Близкият изток в търсене на по-малкото зло

Сложностите в региона объркват американските усилия за изграждане на коалиция

Асошиейтед прес

Близкият изток от години обърква външните наблюдатели, затова не е изненада, че едно оглавено от САЩ начинание с ясно заявена цел - унищожаването на мародерстваща екстремистка организация - се сблъсква с отдавнашни съперничества и политическа култура, при която публичните заявления не съвпадат с истинските намерения.

Държавният секретар на САЩ Джон Кери получава принципна подкрепа за изтласкване на групировката “Ислямска държава” от завзетите от нея територии в Ирак. Но получаването на конкретна помощ е друг въпрос, а тези ходове, изглежда, са само празни приказки.

Проблемът до голяма степен се корени в разделението между сунити и шиити в мюсюлманския регион, което външните наблюдатели са склонни постоянно да подценяват, а после виждат, че то отново се явява като доминиращ фактор. Нека да разгледаме ситуацията.

Сунитите не са склонни да помагат на шиитски режими

Кралят на Саудитска Арабия се обявява срещу групировката “Ислямска държава” и нейните варварщини в Сирия и Ирак. Египетският президент Абдел Фатах ас Сиси явно заклеймява политическия ислям и неговото въоръжено продължение - джихадистите, които разкъсват Либия, Йемен, Сирия, Ирак и египетския Синайски полуостров. Но те все пак имат резерви към предприемането на пряк ход, който може да бъде сметнат за съюзяване с шиитските лидери в Багдад и Дамаск.

Въпросът изниква навсякъде: светски настроените сунити в Северен Ирак всъщност се почувстваха толкова отчуждени от шиитското правителство на Нури ал Малики и неговите антисунитски машинации, че - поне за определен период по-рано тази година - искрено подкрепяха групировката “Ислямска държава”, защото е сунитска. Иран също е фактор в това уравнение: въпреки че неговото персийско мнозинство не е етнически арабско, той е шиитска държава и като такава подкрепя доминираното от шиити правителство в Багдад.

Няколко дни на американски увещания и нов лидер в Ирак, който е по-склонен да постигне разбирателство с нешиитите, няма да променят това. Нито пък САЩ ще убедят Турция - друга сунитска сила, която не е доволна от групировката “Ислямска държава”, но все пак гори от желание да види падането на своя враг, сирийския президент Башар Асад. Въпросът няма решение; нужен е деликатен подход.

Доверието в САЩ намалява

Доверието, с което се ползват САЩ в Близкия изток, отслабва след 11 септември 2001 г., а това не помага на усилията за изграждане на коалиция. Аргументите за нахлуване в Ирак са дискредитирани, а кампаниите в Ирак и Афганистан, които продължиха години след първоначално предвиденото, не изглеждат успешни.

По-малките битки с терористи в Пакистан и Йемен изглеждат обречени да продължат без край. Решението на правителството на Обама бързо да изостави Хосни Мубарак през 2011 г., потресе съюзниците в региона, повечето от които едва ли бяха по-демократични от сваления египетски лидер.

Опитите на САЩ да работят с ислямистите по време на краткото управление на “Мюсюлмански братя” в Египет накараха мнозина да направят извода, че американското ръководство е наивно, а дипломацията му е неумела. Когато САЩ заплашиха Сирия, ако тя използва химически оръжия, а после не нападнаха след предполагаемата им употреба, се създаде впечатление, че Америка се е уплашила, въпреки че в крайна сметка Асад предаде оръжията.

Като отзвук от враждите от колониалната епоха мнозина в региона виждат как западните лидери са подтикнати към действие от обезглавяването на неколцина западняци, но не и от смъртта на стотици хиляди араби. Вашингтон също така се оказва ...

Свързани новини: