Новини (04.08.2014)

Гимназията на премиерите

http://www.klassa.bg/News/Read/article/244091_%D0%93%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5

Някогашното Първо основно училище в Шумен носи името на Панайот Волов, бившето Руско, сега училище по изкуствата, се казва “Сава Доброплодни”, а минаващото за елитно начално училище в центъра на града е “Илия Р. Блъсков”. Свързващото звено между трите учебни заведения е, че патроните и на тримата са били директори или учители в училището, чийто наследник днес е Гимназията за преподаване на чужди езици “Никола Йонков Вапцаров”, а през Езиковата са минали десетки политици и представители на културния живот с национално значение.

Днешната „Вапцаров” става част от образователната система във Възрожденска България още преди Освобождението - през 1849 година, когато е вдигнато класно училище в тогавашната Шумла. За учители са привлечени

най-видни представители на прогресивния елит

- сред тях споменатите вече Сава Доброплодни, Илия Р. Блъсков, Тодор Икономов и Панайот Волов. Волов е назначен и за директор на школото през 1873 година. Друг апостол на Априлското въстание от 1876 година - Стоян Заимов, също директорства тук по-късно в продължение на 3 години. Заимов е човекът, който води като учители Димитър и Вела Благоеви. Училището става мъжка гимназия през 1912 г., а името на днешния си патрон Никола Вапцаров взима през 1951 г. От днешна гледна точка може да е странно, но гимназията става смесена едва през 1954-та - дотогава е изцяло мъжко училище.

В мъжката гимназия на 1 август 1949 година е прието момченцето от село Веселиново Желю Желев, което след половин век ще стане президент на България. Ако някой е следил “продукцията” на училището преди Втората световна война ,президентът от “Вапцаров” няма да му е изненада, защото в междувоенния период учебното заведение е ковачница на кадри за политическия и обществения живот в страната. Затова, когато абитуриентите на езиковата гимназия всяка година

крещят “Какви ще станем? Известни!”

в наперената им закана има и исторически предпоставки това да се случи.

В статистиката за реализираните ученици освен един държавен глава има и четирима министър-председатели на България - Стоян Данев, ген. Рачо Петров, Васил Друмев и Васил Коларов. Историческите съвпадения са забавни - Коларов става премиер по времето, когато бъдещият президент Желев е приет за ученик.

При толкова първенци в държавната власт на “обикновените” министри и заместниците им, търкали чиновете на “Вапцаров”, им се губи бройката. Учителят Тодор Икономов впоследствие е вътрешен министър и председател на Народното събрание. Преди него външен министър е Никола Стойчев.

Поне трима от учениците пък стават вътрешни министри

- Христо Попов през 1915-а и ген. Иван Русев през 1923 г. Шеф на силовото ведомство е и Николай Николаев - от 1938 до 1939 г. По-късно той става и министър на народната просвета. От същото котило е министърът на търговията и промишлеността Янко Сакъзов, годината е 1918-а. Випускникът Димитър Василев оглавява Министерството на обществените сгради и пътищата до 1944 г., а след войната възпитаникът на мъжката гимназия Данчо Димитров е министър на транспорта в продължение на 12 години, преди да замине посланик в ГДР. “Ега си държавата, щом аз съм й вицепремиер” - ще се изцепи след промените през 1989-а либералът Нейчо Неев. Е, и той е от “Вапцаров”. Един от последните членове на правителството с диплом от Езиковата беше и вътрешният министър Николай Свинаров. Вапцаровци са бившият ректор на Шуменския университет проф. Тотю Тотев, както и покойните Тодор Колев и Тончо Жечев. Училището дава старт в живота на почти цяло поколение художници и скулптори - от Чанко Петров и Велислав Чалъков, до Николай Шмиргела, Владимир Вичев и Антон Коларов.

Бързи връзки

Търсене

Архив

RSS Абонамент

Ново: Публикуване