Винаги, когато Израел прави избори, това е важно за света и за него. Тази страна е изложена на обвинения отвсякъде заради военните си действия в Газа. Но тя си остава единствената демократична държава в Близкия изток. И все пак на свиканите миналата седмица избори - те ще се състоят през март - централен въпрос ще бъде здравината на демокрацията в страната.
Заплахите за израелската демокрация не са ярки и очевидни: медиите са свободни, гласуването е честно, има оживен дебат. Но има други деликатни теми, които могат да породят истинско безпокойство. Четири проблема, в частност, трябва да бъдат наблюдавани.
Първо, продължаващото заселване на окупирана палестинска земя. Второ, внесените закони за определянето на Израел като еврейска държава. Трето, засилващото се отчуждаване на Израел от западните демокрации. И накрая, нетолерантността и заплахите към онези, които оспорват националния консенсус по сигурността и тероризма.
Един от главните аргументи за възприемане на решението на палестинския въпрос чрез създаването на две държави винаги е бил, че официалното анексиране на палестински земи на Западния бряг, освен че е незаконно, ще заплаши еврейската идентичност на Израел. В демографски аспект “решението за една държава” би означавало, че евреите ще съставляват малко повече от половината от този разширен “Голям Израел”.
Въпреки това се чуват все повече гласове сред десницата в Израел, които открито изразяват желание за официално анексиране на части от Западния бряг. Изправени пред избора между земя и демокрация, те избират земята.
Една от изгряващите звезди на израелската политика е Нафтали Бенет, лидер на националистическата партия “Еврейски дом” и министър на икономиката, наскоро заяви пред “Ню Йорк таймс”, че Израел трябва да анексира около 55 на сто от Западния бряг.
Той твърди, че анексирането е съвместимо с демокрацията, защото 80 хиляди палестинци от онази част на Западния бряг, на която е хвърлил око, ще получат израелско гражданство, а на останалите милиони ще бъдат предоставени ограничени права за самоуправление. Но да лишиш палестинците от държавност и суверенитет и да им дадеш правото да организират събирането на своя боклук едва ли съвпада с дефиницията за демокрация за много хора.
Бенет не е единственият ексцентрик. И в “Ликуд”, партията на премиера Бенямин Нетаняху, все повече вземат връх привържениците на анексирането. Милиардерът от САЩ Шелдън Аделсън, който е голям поддръжник на Нетаняху, промълви наскоро: “Не мисля, че в Библията се казва нещо за демокрация”. И добави: “Израел нямало да бъде демократична държава. И какво от това?”. Впоследствие той каза, че се е шегувал.
Зараждащият се сблъсък между ционистките идеали и демократичните принципи е видим и в дебата за това дали Израел трябва официално да се обяви за еврейска държава. Законодателната инициатива за осъществяването на това бе прекъсната с разпускането на парламента за нови избори.
Но намекът, че наброяващите около 1,6 млн. араби ще станат граждани от втора категория, би камбаните за тревога - даже за някои от най-верните поддръжници на Израел. Лигата срещу клеветата (Anti-Defamation League) в САЩ, която обикновено защищава категорично Израел, направи изпълнено с болка изявление, в което каза, че законът “може да бъде възприет като опит да съотнесе демократичния дух на Израел само към неговите евреи”.
Много израелски араби твърдят, че вече са второразредни граждани. Ханин Зоаби, будещият противоречиви оценки арабски член на израелския Кнесет, бе временно отстранен от парламента, след като призова за санкции срещу Израел и се усъмни дали са “терористи” онези, които отвлякоха през юни три израелски момчета (по-късно момчетата бяха убити).
Сега има нови предложения, подкрепяни от Нетаняху, за закон, който ще позволи на парламента да отстранява за постоянно свои членове, които са склонни да подкрепят “война” срещу Израел. Тези идеи са популярни. Една анкета установи, че 89 на сто от израелските евреи искат Зоаби да бъде лишен от израелско гражданство. Активистите, които работят за арабско-еврейско сътрудничество, са в затруднение. Този месец неизвестни нападатели опустошиха една класна стая в еврейско-арабско училище в Ерусалим.
В тази напрегната атмосфера Израел все повече губи симпатиите на западните демокрации. Намеците за антисемитизъм в Европа и зле прикритата неприязън към Барак Обама са стандартно занимание на израелската десница. И вместо това страната все повече търси установяването на съюзи с автократичния свят. Чувал съм високопоставени израелски политици, отляво и отдясно, да твърдят, че Западът е бил прекалено строг към Русия на президента Владимир Путин.
Правителство на Нетаняху се стреми към специални отношения с Китай, който е инвестирал 7 милиарда долара в Израел, главно във високите технологии. А опасенията на Израел от Иран го тласкат да създава отношения в сферата на сигурността със сунитски автократични държави. Наскоро Керолайн Глик, десен израелски коментатор, безпощадно разкритикува, по думите й, “все по-агресивните атаки от страна на Белия дом” срещу Израел. Тя призова Израел да засили “покълващия съюз с Египет, Йордания и Саудитска Арабия”.
Обаче подобни виждания са заблуда. Предполагаемите приятели на Израел в Саудитска Арабия не позволяват на израелците да стъпват на тяхна земя. Ако оцеляването на Израел бъде някога истински заплашено, несъмнено Америка ще се притече на помощ. Арабските автокрации няма да си мръднат пръста. Факт е, че ако Израел остави да повехнат връзките му със западните демократични държави, той ще изгуби своята душа и своята сигурност.
БТА