Много храни естествено съдържат противовъзпалителни съединения

За Овните седмицата е силно печеливша, а за Телците периодът се характеризра с ползотворно разгръщане. Близнаците са психически...

Дарик МВР обмисля идеята да бъде криминализирано организирането на гонки заради жертвите от тях. Това съобщи началникът на "Пътна...

Археолози са открили подземна река, скрита под главната пирамида в Чечен Ица на полуостров Юкатан, Мексико. Според учените реката под пирамидата Кукулкан е била център на Вселената за цивилизацията на маите, пише Мегавселена. Както съобщава France Presse, на специална пресконференция за находката специалистите от мексиканския Национален автономен университет разказали, че са открили подземна кухина на дълбочина около 20 метра под пирамидата Кукулкан, известна също като Ел Кастильо. Откритието

На 15 август 1914 година е изграден прочутият Панамски канал. Той пресича Панамския провлак в най-ниската част от територията на Панама, като по този начин свърза Тихия океан с Атлантическия океан. Панамският канал разделя земите между Северна и Южна Америка. Той улеснява предвижването в този район и се определя като едно от Седемте чудеса на модерния свят. Изграждането на Панамския канал се оказва един от най-трудните строителни проекти на 20.век. Днес каналът функционира безпроблемно и продълж

Хавана го постави като условие за нормализиране на отношенията

85 вече са жертвите на взрива в китайския град Тянцзин. Трето денонощие хиляди пожарникари, войници и доброволци се опитват да ликвидират...

Живакът ще стигне до 38°

Живакът ще стигне до 38°

"Ислямска държава" са спонсорирани от Запада и затова не могат да ги победят

50 000 миряни чака Бачковския манастир за Голяма Богородица. Това съобщи блиц, цитирайки игумена на светата обител отец Симон. Вече са...

Факсимиле на Der Tagesspiegel   Двама българи, оцелели в тежката катастрофа край Берлин, са настанени в специализирана болница, съобщава...

Трето денонощие ликвидират последиците

Хит са бобът, картофите, домашното сирене и билките

Червен индекс за пожароопасност е обявен в части от областите Бургас, Плевен, Велико Търново, Русе и Ямбол за днес. Това сочи справка на...

Днес да почерпят и Мара, Марияна, Мариан

Владимир Ампов-Графа ще пее пред българите в Лондон с бенд. Това ще се случи на 27 септември, неделя, в залата “Скала”, която се намира срещу известната гара “Кингс Крос”. Билетите за шоуто на изпълнителя вече са пуснати в продажба, като първите 100 от тях струват по 20 паунда, а след това цената им ще бъде 25.

Шофьорът на микробуса, с който загинаха шестимата българи на северния пътен възел край Берлин, късно е забелязал ,че пътуващия пред него...

На този ден имен ден празнуват: Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио,...

По-рано американски представител изрази притеснението си от задържането

За смъртта на хуманитарната работничка Кайла Мюлер стана ясно по-рано

Маестрото е сред 73-та от най-известните наши художници, които рекламният бос Николай Неделчев провокира и “съблазнява” да си направят автопортрети. Той събира картините, отразили не само лицето, но и душата им, в тематична изложба “Образ и подобие”. Тя може да се види в залите на Двореца - сега вече част от Националната галерия,

Изтекло в медиите видео показва бунта на недоволните, които скандират "Аллах акбар!"

И в съботния ден ще остане предимно слънчево и горещо. След обяд ще има временни увеличения на облачността и на отделни места, главно в западните и планинските райони, ще превали и ще прегърми, съобщават от НИМХ. Максималните температури ще са предимно между 33° и 38°.

Атмосферното налягане ще се понижи и ще бъде малко по-ниско от средното за месеца. Над планините ще бъде предимно слънчево. В следобедните часове ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на места ще има краткотрайни превалявания с гръмотевици.

Ще духа слаб вятър от север, северозапад. Максимална температура на височина 1200 метра - около 25°, на 2000 метра - около 18°. По Черноморието ще е предимно слънчево. Ще духа характерният морски бриз. Максимални температури 30°-33°. Температура на морската вода 26°-27°. Вълнението на морето ще е около 2 бала.

След заседание, продължило повече от шест часа, 19-те финансови министри на държавите от еврозоната одобриха споразумението за предоставяне на Атина на трети спасителен пакет от финансова помощ на стойност 85 млрд. евро, отпускани за период от три години чрез Европейския механизъм стабилност. По този начин Брюксел се надява да избави балканската

След заседание, продължило повече от шест часа, 19-те финансови министри на държавите от еврозоната одобриха споразумението за предоставяне на Атина на трети спасителен пакет от финансова помощ на стойност 85 млрд. евро, отпускани за период от три години чрез Европейския механизъм стабилност. По този начин Брюксел се надява да избави балканската

Работник за малко да бъде премазан от дърво на Гребната база по време на сечта при разширяването на Зоопарка. Видеото е публикувано във Фейсбук от арх. Петя Владимирова, която е една от протестиращите граждани срещу сечта на гората в парк „Отдих и култура“, пише TrafficNews.bg.

На него се вижда как камион на „Паркове и градини“ дърпа едно от вековните дървета, които са определени от администрацията като „санитарна сеч“. Точно под него пък стои, явно работник, без обаче той да има някакво предпазно облекло или каска. След като дървото тръгва да пада, мъжът в синята блуза хуква да бяга, а след секунди дървото се строполясва на метри от него. Близо до него стои друг работник на строежа, също без каска. 

Ежедневно край Зоокъта се режат десетки дървета. Въпреки протестите на екологични организации и подадените жалби, фирмата изпълнител „Запрянови – 03“ и ОП „Паркове и градини“ работят по разширяването на зоопарка.

Временно е ограничено движението на път II-73 Шумен-Карнобат в района на село Прилеп (Ришки проход) заради катастрофа. Това съобщиха от Агенция „Пътна инфраструктура“. Движението се извършва двупосочно в едното платно. Пътна полиция регулира трафика.

"Атлетик" (Билбао) направи голяма крачка към спечелването на Суперкупата на Испания. Баските постигнаха забележителна победа с 4:0 срещу шампиона "Барселона".

"Атлетик" поведе в 13-ата минута след зрелищен гол на Микел Сан Хосе от 47.57 метра. В началото на второто полувреме се развихри опитният Ариц Адурис. 34-годишният футболист вкара три гола само за 15 минути.

Каталунците, от своя страна, допуснаха четири гола във втори пореден мач. Те направиха 4:4 със "Севиля" в...

Православната църква чества Успение на Пресвета Богородица, който е един от 12-те най-големи християнски празници.

Според Светото писание това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Нейната смърт била тъй лека и блажена, че приличала на заспиване. Оттук и думата "успение" - заспиване.

Три дни преди смъртта архангел Гавриил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при Себе Си в своето Царство, за да царува вечно с Него. Последното й желание е да види светите апостоли заедно.

По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред Светицата изакъснелият Апостол Тома, намират само плащеницата й.

Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците Пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: "Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни." В памет на явяването й пред апостолите Църквата определя този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави "въздигне на хляба".

Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рожденият ден на Христовата майка. След тържествена литургия в църквата се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за умрелите. Селищата с църкви "Успение на Пресвета Богородица" имат храмови празници.

Провеждат се родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с порфорен орнамент, пилешка каша, тиганици, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, пешкир и пари.

В този ден празнуват всички, които носят имената Мария, Мариан, Мариана, Мариян, Марияна, Маша, Мика, Мира, Мара и др.

Микробусът, в който пътували общо 8 души, се е врязал в камион

На 8 септември ще е премиерата на постановката “Лелята на Чарли” на сцената на летния театър в Бургас. Досега тя се играеше от старозагорската опера. По този повод Мариан Бачев, който участва в спектакъла, написа във фейсбук: “За първи път в кариерата ми се случва декорът, костюмите, режисьорът и главният изпълнител да отидат в друг театър и да

Даниел Асенов стана единственият от българските боксьори, който се класира за финал на европейското първенство в Самоков. Другите четирима национали, които играха в полуфиналите, допуснаха загуби и остават с бронзови медали.

В категория до 52 кг най-младият български боксьор в турнира победи унгареца Нандор Чака. Асенов имаше превъзходство и заслужено спечели с пълно единодушие - 3:0 (30:27, 30:26, 30:26).

"Доволен съм, играх добре. Обичам да боксирам срещу по-високи, така...

Това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот

България да изработи свой инвестиционен план, подобен на Плана "Юнкер", са обсъждали еврокомисарят Кристалина Георгиева и вицепремиерът и министър на труда Ивайло Калфин, пише „Стандарт”. Идеята е фондът да мобилизира публични и частни финансови ресурси, с които да се финансират ясно определени инвестиционни задачи, които да водят до ускоряване на икономическия растеж и създаване на нови работни места.

Еврокомисарят Кристалина Георгиева е препоръчала България да потърси специализация в определена област като например иновациите и развитието на предприемачеството и там да изгради капацитет на регионален и европейски лидер. С вицепремиера Калфин тя е обсъдила и демографската политика на страната и възможността да се увеличи значително финансирането на програми за млади хора от българската диаспора в света, които да учат у нас. Тези средства може да дойдат от разходите за помощ за развитие, които държавата заделя всяка година. Сред обсъдените от тях теми бяха още европейската енергийна политика и повишаването на ефективността на изразходваните средства от европейския бюджет.

И те така те, братлета. Не е да кажеш, че е нещо, но постих. И се изповядах преди малко. Изкарах Богородичния пост криво-ляво. Ако е рекъл Господ, утре ще взема Причастие. Старая се, падам, пак ставам, лицемерието и лъжата са вкоренени в порочната ми природа, братлета, няма измъкване. Голямо внимание е нужно, но без надежда и пречупване не става, честна дума. Ние само опитваме, Господ ни дава останалото, ние само проявяваме желанието да сменим пътя си. Не знам даже как да ви разкажа цялата история, та пак ще повторя – постих, четях Богородичния псалтир, акатисти и молебни канони, избягвах да поркам, но вечер винаги се намираше някой да каже хайде по едно... На второто спирах все пак и бягах от компанията. Защото усещах, че почва да ме лови. А винаги се намира някой да предложи да се употреби. Как така става, че не минава ден някой да не се изреже – само по едно. Лошо е. Но се старая. Защото вярвам, че Христос е Спасителят ни, Спасителят ми, че душата ми ще оцелее и ще надживее демоните с Негова помощ... И дори да съм прасе, съм Негово прасе. Почнах да се трудя, изповядвам и причастявам през 2000. Преди това не бях възпитан в тоя дух. Макар че у нас никой не е отявлен или войнстващ атеист, кръстен съм още невръстен, не сме имали традицията на вярата. Но ще ви кажа и нещо интимно, като малък си говорех с Бог. Говорех Му директно, разказвах Му разни неща от ежедневието си, питах Го всякакви работи. Душата е родена християнка, само се потиска от различни външни влияния после по пътя си неравен. Та казвам ви, дърпат ме светските неща, тоя това иска и предлага, оня онова, хора всякакви, свят широк. А пътеката тясна. Като си отидох на село оня ден, заварих комшията да дере едно заклано яре. И ми показва - порязах си пръста, докато го обработвах. Е, как няма, като е пост, отговарям му и се смеем. Щото е смешно да е пост и да дереш яре. Той е душица, ама откъде да знае, не е църковен. Никой вече не е църковен. И аз не съм. Само се опитвам. Иначе може да бъда причислен към ВиК християните. Великден и Коледа. Само тогава се сещат, че църквата си е там на мястото. Ама нищо, нали благодарение на празничните постъпления свещениците могат да имат заплати. Не че са големи тия заплати, но и те са хора, имат човешки нужди, а как да стане без парични приходи днес. Не става. Господ промислил и за това, праща и хладките по вяра, и невярващите дори да оставят лептата си, за да продължи да плува Корабът. Прочетете „От 25-ия до вечния час“ на Вирджил Георгиу, братлета. Това е книга за вярата, не за религията. За страданието, опита, живия Христос и личните ни отношения с Него. Това е книга за свещеника. Една тънка книжица, но много уютна, топла, сладка. Там така добре е разказано всичко за битието на свещеника, че ще се удивите. И комшията ми обяснява откъде е това яре. Пастирят на селото повел стадото, но едно козле, нали си е коза, се отклонило. Ние всички се отклоняваме като това козле. Нещо се възгордяваме да сме част от стадото и айде у лево. И ярето влезнало в един незаключен хамбар, където набарало фураж на гранули в огромни количества. Гранулите са изкуствено формирана храна за животни, като влязат в стомаха, се раздуват. И ярето яло ли яло. Докато пукнало от ядене. Дотам води лакомията. Гъз глава затрива. И ние така като него плюскаме в несвяст. Така и на другите си грехове се отдаваме, до смърт. Вместо да сме верни Христу до смърт. Някога е имало хора, умирали за вярата в Христа. А днес и това не се иска от нас, иска се само да устискаме, съвсем мъничко, така пише и по книгите – в последните времена ще се спаси човек и с едно по-малко усилие, без да умира мъченически, поради простата причина, че целият свят вече е в лапите дяволски, а изкушенията дебнат отвсякъде и в живота ни са навлезли толкова разсейващи простотии. Простотия до простотия, а вниманието ни е така слабовато и податливо... Ужас, казвам ви. Ама какво да ви разправям, всеки, който е опитал да тръгне по тоя път, знае препъникамъните. А който не е опитвал, най-много да ме напсува, че пак го занимавам с врели некипели. Дребни некипели, както викаше един мой ученик от друг произход. И днеска комшията звъни – ще идваш ли, че съм ти намерил едно хубаво котенце за щерка ти. Идвам, рекох и след половин час вече бях там. Разфасовал той ярето, дето оня му подарил, и запазил една плешка да си я опечем с него. Като свърши постът. От една дума ме разбра иначе. И ми даде армагана. Котенцето застанало край портата му и мяу мяу, измолило да го вземе. И нали знаеше, че аз си търся за детето, вика за Богородица ти го подарявам. Мога ли да му го върна – не мога. Взех аз подаръка, отивам в Приморско при ветеринаря, пудря го срещу бълхи и през цялото време си мисля как ли ще обясня на жена си – реакцията й щеше да бъде или то или аз. Вкъщи животни не, само навън в двора. И майка ми така ни възпита, та съм свикнал, ама си знам, че предстои тежка битка. И си мисля за борбата, и се моля да мине по-гладко, за да се порадваме с щерката на чернобялата кротка муцуна. Купувам едно пакетче котешка храна в супера и газ за Бургас. По пътя му измислих и име – Маня. Няма да преразказвам реакцията на Ваня, такава радост не може да се преразкаже. Първо го напоихме, излочи сумати вода, термометърът навънка удряше 35. После го оставихме да посвикне с обстановката, свря се в едно ъгълче и си полегна. И стана време да взема благоверната от работното й място. Качва се в колата, пътуваме, а аз съм леко резервиран. Сигурно детето вече няма търпение да се прибера, за да я изведа, пита ме тя. Нее, спокойно, днес има търпение, отговарям. Днес може и да не излизате. Тя още не ме разбира. След петнайсет минути отваряме входната врата, а насреща до закачалката пакетчето с котешката храна. Аа, казва ми жената, моята любима жена, с която делим радости и неволи вече седемнайсет години, ти нали постиш, взел си си нещо диетично. Съвсем така сериозно го казва. Леко насмешливо дори. Аз зяпам изумен. Щерката се хили. И вика на майка си познай кой е тук. Тогава лека полека й просветва в съзнанието и й потъмнява върху лицето – или то или аз! Кво да ви кажа, братлета, по-добро обяснение за моя пост никой не е давал през живота ми. На котешка храна съм. Затова я обичам жена ми. Утре, живот и здраве, да се причастя, ще продължа с диетата. Ама нямаше нужда после от обяснения, щото си е смешно и бездруго. Вика ти нали постоянно мъкнеш вкъщи я ленено семе, я гречка, я друг боклук, щото все те е страх да не пукнеш по-рано, та си помислих, че може би си си купил да ядеш това... Ама истината казва, страх си ме е, братлета. Маловерниците се страхуват за кожата си. А всичко е в ръцете Божии.

Димитър Георгиев, шеф на ДАНС, 47 г. Димитър Главчев, зам. председател на 43-ото НС, 52 г. Доротея Тончева, театрална и киноактриса. Акад. Константин Косев, историк, 78 г. Николай Николов, директор на Изпълнителна агенция за борба с градушките, 46 г. Стойчо Стоев, старши треньор на ПФК "Левски", 53 г. Проф.

Какво разказва църковното Предание Веднъж, по време на пламенна молитва за по-скоро освобождаване (отрешение) от тялото, пред Приснодевата застанал Архангел Гавриил и със сияещо от радост лице и известил Волята Божия за Нейното успение, което трябвало да се извърши след три дни. Като знамение на Благодатното тържество над телесната смърт, която не ще има власт над Нея и от която тя трябвало да бъде възприета като от тих сън за безсмъртен живот и слава в светлината на Господнето лице, Архангелът дал на Богородица райско клонче, което излъчвало небесна светлина, като заръчал то да бъде носено пред гроба на Преблагословената в деня на погребението на пречистото и тяло. Ако Господ, по думите на светото Писание, е откривал на своите светии и апостоли тяхната кончина, колко по-достойно и праведно е било да се сподоби с такова предизвестие Благодатната и Пренепорочна Негова Майка. Кому повече приличало да отнесе на Богородица радостната вест, ако не на този от висшите Ангели, който, винаги предстоейки пред Бога, беше предизвестник на всички небесни тайни за Приснодевата. Животът й можеше да свърши и по-друг начин, защото ако Енох и Илия бяха взети на небето, без да претърпят смърт, то нима това предпочитание се отказваше на Майката на Този, Който каза "Аз Съм възкресението и живота; който вярва в Мен и да умре ще оживее". Не, тя трябваше подобно на Него да умре, да бъде в гроб и в третия ден, със силата на Неговото всемогъщество да възкръсне, за да се сбъднат словата на Псалмопевеца: "възкръсни Господи, в покоя Твой, Ти и Кивота на Твоята светиня"! Тя трябваше да има обикновен човешки изход, за да не бъде счетена за привидна истината на въплъщението и да не се смущават хората да преминат на небето през същите врати на смъртта, през които мина и Небесната Царица, споделяща участта на родените на земята. На Господа беше угодно Пречистата Негова Майка да вкуси смърт, подобно на всички хора. Пресветата Владичица разказала на всички това, което чула от Ангела и в потвърждение на своите думи показала райското клонче, сияещо с небесна светлина. Уведомила домашните си, Тя започнала да се готви за предстоящата кончина. Наредила да се украси Нейния покой и ложе, да се запалят тамян и свещи и да се подготви всичко необходимо за погребението. По времето, когато Божията Майка изявявала своите последни желания и утешавала тези, които били около нея, те чули шум и видели, че облаци ограждат дома й. Това били облаци, на които по Божие повеление Апостолите били издигнати и пренесени от различни страни, където проповядвали Евангелието, в дома на Богородица, за да отдадат чест на нейното погребение. Апостолите, виждайки се един друг се радвали и в недоумение се питали взаимно защо Господ ги е събрал на това място. Тогава св. Йоан Богослов, приветствайки ги със сълзи, пристъпил към тях и им съобщил, че за Света Богородица е настанало време да отиде при Господа. Когато Апостолите разбрали това, те били обзети от дълбока скръб. Влизайки в стаята те видели Богородица да седи на ложето си, изпълнена с духовно веселие и я приветствали с думите: "Благословена си ти в Господа, Който е сътворил небето и земята." Тя им отговорила: "Мир вам братя, избрани от Господа." По-късно дошъл апостол Павел, а заедно с него и неговите ученици Дионисий Ареопагит, Иеротей Дивният, Тимотей, както и другите от седемдесетте апостоли. Светият Дух събрал всички тях за да се сподобят с благословението на Божията Майка и по-благолепно да се устрои нейното погребение. Тя призовавала при себе си всеки от тях по име, благославяла ги, хвалела тяхната вяра и труд в делото на проповедта на Христовото Евангелие, на всекиго пожелавала вечно блаженство и се молела с тях за мира и благосъстоянието на целия свят. И ето, настанал петнадесетия ден на август и този очакван, и благословен трети час на деня, в който трябвало да се извърши представянето на Божията Майка. Множество свещи горели в стаята, а светите Апостоли, които обкръжавали благолепно украсения одър на който лежала Богородица в очакване на своя изход, хвалели с песнопения Бога. Внезапно бликнала неописуемата светлина на Божествената слава, пред която помръкнали горящите свещи. В лъчите на Небесната светлина слязъл Самият Цар на славата Христос, обкръжен от Ангели, Архангели и другите безплътни сили, и с праведните души на праотците и пророците, някога предвещали за Пресветата Дева. Той се приближил към Пречистата Своя Майка, утешил я с умилни думи - да не се бои от сатанинската сила, вече потъпкана от Нейните нозе и любезно я призовал с дръзновение да премине от земята на небето. Тя радостно отговорила: "Готово е сърцето ми; нека ми бъде по думите Ти", легнала на ложето си и, взирайки се в пресветлото лице на Господа, нейния Драгоценен Син, без всякакво телесно страдание и като че заспиваща, предала в ръцете Му пресветата Си душа. "И както Приснодевата носеше на ръцете Си Сина Божи във времето на Неговото земно младенчество, така в отплата за това, Синът Божи понесе Нейната душа на ръцете Си в началото на Нейния небесен живот" - Филарет - Митрополит Московски. С нежната любов на майка на целия християнски свят, Пресветата Дева от своята небесна висота гледала към оставащите на земята вярващи и с майчинско дръзновение увещавала Родения от Нея: "които си Ми дал, во веки съхрани". Благодатното лица на Богородица "осветено от Божествена доброта, сияело със славата на Божественото девство", а от тялото й се разливало дивно благоухание. Чуден бил животът на Пресветата Дева, чудно било й Нейното успение. Преданието свидетелства за много чудесни събития, съпровождащи погребението на Пресветата Богородица. Едно от тях се случило с иудейския свещеник Атоний. Той си пробил път до мястото на шествието и, бидейки силен физически, се хвърлил да събори одъра с думите: "Ето каква почест въздават на тялото, родило лъстивеца, който поруга закона на нашите отци". Но, едва допрял ръцете си до одъра, те били отсечени до лактите с невеществения меч на справедливото Божие възмездие. Откъснатите части останали залепени за одъра, а самият Атоний се хвърлил на земята с вик: "Горко ми!" Ужасен, той се покаял за деянието си и светите апостоли, като чули неговата гласна изповед и видели искреното му покаяние, духовно се зарадвали. Свети Петър му заповядал да отправи усърдна молитва към Пресветата Дева и да допре остатъка от ръцете си към частите, които висели на одъра. Тогава ръцете зараснали и се излекували. Атоний паднал пред одъра и на колене възнасял хвала на Св. Богородица и Нейния син. Когато шествието достигнало Гетсимания, сред плач и стенания, се извършила последната раздяла с пречистото тяло; привечер светите Апостоли го положили в гроб и закрили входа с голям камък. Те не се отделили три дни от мястото на погребението, извършвайки непрестанни молитви и псалмопения. През цялото това време във въздуха се носело ангелско пеене в прослава на Пренепорочната Дева.   На същия този апостол Тома, който със своето съмнение допринесъл за по-голямата достоверност славната истина за Христовото възкресение било съдено да послужи за провъзгласяване на възкресението на Пресвета Богородица. По премъдрия Божи промисъл, апостол Тома не присъствал на успението и погребението на Божията Майка. Пристигнал в Гетсимания на третия ден, този съмняващ се Христов ученик с вопъл и отчаяние се хвърлил пред гробната пещера и дълбоко съжалил, че не се е удостоил с последното благословение на Божията Майка и не се е простил с Нея. Апостолите в сърдечната си жалост към него решили да отворят пещерата, за да се утеши той, като се поклони на светите останки на Приснодевата. Голямо било удивлението им, когато видели, че там не било Пречистото тяло на Богородица, а лежали само погребалните й пелени, от които се разнасяло чудно благоухание. Светата Църква нарича кончината на Божията майка "успение", а не смърт, защото смъртта, като възвръщане на пръстта на земята, а духът - на Бога, който ни го е дал, не е докоснала Благодатната. "Победени са законите на природата в Тебе, Чиста Дево - проглася Светата Църква - съчетала девството с Рождеството и смъртта със живота. Останала дева след раждането и жива след смъртта, Ти Богородице, винаги спасяваш Твоето наследие". Тя заспа за малко, за да се пробуди в същия миг за вечно-блажения живот и след три дни, с нетленно тяло, да се всели в небесното нетленно жилище. Тя заспа след тежкото бодърстване на многоскръбния Си живот на земята и "се представи на Живота" т.е. на Източника на живота, като Негова майка, която с молитвите Си избавя от смърт земните души и със Своето успение вселява в душите им живо предусещане на вечния живот. Успение на пресвета Богородица Още от първите векове на християнството св. Църква наредила да се празнува денят "Успение на пресвета Богородица". Подробности за това чудно събитие, както и някои сведения за живота на пречистата Божия Майка след възнесение на Спасителя, не са предадени от древните църковни писатели. След като се върнали от Елеонската планина подир възнесението Христово, св. апостоли прекарвали в Йерусалим, очаквайки Утешителя Св. Дух, обещан им от Спасителя. Всички вярващи живеели в единодушие и любов и непрестанно се молели. С тях била и Майката Христова и някои свети жени, които служели на Господа през последните години на живота Му. Понятно е колко радостно и утешително било присъствието на Божията Майка за учениците, които скърбели за раздялата със своя божествен Учител. Тя вероятно им предавала ония думи, които, според евангелист Лука, "спазвала, като ги слагала в сърцето си" (Лука 2:19; 2:51); и всички вярващи гледали на нея с любов и благоговение. Пресветата Дева е живяла на хълма Сион в дома на св. Йоан Богослов, когото сам Господ в последните минути на Своя земен живот отдал като син – вместо Себе Си – на Своята пречиста Майка; и от тогава Йоан, като я взел при себе си в къщи, й служел като на своя майка (Йоан 18:27). И след слизането на Св. Дух над апостолите пресвета Богородица си останала в Йерусалим. Скъпи й били ония места, гдето страдал и умрял нейният божествен Син. Често тя ходела да се моли на Голгота, на Елеонската планина, в градината, гдето било погребано тялото на Спасителя. Предполагат, че от нея християните възприели благочестивия обичай да посещават местата, осветени чрез присъствието на Господ Иисус Христос. Когато цар Ирод почнал да гони Божията Църква, пречистата Божия Майка заминала за известно време в Ефес, гдето проповядвал св. Йоан Богослов. Има предание, че тя посетила Св. гора Атонска и остров Кипър, гдето праведният Лазар, когото нейният Син възкресил от мъртвите, бил епископ. Ето какво разказва църковното предание за това: "Когато апостолите хвърлили жребие кой къде да отиде, за да проповядва Евангелието, пресвета Богородица пожелала да дели с тях трудовете им и казала да хвърлят жребий и за нея. Паднало й се Иверската земя и Св. гора Атонска. Но ангел Божи й се явил и казал да не напуска за известно време Иерусалим. Няколко години след това тя пожелала да посети св. Лазар и се отправила на кораб за остров Кипър. По пътя се дигнала страшна буря. Корабът се отклонил от пътя си, отдалечил се от Кипър и стигнал до Св. гора. Тук имало езически храм, пълен с идоли. Но щом пресветата Дева слязла на сухо, идолите паднали и св. Богородица проповядвала на изплашените жители за своя Син Иисус Христос. Мнозина повярвали и Божията Майка казала: "Това място ще бъде мой жребий, даден ми от моя Син и Бог. Няма да оскъднее Божията милост на това място и аз ще му бъда застъпница!" Затова отците на св. Атонска гора и досега считат Божията Майка своя особена покровителка и наричат Св. гора "Жребий на Божията Майка". Когато гоненията малко поутихнали, пресвета Богородица се върнала в Йерусалим и живяла там обкръжена от благоговейна любов. Постепенно с разпространението на християнската вяра растяла и славата на Божията Майка. Мнозина дохождали от далечни страни да я видят. В едно древно послание, приписвано от някои на св. Игнатий Богоносец, четем: "Много са у нас жените, които желаят да видят Майката Иисусова. Чуваме, че тая девствуваща Майка Божия е изпълнена с всякаква благодат: в гоненията тя е благодушна, при сиромашия и лишения не скърби, на оскърбяващите я не се гневи, но им прави добро, в щастие е кротка, към бедни е милосърдна и им помага, колкото може. Но не търпи въставащите против нашата вяра; тя е благовестница на нашето благочестие и наставница на верните във всяко добро дело. А особено обича смирените, защото сама във всичко е смирена". Езичниците и юдеите, които мразели християните, негодували против Божията Майка заради уважението, с което се ползувала. Като знаели, че тя често посещава местата, гдето страдал Иисус Христос, те я следели, за да я убият. Но Господ пазел пречистата Дева и й готвил славно успение. Пресвета Богородица била вече в преклонни години (64-годишна). Веднъж, когато се молела на Елеонската планина, тя видяла пред себе си архангел Гавриил, който държал в ръка палмово клонче. Той й възвестил, че след три дни тя ще се престави отвъд: "Твоят Син и Бог наш ще те вземе в Своето горно царство, за да живееш и царствуваш с Него вечно!" И след като й дал райското палмово клонче, се оттеглил. С най-жива радост св. Богородица приела вестта за своята близка смърт, понеже отдавна желаела да остави долния свят и да се пресели във вечните обители. Тя коленичила, дълго се молила и благодарила на Господа. Когато тя се върнала у дома, св. Иоан Богослов бил поразен от сиянието, което озарявало нейното лице. Тя му известила за случилото се и започнала да се готви за своята смърт. Наредила и украсила дома като за радостно тържество, завещала на две бедни вдовици дрехите, които обикновено носела, и помолила Иоан да погребе тялото Й в село Гетсимания, гдето лежали нейните родители и св. Йосиф Обручник. Св. Йоан уведомил Иерусалимския епископ ап. Яков за близката смърт на Божията Майка. Той известил за това на всички нейни сродници и изобщо на вярващите. Скоро всички се събрали при св. Богородица. Всички плачели и скърбели за раздялата с Божията Майка. Но тя ги утешавала, предавала им думите на архангела, показвала им райското клонче и обещала винаги да се моли за тях. Пресвета Богородица имала още едно желание – да види още веднъж св. апостоли, които сега били пръснати по цял свят да проповядват Евангелието. И желанието й се изпълнило. По чудесен начин всички апостоли, освен Тома, били пренесени в Йерусалим и изведнъж в едно и също време се явили пред вратите на нейния дом. Заедно с другите апостоли дошъл и св. апостол Павел с учениците си Тимотей, Дионисий Ареопагит и Йеротей Атински. Всички били смаяни, като се видели един друг. А когато св. Богородица известила за своята близка смърт, сърцата им се натъжили при мисълта, че те вече за последен път виждат Иисусовата Майка. Но тя, славейки и благодарейки на Господа, Който изпълнил последното й желание, молила ги да не скърбят: "Не плачете, приятели и ученици Христови, и не помрачавайте радостта ми с вашата скръб! А радвайте се с мене, задето отивам при моя Син и Бог. А като погребете телото ми, върнете се всеки на своята работа!" След това пресвета Богородица разпитала апостолите за трудовете им в проповядване словото Божие, дълго беседвала с тях, благословила ги и се молила Богу за цял свят. Настъпил денят на нейното преставяне. От сутринта свещи горели в дома в знак на радост и тържество. Апостолите се молели и славословели Бога. Божията Майка възлегнала на украсен одър, радостно очаквайки смъртта. Изведнъж в третия час (9 часа) чудна небесна светлина озарила стаята. Покривът на къщата като че ли се разтворил и чудно явление се представило пред очите на вярващите. Сам Господ Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ликове ангели и светци, слязъл от небесата за душата на св. Богородица. "Душата ми величае Господа – възкликнала тя – и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна смирението на рабинята Си" (Лука 1:46-48). Господ повикал пречистата Си Майка за вечен живот и след това се чуло пеенето на ангелите, които славели с думите на архангел Гавриил: "Радвай се, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените! " (Лука 1:28). Всички с благоговение гледали на това преславно видение. И когато след това пристъпили към одъра, на който лежало пречистото тяло на Божията Майка, видели, че лицето й сияе като слънце и чудно благоухание се разляло по стаята. Сърцата на всички присъствуващи се изпълнили с неизказана духовна радост.