Офанзивата на Китай в Европа

В интервю за "Атлантико" авторът на книгата "Офанзивата на Китай в Европа" Филип льо Кор* разказва за интересите на Пекин на Стария континент, за икономическите му инвестициите и липсата на имидж, от която той продължава да страда. "Атлантико": Последната Ви книга е озаглавена "Офанзивата на Китай в Европа". Защо тя стана приоритет за Китай? Какви форми придобива китайският пробив в Европа? Кои са страните, които Китай поставя в привилегировано положение? Филип льо Кор: След като официално обяви политиката на "отворените врати" през 80-те години, Китай реши преди близо 15 години да се интернационализира чрез политиката, обявена от Цзян Цзъмин (генерален секретар на Китайската комунистическа партия от 1989 до 2002-а - бел. ред.) и Чжу Жунцзи (премиер на Китай от 1998 до март 2003-а - бел.ред.). Целта на този курс бе китайските компании да бъдат стимулирани да инвестират в чужбина.   Когато става дума за Европа, има капиталовложения, разбира се, на частни групи, особено в сферата на недвижимите имоти - от Лисабон до Лондон, но 70% от всичките инвестиции, направени от 2008 година, годината на дълговата криза, се падат на държавни компании.   Миналата година китайските капиталовложения в Европа отчетоха истински скок от 44%. Нито една или почти нито една страна не бе забравена. Великобритания, Франция, Италия, Германия, Гърция, Португалия, Чехия . . . Дали това обаче наистина е стратегия? До 2015 година можеше да има съмнения по този въпрос. Само че обявяването на концепцията "Един пояс, един път", както и създаването на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (АБИИ) или още "Пътят на коприната" са все сигнали, че Пекин иска да се придвижва напред. Близо 60 страни се присъединиха към новата банка и значителен брой страни заявяват, че са заинтересовани от "Пътя на коприната".   В тази област китайският интерес към Източна Европа е силно изразен. През март Си Цзинпин (държавният глава на Китай - бел. ред.) бе в Прага, а в скоро време ще посети Белград. Съединените щати избраха да не се присъединяват към АБИИ и са изключени от "Пътя на коприната". Китайско-американските отношения се развиват повече в сферата на конкуренцията, та дори и на противопоставянето, отколкото на сътрудничеството. Това е и една от причините за интереса към Европа. "Атлантико": Какво е мястото на Франция в тази китайска офанзива? Филип льо Кор: Франция е приела няколко големи инвеститори: китайският суверенен фонд CIC придоби 30% от бизнеса по проучванията и производството на природен газ на ENGIE. В автомобилния сектор китайската група Dongfeng купи 14% от капитала на PSA. Сънародничката й Fosun пое контрола върху Club Med. В китайски ръце преминаха луксозни марки и хотели. Synutra вложи 100 милиона евро в гигантски млекопреработвателен завод в Бретан. Планира се да бъдат създадени промишлени паркове в Шатору и Лотарингия. . .   Междувременно Франция зае по-предпазлива позиция от другите и то най-вече в чувствителните сектори (телекомуникациите). Има дебат, който може да се илюстрира със споровете около летището в Тулуза. В края на 2014 година 49,9% от летището бяха купени от консорциум, но шефът на този консорциум изчезна няколко месеца по-късно без да остави адрес. И така този случай стана аргумент в полза на определени мнения. "Атлантико": Защо Китай успява да се наложи по-добре в Европа, отколкото в САЩ? Филип льо Кор: В момента САЩ привличат повече китайски инвестиции от която и да е европейска страна (15 милиарда долара за 2015 година). Само че ако се обединят всички 28 членки на ЕС, се получават 23 милиарда долара, без в сметката да се включва огромната сделка с швейцарската Syngenta (земеделски бизнес), която китайската ChemChina, вече придобила гумите Pirelli, би могла да купи за 62 милиарда долара. Китай инвестира в железопътния транспорт, енергетиката, пристанищата и летищата, финансите, технологиите . . . , а те не са маловажни сектори и това предизвиква дебат във всяка една от европейските страни.   В САЩ дебатът е по-скоро съсредоточен в сферата на стратегическата конкуренция в Азия (Китайско море, Корейския полуостров) и когато става дума за чуждестранни инвестиции, има много по-стриктна система, отколкото в Европа, наричаща се CFIUS (Комисия по чуждестранните инвестиции в САЩ), която прегради пътя за някои китайски инвеститори . . . "Атлантико": Дали Китай продължава да страда от "дефицит на имидж" в Европа? Как би могъл да отговори на това предизвикателство на "меката сила"? Филип льо Кор: Китай полага значителни усилия, за да подобри имиджа си. Той е активен в медиите (Си Си Ти Ви, Синхуа), в културата, в организирането на престижни събития (толкова разнолики като олимпиадата в Пекин през 2008 година и срещата на високо равнище на Г-20 в Ханчжоу). Освен това Пекин създаде голяма мрежа от институти на Конфуций по примера на концепцията на френските алианси или на институтите "Гьоте", но те често приличат на пропагандни служби.   Проблемът е в това, че властите в Китай от четири години се опитват да утвърдят контрола си. Комунистическата партия не иска да допусне каквато и да е проява на протест, а понякога дори и на дебат. Цензурата се засилва, неправителствените организации трябва да се регистрират, а дисидентите са в затвора. Докато Китай има такъв имидж, много европейци ще продължават да се съмняват в намеренията на китайците, включително в икономически план: дали китайските инвестиции в чужбина не се правят основно с цел да се използват китайските свръхмощности (стомана, въглища . . .) и да се поддържа неуверен растеж на фона на забавянето на темпа на развитие на световната икономика, а следователно на китайската? *Филип ле Кор е научен сътрудник в Института за международни и стратегически изследвания и е специалист по Китай и Югоизточна Азия.   По БТА

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/ofanzivata-na-kitai-v-evropa-news250130.html

Свързани новини: