Около 30 000 души, предимно младежи, излязоха по улиците в Румъния за втори пореден ден, въпреки оставката на правителството след смъртоносния пожар в нощен клуб в Букурещ, съобщи БТА.

Над 20 000 човека, според жандармерията, се събраха на Университетския площад в столицата - епицентъра на антикомунистическия бунт в страната през декември 1989 г.

Близо 10 000 души демонстрираха в десетина големи града, сред които Тимишоара, Клуж и Яш.
Акциите преминаха мирно.
...

Над 200 полицаи се разходиха по кръговото кръстовище в Русе, като се придвижваха бавно и на големи групи. На практика те блокираха отново движението в най-натоварения час, като по този начин се присъединиха към продължаващия протест на колегите си от цялата страна.

Русенските служители на реда се събраха пред сградата на областната дирекция на МВР малко преди 18 часа. Те заявиха, че не са съгласни с намаляването на отпуските и възнагражденията, където прослуженото време ще влиза в заплатата. Те настояват и да се заделят повече средства за дейност, а не само 5-10 процента от бюджета. Само за два дни са подадени още 17 молби за напускане от служители на МВР.

Полицаите не са съгласни и с изказването на премиера Бойко Борисов, че дават лош пример на обществото и трябва да бъдат наказани заради протестите. „Ние на никого не сме давали лош пример с това, че пресичаме на пешеходната пътека. Какъв е лошият пример? Ако искате 200 човека да пресичат тук, и ще видите колко време ще стане опашката до КАТ. Днес ние сме тук, за да видят, че нас ни има“, заяви синдикалистът Антон Донков. Той зададе риторично въпрос дали е привилегия за полицаите да отиват на сигнал с 10-годишен автомобил, който е на 450 000 км, а в работилницата да е пълно с негодни патрулки. Протестът ще продължи до края на седмицата, като засега не се предвижда да се блокира Дунав мост. 

Великобритания спира незабавно всички полети до и от популярния египетски курорт Шарм ел Шейх и започва изтегляне на хилядите британци, които се намират в района.

След заседание на  "Кобра" - междуведомствената комисия по спешни въпроси на сигурността, външният министър Филип Хамънд заяви, че е налице "значителна вероятност" руският пътнически самолет, паднал в събота в Синай да е бил свален от бомба, избухнала на борда.

Поради тази причина министерството препоръчва на...

/КРОСС/БНТ, „Денят започва" Тема: Кой ще (на)прави компромис - властта или полицаите? И накъде върви реформата? Дискусия в студиото на „Денят започва"Тема: Възможен ли е общият ляв фронт за президентския вот? Говори Румен ПетковТема: Как новата местна власт ще партнира на КРИБ в справянето със сивата икономика? Гостува Кирил ДомусчиевТема: Как оценката на пациента ще подобри качеството на медицинските услуги? Коментар на д-р Ваньо ШарковТема: Колко кандидати за местна власт се явиха на теста за интелигентност? Какви резултати постигнаха - според МЕНСА и според избирателите? BTV, „Тази сутрин" Тема: Пребитата 94-годишна жена във Видин се бори за живота си. Защо двама от мъчителите й още са на свобода? Разказ на внучката на пострадалатаТема: Пазителите на реда като нарушители. Заслужават ли привилегиите си българските полицаи?Гост: проф. Димитър Иванов, издател и историк, бивш началник на 6-ти отдел на ДСТема: Истината за парите на ДСБ. Ковчежникът на партията проговаряТема: БСП в мозъчна смърт

/КРОСС/ Нова телевизия, „Здравей, България" Тема: За полицейските протести и за това честни ли бяха изборите - говори Цветан ЦветановТема: На живо - жителите на две села протестират срещу новите си кметове - няма да ги пуснат на работаТема: Представител на коя партия стана кмет на града на джебчиите - ИгнатиевоТема: Защо държавни институции крият заплатите на служителите си? Коментар на депутата Мартин ДимитровТема: На живо от Букурещ - румънският кабинет подаде оставка след протест заради корупцияТема: Кои са най-фрапиращите нарушения на изборите?   БНТ, „Денят започва" Тема: Кой ще (на)прави компромис - властта или полицаите? И накъде върви реформата? Дискусия в студиото на „Денят започва" Тема: Възможен ли е общият ляв фронт за президентския вот? Говори Румен ПетковТема: Как новата местна власт ще партнира на КРИБ в справянето със сивата икономика? Гостува Кирил ДомусчиевТема: Как оценката на пациента ще подобри качеството на медицинските услуги? Коментар на д-р Ваньо ШарковТема: Колко кандидати за местна власт се явиха на теста за интелигентност? Какви резултати постигнаха - според МЕНСА и според избирателите?  

 (function(d, s, id) { var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) return; js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "//connect.facebook.net/bg_BG/sdk.js#xfbml=1&version=v2.3"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs);}(document, 'script', 'facebook-jssdk')); Khatia Dekanoidze , недавно еще мой советник и одна из лучших в нашей команде реформ..а с сегодня - новый глава Национал...

Posted by Arsen Avakov on 4 листопада 2015 р.
...

Министърът на фиансите Владислав Горанов се опитвал да проведе реформа чрез бюджета. По-голяма глупост отдавна не бе изричана. Кабинетът обаче се опитва да ни внуши, мче иска да прави промени в сектора "Сигурност" именно по този начин.

Реално няма никакво увеличение на бюджета на БАН за 2016 г., а средствата, които са в повече представляват една допълнителна вноска към Европейската система за предсказване на времето, така че няма никаква финансова промяна. А иначе орязването на бюджета на учените започна драстично от времето, когато финансов министър бе Симеон Дянков и си остана на нивото на обидно и смешно заплащане. С това днешните управляващи показват, че виждането им за науката не е по-различно от това на Симеон Дянков, те нямат никаква визия за развитието на тази област. Смущаващо е сравнението на парите, които се дават в България за наука с тези на другите страни по света. Процентът за наука в българския БВП е два пъти по-нисък от средния за държавите в Африка и четири пъти по-нисък от средния за страните в Европа.

Не искам да бъда краен, но това, което наблюдавам от години ме навежда на мисълта, че там, където са сърцата на българските политици, на същото място се намират и парите им. И ако проследим къде те инвестират публичните пари, ще видим, че науката е на последно място в техните предпочитания. Почти винаги такива средства отиват в едни фирми, свързани с едни обръчи, които пък са подчинени на едни партии. Как се отразява цялата тази задушлива атмосфера на младите, талантливи хора, които ние искаме да привлечем в науката? Единственото, което са ни оставили като опция е да им обещаем работа за половин или цяла заплата в диапазона 350 лв. - 420 лв. И на практика решението на тази задача е почти нерешимо. Младите хора не идват при нас. Мога да дам пример със собствената си реализация. На щат съм в БАН, но втората ми работа е в чуждестранна компания, където заемам пост, за който се изисква много по-ниска квалификация от тази, която имам като ядрен специалист с докторантура и само ще кажа, че началната заплата за длъжността е пет пъти над заплащането ми в академията. Е, правете си извода къде ще предпочетат да отидат младите специалисти, които в даден етап от живота си мислят за свой дом и семейство. Да се работи в IT бранша е престижно, но често изтощително, а за науката се искат и специални, и интегрални познания, които се трупат дълго, с цената на много труд и лишения. Сравнението между тези две области като степен на квалификация почти винаги е в полза на учения, но оценката си в достойно възнаграждение той не може да получи на научния фронт, уви. Като че ли някой няма интерес България да върви напред в научно отношение, да развиваме нови технологии и ноу-хау. Май предпочитат да ни ги продават тези скъпи неща, докато нашите учени тънат в бедност и работят на инат в системата. На никъде не отиваме - управляващите нямат визия за научните разработки и приоритети.

В момента се прави един безсмислен технологичен център на 4-ти километър в София - без идея какви точно технологии ще се откриват и практикуват там, доколкото съм прочел от открити източници. А там, където имаме успехи и международно присъствие и признание се орязват пари от тези научни структури. Заради тези тежки материални лишения се прекъсва връзката между по-възрастните и по-младите учени, което означава срив и в приемствеността. А това говори, че няма да имаме и реално наука, защото тя до голяма степен се основава на приемствеността на знания и опит. Визирам местата и научните институции, където се правят съществени научни опити, където има утвърдени школи- БАН, Медицинска академия, Софийски университет „Св. Климент Охридски” . Там млади хора няма да постъпват, за да поемат щафетата от по-възрастните учени. Защото в по-тясното разбиране науката си е освен призвание и занаят, на който се учиш от по-добрия. И, все пак, защо е толкова настървено отношението към БАН от страна на някои политици, което не е само при това правителство? Човек остава с впечатление, че науката им пречи…

Съвсем откровено един бивш министър на образованието ми каза преди време, че му „пречат” едни имоти, които БАН притежава. Говорим за хора с власт, които се интересуват от недвижими имоти, а не става дума за личности, които се интересуват от нематериални блага. По-ясно не мога да го кажа. Обикновеният, образован човек в България би си помислил, че положението е отчайващо. Но не е съвсем така. Пътят на учените днес е да продължават да протестират и да имат волята да се съпротивляват на тази безпросветна тенденция. Дотогава докато пишман бизнесмените у нас не бъдат сменени на пазара с по-разумни предприемачи, които могат да разберат, че там, където БАН и Софийският университет имат недвижими имоти, всъщност, много по-голяма печалба има от продуктите, които разработват, отколкото от местоположението на самите учени. Дотогава, докато това се случва, интересът към нас ще бъде не толкова политически и държавнически, колкото на ниво брокери на недвижими имоти, които няма как да разберат, че науката води до богатство.

Д-р Христо Лафчиев, ядрен физик

Божидар Данев, изпълнителен председател на БСК Златко Живков, кмет на Монтана Иван Пиперков, постоянен представител на България към Службата на ООН в Женева Камен Пенков, бизнесмен, зам.-министър на МВР в правителството на Станишев Красимир Аврамов, певец Проф. Мирослава Кортенска, театровед, културолог Ненко Темелков,

Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара, 76 г. Златко Живков, кмет на Монтана, 56 г. Кубрат Сакскобургготски, специалист по коремна хирургия, 50 г. Проф. д-р Мирослава Кортенска, театроведка,