сме достатъчно наивни, за да се хванем в клопката на кукловодите в София, които са ни намерили поредния общ външен враг.

Истината е много проста. След присъединяването на първата група бивши социалистически страни към Европейския съюз около 1 млн. техни граждани избраха Великобритания за свой дом. Всяка година в страната пристигат над 100 хил. нови имигранти от ЕС. Повечето от тях се заселват в Англия, която е с население 53 млн. души и територия от 130 хил. квадратни километра (малко по-голяма от българската).

Съвсем естествено британците се притесняват от потенциална нова вълна имигранти, без да ги интересува произходът им. Българите и румънците се споменават единствено защото ограниченията за тях падат от 1 януари 2014 г. Ако същото важеше за американци или канадци, щеше да се говори за тях.

Членството ни в ЕС е без значение за средния британец, който гледа с недоверие към Брюксел. Той не е склонен да получава уроци по демокрация от държави като Германия, Италия или Испания, където допреди две поколения са се разпореждали диктатори.

Тези обществени настроения доведоха до кампания за затваряне на границите от страна на жълтия вестник “Дейли експрес” и до възхода на някои политици популисти. Логичната реакция на правителството беше да направи нещо по въпроса, за да успокои духовете.

Първата инициатива е ограничаване на измамите със студентски заеми. Това означава, че имащите право на тези гарантирани от държавата пари трябва да докажат, че отговарят на условията. Нямащите трябва да върнат получените с измама суми. Несъмнено - неудобство за коректните, но оправдана мярка, за да се пресеят измамниците.

Втората инициатива е удължаване от 1 на 3 месеца на срока, в който новодошлите нямат право на помощи за безработни. Важно ...

Свързани новини: