Сaботират ли разследванията по значими дела служители на ГДБОП?

Вече повече от седмица министър Бъчварова не назначава проверка по случая „Агромах“

По време на работата си Ценова е отстранявана многократно от случаи с данъчни измами на Специализираната прокуратура от наблюдаващите прокурори.

На 13 май т.г. зам. главният прокурор Сарафов проведе среща на магистрати от Върховната и Специализираната прокуратура с разследващите полицаи по делото „Агромах“ и техните началници Ивайло Спиридонов - директор на ГДБОП, и Стефан Джолев - зам.-директор, отговарящ за разследването.

След срещата участниците си размениха взаимни обвинения. Полицай Ценова заведе съдебен иск за неимуществени вреди срещу Сарафов с твърдения за грубо държане и отправени обиди от страна на зам.-главния прокурор. От своя страна Сарафов обясни публично, чрез изявление на електронния сайт на прокуратурата, причините за възникналия конфликт.

Прокурорът посочи, че при разследването на „Агромах“ за данъчни престъпления са допуснати редица нарушения (за които бил уведомен от наблюдаващите делото прокурори), предизвикани от очевидно недобросъвестно изпълнение на служебните задължения на разследващите полицаи на ГДБОП (между които е и Любомила Ценова), което очевидно щяло да доведе разследването до провал.

Именно това е провокирало провеждането на въпросната среща с разследващите полицаи и ръководството на дирекцията и е причината за изземването на делото от полицаите.

И ако четем между редовете - налице ли е сблъсък между двете институции и

каква е истинската причина за конфликта.

Едва ли поведението на Сарафов спрямо полицайката, дори и да приемем, че е било по-грубо от допустимото, е същественият момент. И в този смисъл заведеният от Ценова съдебен иск срещу прокурора не е ли по–скоро ход за отклоняване на вниманието от истинската причина за конфликта.

Неслучайно и в пълна координация групата „Капитал“ и присъдружните й медии „Медиапул“ и „Клуб Z“ бързо разгласиха новината, че служителка на ГДБОП съди зам.-главния прокурор (верни на принципите си - „щом е срещу прокуратурата, значи е добро за нас“), и изцяло подминаха твърденията в изявлението на Сарафов въпреки сериозността на посочените от него факти във връзка с разследването. И как иначе, след като някои от собствениците на тези медии са клиенти на държавното обвинение, то мотивите им за постоянните атаки срещу тази институция са напълно обясними.

Какво наистина можем да разберем, четейки между редовете. Конфликтът явно има много по–дълбоко основание и неминуемо ни навежда на въпроса - саботират ли служители на ГДБОП разследванията по някои значими дела?

Без да се коментира казусът „Агромах“ като цяло - кой е крив и кой е прав, добре е да се обърне вниманието на някои конкретни факти, свързани със същия случай, които не могат да не породят сериозни въпроси. Не е ясно също дали тези факти са изолирани или са порочна практика в работата на ГДБОП по разследванията на знакови дела или дела със сериозен материален интерес. И в този контекст съвсем няма да е случайно, че когато стана дума за ефективността на работата на МВР, на зададения от народния представител Светослав Белемезов въпрос към вътрешния министър: „Какви са количествата заловени наркотици през 2015 г.?“ отговорът е „само 49 грама ...“ Което си е направо едно голямо нищо.

Няколко много съществени несъответствия могат да се видят в работата на разследващите полицаи (включително Ценова) по делото „Агромах“. Защо например допускат преразпити на свидетели по делото, и то без да съгласуват тези свои действия с наблюдаващите прокурори, като на тези преразпити свидетелите променят изцяло първоначалните си показания - от подкрепящи тезата на обвинението в такива срещу обвинението. Защо свидетелите са водени за провеждането на тези преразпити от адвокат, който е бивш служител на ГДБОП и е в близки приятелски отношения с един от разследващите полицаи в екипа. Защо Ценова е провела разпит на лице, отново без да докладва това на наблюдаващия прокурор, на който разпит лицето твърди, че иззетата сума от 1 милион евро била негова (без да му се поставят въпроси откъде има тези пари, защо ги държи в брой и платил ли е данъци върху сумата), като въпросният свидетел бил предоставил сумата на собственика на „Агромах“ да му я пази, тъй като лицето нямало доверие в банките.

Това твърдение противоречи на първоначалните обяснения за произхода на задържаната сума. Да не говорим за разминаването в показанията на служителката, у която била намерена сумата ,и докладвания от полицаите размер на задържаната сума. Защо са допуснати грешки в протоколите за разпит на свидетелите относно мястото на провеждане на разпитите, като се посочва погрешно населено място, и т.н.

Тъй като темата става прекалено професионална, според коментарите на юристи,

при така заложените от разследването процесуални мини обвинението няма как да бъде доказано.

Именно - налице ли е манипулиране на разследването по начин обвинението умишлено да не бъде доказано? И ако това е така, значи разследващите полицаи явно са саботирали процеса. И в този контекст, не е ли прав прокурор Сарафов в упреците си към разследващия полицай Ценова и нейните колеги независимо от използваните от него или не изразни средства.

Коя всъщност е полицай Любомила Ценова? Същата не е издържала психологическото изследване с полиграф (така наречения „тест за лоялност“), направено й при преминаването на ГДБОП към ДАНС, поради което й е бил отнет допускът до класифицирана информация. Близо 2 години след това Ценова работи като униформен полицай в Транспортна полиция.

По време на работата си Ценова е отстранявана многократно от случаи с данъчни измами на Специализираната прокуратура от наблюдаващите прокурори. Започва работа при Маргарита Попова (тогава прокурор) в звено „Еврофондове“ - създадено за противодействие на измамите с еврофондове, но е извадена от екипа разследващи полицаи поради съмнения за корупция.

Докато е работила в 4-то РПУ, срещу Ценова многократно са постъпвали сигнали за корупция - както до Инспектората на МВР, така и до началника на РПУ-то Чакъров. Поради тази причина Ценова е отстранявана многократно от разследвани дела. Има над 60 недовършени дела, като общото мнение на нейни колеги е, че работи само по дела, по които има интерес.

В системата на ГДБОП се говори също, че Ценова е много доверен човек на Стефан Пашов - началник на дознателите в дирекцията, който я вклинява винаги по дела, по които има някаква „специална“ задача или друг „интерес“, като основно й се разпределят дела с данъчни измами. Това не представлява трудност, тъй като в ГДБОП и в момента делата не се разпределят на случаен принцип, въпреки съществуващото законово изискване.

Защо това е така, след като въпросът със случайното разпределение на делата придоби широка публичност във връзка с дебатите за съдебна реформа, също остава към момента неясно.