Реформаторският блок поиска оставките на шефовете на БНБ и КФН

Парламентът да поиска оставките на ръководствата на финансовите регулатори - Българската народна банка (БНБ) и Комисията за финансов надзор (КФН), и ако те откажат да ги дадат, с "решителен акт" да прекрати мандатите им. За това призова от парламентарната трибуна съпредседателят на Реформаторския блок Радан Кънев. От името на групата той поиска и спешни законодателни промени, с които "да гарантираме, че обществото ни няма повече да страда от подобна безотговорност". Повод за настояването на реформаторите са кризата с КТБ и съмненията за работата на пенсионните фондове. И в двата случая финансовите регулатори, които трябва да следят работата на тези дружества, не реагираха навреме. БНБ отне лиценза на КТБ, за която първо твърдеше, че "е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално", а три дни по-късно постави под специален надзор. В последствие се наложи държавата да осигури близо 2 млрд. лв.за изплащане на гарантираните влогове в КТБ. КФН пък и досега не е опровергала или потвърдила съмненията за "гнили ябълки" сред пенсионните фондове, нито пък дава информация какво предприема, за да не се стигне до криза и в този сектор. За сметка на това регулаторът глоби издателя на "Капитал" и "Дневник" "Икономедиа" със 160 хил. лв. и врачанското издание "Зов Нюз" със 100 хил. лв. за пазарни манипулации. Под ударите на КФН са и Mediapool и сайтът "Биволь" заради текстове за Първа инвестиционна банка. Фактори на нестабилност "Вместо да градят доверие, БНБ и КФН се превърнаха във фактори на нестабилност за финансовата система на страната. Съмненията в тяхната компетентност, добросъвестност и безпристрастност доведоха до необходимост от държавна финансова подкрепа за банкови институции и до излишно и опасно напрежение около доходността и активите на универсалните пенсионни фондове, в които са вложени парите на милиони работещи български граждани", заяви в парламента Кънев. Според него липсата на доверие е достатъчно основание за подаване на оставка. "Когато от един човек зависят спестяванията и пенсиите на милиони, то той няма нито морално, нито професионално право да упорства, за да съхрани поста и кариерата си, да се пазари за сметка на обществения интерес или в най-лошия случай да поставя лоялността си към сенчести покровители над общото благо", заяви съпредеседателят на реформаторите. Добави, че и след загубата на обществено доверие ръководителите на финансовите регулатори "не са на висотата на на заеманите от тях постове и възложените им отговорности". "Нещо повече – ръководството на КФН си позволи, вместо да поеме тежката отговорност за проваления си мандат, да представи провала си като грозен персонален конфликт и да въвлече общественото мнение в махленска драма. Особено скандално е, че КФН пренебрегна правомощията си, когато трябваше да защити обществения интерес, но си позволи да злоупотреби с тях, за да наложи прекомерни санкции на медии, които разкриха бездействието ѝ", смята Кънев. След налагането на глоби на "Икономедиа", председателят на КФН Стоян Мавродиев видя в реакцията на издаваните от фирмата медии персонална атака срещу него от собственика Иво Прокопиев. Проблеми от години Според реформаторите проблемите с регулаторите не са само от последните месеци, а са излезли наяве в годините на криза, когато БНБ и КФН не "изпълниха законовите си цели да поддържат финансова и икономическа стабилност и растеж и да спомагат превръщането на спестяванията на гражданите в инвестиции в българската икономика. Кънев изтъкна, че вместо това те са допуснали системното изтичане на капитал от банките и финансовите институции към банки в чужбина и към чуждите капиталови пазари. "За годините на кризата, над 20 млрд. лева спестявания в банките напуснаха страната, а над две трети от активите на българските пенсионни фондове бяха инвестирани зад граница. За занижения и често недобросъвестен надзор беше допуснато значителна част от инвестираните в българските финансови институции средства да бъдат вложени в свързани с ръководствата на тези институции лица. Немалка част от тях бяха използвани за финансиране на губещи бизнеси, корупционни схеми, медийно-политически проекти и пряка политическа дейност", обяви съпредседателят на реформаторите. Той добави, че има "основателни съмнения", че част от спестяванията на българските граждани и фирми са вложени в "престъпна дейност – купуване на гласове и търговия с влияние". "По този начин, спестяванията на българите потънаха в блатото на политическата корупция и допринесоха за обедняването на населението и обогатяването на мафията. Резултатът от този модел на некомпетентност, професионална безотговорност и политическа корупция беше фалитът на четвъртата банка в страната и трайно разклащане на доверието в банковата и финансовата система", продължи Кънев. Той призова останалите политически сили и от мнозинството, и от опозицията да не си прехвърлят вината за неудачните кадрови решения в миналото, а да преодолеят заедно последиците от тях. "В тази тежка криза и в това състояние, когато на южната ни граница има толкова тежко финансово разклащане, не можем повече да си позволим такъв финансов надзор. Аз съм се научил, че когато едни пари липсват, те са откраднати. И че когато не изриташ крадеца навреме, плащат всички. Да не допуснем да плащат всички български граждани", каза Кънев. До момента няма реакция от страна на останалите политически групи на призива на Реформаторския блок. Досега ГЕРБ на няколко пъти поиска оставката на управителя на БНБ Иван Искров, тъй като парламентът може да прекрати правомощията му предсрочно само по негово желание. Искров отказва да се оттегли, въпреки че още в началото на кризата с КТБ заяви, че е готов да го направи, ако 42-ото Народно събрание се обедини около името на нов управител. Няколко дни по-късно парламентът беше предсрочно разпуснат. Повторно желание за подаване на оставка нямаше и към момента вариантите на депутатите са или да изчакат изтичането на мандата му през октомври, или да променят Закона за БНБ, за да го сменят по-рано. Същото важи и за останалите членове на ръководството на централната банка, които се избират от депутатите. Подобен е и казусът със смяната на шефовете на КФН. ГЕРБ обаче досега не са искали оставките им. Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ) дори защити регулатора, чиито председател Стоян Мавродиев беше избран с гласовете на партията, а преди това беше депутат от листите й. Заявка за промени даде наскоро финансовият министър Владислав Горанов. Той намекна, че се подготвят законодателни промени, с които да се изменят отговорностите на финансовите регулатори и решенията в тях да се вземат колективно. В момента те зависят от подуправителите (за БНБ) и зам.-председателите (за КФН), които отговарят за отделни ресори. От думите на Горанов не стана ясно дали с тези изменения ще се стигне и до предсрочна смяна на ръководствата на регулаторите, както това предстои да бъде направено за пореден път с шефовете на Сметната палата.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/reformatorskiyat-blok-poiska-ostavkite-na-shefovete-na-bnb-i-kfn-news229924.html

Свързани новини: