Но дори да не я чувате и виждате, война се води. Тя не е българска, а европейска. Не е с танкове и пушки, а със също така смъртоносни оръжия - клавиатури и пари. И не, ние не я печелим.

 

За никого не е тайна, че Русия и Западът се намират в средата на нещо, което специалистите по сигурност наричат информационна война - част от другото, по-широко понятие хибридна война. А в зависимост от това кого попитате, ще получите различен отговор кой е виновникът за започването на сраженията.

 

Тази война включва най-различни бойни полета - от политическите кабинети, през традиционните медии до анонимни уебсайтове и дори собствения ви профил в социалната мрежа (ако сте виждали поне една картинка, на която Путин прави хитроумна забележка на някой западен лидер, то тя най-вероятно е произведена специално и по поръчка). Но фронтът й е огромен. По един или друг начин сражения могат да бъдат видени по цялата дължина и ширина на Европа - от Финландия до Гърция и от Румъния до Великобритания. След над година на колебания ЕС и НАТО обявиха отделни щабове, които се занимават само с това да оборват руската пропаганда. Но дали гледката е от балкона на Военния клуб или от купола на Бундестага, тя към момента е еднакво мрачна - руската офанзива печели почти безапелационно. За да разберем защо е така, изисква да погледнем по-задълбочено в две от бойните полета - България, която е считана за "лесна мишена", и Германия, която е основен играч в ЕС и може би най-важното поле за самата Русия (виж текста).

 

Малкото министерство и голямата машина

 

Конкретният повод за разочарованието на бившия служител на МО е новата структура на НАТО, която пристигна в България тихо, по чорапи и с възможно най-малко медиен шум. Новият център, който трябва да бъде свръзка със силите за бързо реагиране на алианса и е де факто отговорът на кризата в Украйна и "зелените човечета", отвори през септември миналата година под канонада от медийни атаки. От заглавия като това на "Пан.бг" "Бази на НАТО? Не, мерси" до доста по-софистицираното "Генерал от НАТО е против създаването на военни бази по границите с Русия" на "Руски дневник", през цяла серия заглавия в сайтове като budnaera.com и bultimes.com общественото мнение беше облъчено постоянно с това каква фатална грешка прави България. Служителят на МО казва, че това е повлияло и на министерството, като на най-високо ниво е имало смущение и нежелание да се обявяват публично всякакви събития, свързани с това.

 

В конкретния случай, тази канонада не успя да спре планирания център, защото решението е взето заедно с другите съюзници и България би изглеждала нелепо на фона на останалите държави, които поискаха такива центрове, като Полша, Румъния и балтийските държави. Но въпросът е какво би станало, ако решението зависеше само от министъра. Подобна медийна атака явно може да промени мнението му и дори да повлияе на политиката, която България води в сферата на отбраната. Всъщност би било легитимно основание подобна политика да се промени, ако не съвпада с мнението на повечето избиратели или ако има ясен анализ за ползите и рисковете за България. Общественото мнение обаче е силно податливо на манипулации, особено когато те са в огромни мащаби и срещу тях няма никакви смислени гласове.

 

Министерство на отбраната така и не успя да припомни, че НАТО е основен гарант на сигурността в епоха, в която това е все по-размито понятие, и дава ниво на защита, непостижимо за България при други условия на тази цена (под 2% от БВП). "Вместо да обясним какво правим, защо го правим и да посочим как това ще ни е от полза, ние просто си пъхнахме главата в пясъка", казва експертът. Според него загубата на общественото мнение е естествено следствие от това, че не се отделят никакви бюджети за тази цел. Анализ на "Капитал" преди време показа, че топ 10 на претендиращите за новинарски сайтове без ясна собственост в българския уеб са генерирали 5.5 млн. клика само за месец. Дори част от това да не е реален човешки трафик, подобна машина за пропаганда е доста мощно оръжие. И нейната цел далеч не е само българското МО.

 

Преценете сами: заглавието "Авиацията на НАТО получи разрешение да атакува руски самолети" се повтаря в огромен брой европейски и български сайтове почти дословно. В същото време информацията идва от руски източници като "Спутник", които имат богата история от манипулации до откровени неистини. В случая не става дума за НАТО, а за британски самолети, които са получили заповеди в случай на неизбежна отбрана в Ирак да отговорят на огъня. Подобни детайли изчезват тотално, когато се прекарат през ситото на руските сайтове и оттам стигнат до българските им огледала.

 

Когато не ти трябват пари, а само клавиатури

 

Тук е първият непревземаем фронт на тази война. Трудно може да се докаже, че огромният набор от анонимни и полуанонимни сайтове, които защитават гледната точка на Русия и нападат всеки с противно мнение, са финансирани или поддържани от руската страна. Вероятно част от тях просто използват симпатиите към Русия на голяма част от българското население и се опитват да генерират печалба на тази основа. Все пак устойчиви проучвания на общественото мнение показват, че по-голяма част от българите не подкрепят санкциите, а симпатиите към руснаците дори растат в последните две години, според "Алфа рисърч". Николай Малинов, ръководител на "Русофили" и човекът зад проектите Russia Beyоnd the Headlines и "Руски Дневник", казва че има глад за такива теми в обществото (той самият не влиза на rusofili.bg, за който казва, че е на "хаос и ентусиазъм" и има какво да се промени).

 

Както споменахме вече, 5.5 млн. клика за месец са добра причина да искаш да работиш на това поле, което основните медии не могат да разработват (или поне би трябвало да се пазят от него). Друга причина би могло да е желанието за електорален успех на организации като "Атака" и "Русофили".

 

България е просто парче от целия пъзел. Първият списък на анонимни медии в българското пространство беше публикуван през 2015 г. от блогъра от Канада Красимир Гаджоков. Там имаше 65 сайта, като някои от тях по-късно разкриха подробности за собствеността си, макар и твърде оскъдни. През февруари същата година учителят от Словакия Юрай Сматана прави списък на 42 сайта в чешкото и словашкото уеб пространство, за които има съмнения, че са пропагандни, нямат ясна собственост и работят по опорни точки. Журналистката от Финландия Джесика Ара, която прави профил на руските тролове в страната, също изброява няколко уебсайта, които работят по подобен начин. Германският журналист Борис Райтшустер дава сведения за германски сайтове, които атакуват критици на Путин. Подобни сайтове има и в Румъния, вероятно и в други държави от ЕС.

 

Всички те имат различни дати на регистрация, вариращи от 2005-2006 г. до съвсем скорошни. Някои от тях имат показани собственици, други не. Но това, което може със сигурност да се каже, е, че Москва е осъзнала как да задоволява нуждата от оръжие на тези автономни бойни единици. За да разпространяват пропаганда, те трябва да я получават отнякъде. А в това руските сайтове са особено добри.

 

През март тази година например чешкият AC24 публикува "новината", че наденичките ще бъдат забранени в германските ресторанти заради мюсюлманите. Същото нещо се появява в България в сайтовете fbr.bg и spodeli.eu. Нищо такова, разбира се, няма - "Франкфуртер алгемайне цайтунг" опровергава тази информация, тръгнала от руски сайтове. Случаят е един от многото, уловени от новото бюро на ЕС за борба с пропагандата. Негов представител заяви анонимно пред "Капитал", че от Москва се бълват всеки ден стотици лъжливи послания от сутрин до вечер. "Провалът ни е, че не разкрихме по-рано това, което представлява тяхното повествование - а именно дезинформация. Само вижте броя на тези "новини", излезли на различни езици. Примерно любимата ми е от миналата есен, че украинските военни части са се съюзили с бойци на ИДИЛ. Тези глупости бяха пуснати от малък руски сайт или блогър, но бяха мултиплицирани от всякакви медии на чешки, български, немски, на балтийските и скандинавските езици."

 

Понякога става дума за откровени лъжи (както френската телевизия доказа нагледно с разследване на руски репортаж), понякога за чиста проба сензационализъм, както е в случая "Лиза" в Германия, друг път просто за манипулации на истината. "Кремълските медии отразяват това, което им върши работа, не задължително това, което е истина", казва Йенс Зигерт, директор на московския клон на фондация Heinrich-Böll и дългогодишен анализатор на Русия.

 

Оръжията са много и различни. Разследвания на доброволци от сайта StopFake.org доказаха, че десетки свързани един с друг сайтове са създадени от работещи в прословутата вече трол фабрика в Санкт Петербург, както и хиляди автоматизирани бот профили в Twitter. Натам сочи и вштабе.рф, който е сигурно най-голямата база в света за интернет картинки с образа на Путин, който осмива западни или украински лидери. Ако някоя такава е попаднала във фейсбука ви, най-вероятно е дошла оттам.

 

Дългата игра на Москва

 

Причината всичко това да стига толкова безпрепятствено до най-различни аудитории не са задължително парите. Москва вероятно би могла да финансира подобна операция, но това би струвало твърде много, би изисквало твърде много съмнителни връзки и със сигурност би било засечено от службите поне на част от тези държави. Има и по-лесен начин. "Руснаците чукат на отворена врата, казва Питър Померанцев (виж интервюто с него). Те използват местните проблеми и просто ги засилват." Така, ако болното ви място са еднополовите бракове, руските медии имат оръжие за това, ако става дума за недоволство от ЕС - моля, заповядайте друга порция информация. Бежанците са като манна небесна за тази машина. Огромна част от докладите на звеното в ЕС са посветени на разбиването на руски "митове" за бежанци.

 

За да разберем как работи тази машина, е полезно да разберем как е създадена. Концепцията за хибридна война не е нова. Някои твърдят, че тя е вековно изобретение, други смятат, че за пръв път я прилага "Хизбула" при неуспешната кампания на Израел през 2006 г. Военните анализатори обичат да посочват статията на руския началник на генералния щаб Валери Герасимов от 2013 г., в която той описва именно подобен тип война, какъвто малко по-късно ще се случи в Украйна. "Една стабилна държава може в рамките на месеци или дни да се превърне в сцена на боен конфликт, да стане жертва на външна интервенция и да потъне в хаос", пише Герасимов. Украинската криза наистина беше моментът, когато цялата информационна машина се задейства на пълни обороти, за да обърка външните наблюдатели и да забули в неяснота случващото се на място. По цялата верига - от Кремъл и руските медии до хората с камуфлажи в Донбас, истината се превърна в дефицитна стока. Но според Борис Райтшустер, бивш кореспондент на списание "Фокус" в Москва, началото е било доста по-отдавна.

 

"Подготвителната част беше още след войната в Грузия през 2008 г. Тогава те спечелиха на терен, но загубиха информационната война и имиджът им се срина", казва Райтшустер. На същото мнение са и дипломати, както и хората от звеното за борба с дезинформацията в ЕС. Тогава Кремъл официално инвестира милиарди рубли в превъоръжаването и модернизирането на армията си. Неофициално е започнал да инвестира значително и в разширяването на медийната си мощ. Всъщност това, което сега се случва на европейско ниво, в Русия отдавна е факт. Наличието на тролове в мрежата и в коментарите под статии, манипулирането на новини, измислянето на сценарии, очернянето на противници са похвати на руската медийна действителност от години насам. Просто след началото на украинската криза тази стратегия е била разширена и насочена навън. Райтшустер в Германия и Джесика Аро във Финландия са примери за подобна стратегия, когато носителите на посланието за руската стратегия биват атакувани лично в опит да бъде съсипана репутацията или дори животът им.

 

Медии, партии, хакери

 

Разбира се, информационната война е само първата част от хибридната война. Сама по себе си пропагандата е вредна, но не разваля държави. Опасността идва оттам, че разпространението на дезинформация посочва слабите места и позволява на онези, които наблюдават, да ги разширяват и използват.

 

Да вземем за пример българските медии. Не е нужно да наблюдаваш дълго време, за да видиш как доста от тях разпространяват безкритично някои измислени новини, както и да забележиш доста слабия контрол на държавни органи като КЗК над това поле. Най-сериозният проблем тук е, че съществена част от българските медии беше превзета от Делян Пеевски и превърната в мощен пропаганден инструмент. Освен очевидните щети рискът в тази ситуация е руската държава да дойде на вече разработения български пазар на манипулации.

 

Миналата година се появиха спекулациите, че руският олигарх Константин Малофеев се опитва да влезе в България през придобиването на контрол над ТВ7, въпреки че официално името му не беше там. Самият Малофеев обяви пред "Капитал", че помага с "с идеи, стратегии, съдържание". Олигархът е активно замесен в украинската криза и двама от неговите подчинени изпълняваха официални военни роли в Източна Украйна, заради което той попадна в списъка със санкции на ЕС. Това всъщност може би изигра решаваща роля придобиването така и да не се състои. Николай Малинов, който беше двигателят на тази сделка, отрича да е получавал финансова помощ от Малофеев, въпреки че и двамата казват, че са близки приятели. "Който казва нещо такова, никога не е общувал с руски олигарх и не знае как действат те. Те могат да ти окажат помощ или да ти дадат контакт, но пари директно - не", казва той. По повод Малофеев Малинов е сигурен, че той ще опита пак да влезе на българския пазар.

 

Или българските партии. Дори ако оставим настрана "Атака", която откри кампанията си в Москва, прати наблюдатели на референдума в Крим и е подозирана от българските служби във финансиране от Русия, руското влияние е трудно да се пропусне. От цитат на човек от германското разузнаване пред Balkananalysis стана ясно, че българските служби са следели бившият аташе в София и понастоящем трети секретар в Атина Фьодор Калайдов. Същият този Калайдов е присъствал на учредяването на кратко живялата партия ДАНО през 2012 г. Тогава, малко преди предсрочно предизвиканите избори, имаше активизация на проруски проекти, като лидерите на ДАНО Тодор Великов и Димитър Чукарски ходиха до Москва, а като се върнаха, обявиха, че трябва да се работи за АЕЦ "Белене", за връзки с Русия и за подкрепа за православието.

 

Тази седмица в Москва беше зам.-председателят на АБВ Румен Петков, който по време на среща със зам.-председателя на Държавната дума Сергей Железняк обяви, че от санкциите "най-потърпевша е България, защото влияе върху туризма и върху енергийната сигурност". Подобни изказвания трябва да бъдат анализирани внимателно - прекият ефект върху българския износ от санкциите е доста малък, а косвеният ефект върху туризма е заради състоянието на руската икономика, която страда и заради петрола. Как санкциите влияят на енергийната сигурност въобще не стана ясно. "Ако санкциите не ни пречат особено, но се обявяваме публично за тяхната отмяна, значи прокарваме чужд интерес", обяснява български анализатор на хибридната война.

 

Тази седмица излезе докладът за националната сигурност на България и заплахите пред нея през 2015 г. Не особено изненадващо, вътре присъстваше заплахата от хибридна война, придружена с "опити на чужди служби за придобиване на стопански обекти със стратегическо значение (включително с отношение към енергийната сигурност), медии и други". Докладът припомня и как миналата година по време на местните избори и малко след това български институционални сайтове станаха обект на масова хакерска атака, която продължи седмици наред. Имена в него няма, но "Капитал" може да потвърди, че с помощта на партньорските служби беше доказано участието на Sofacy/ATP 28. Това е хакерска група с връзки с Русия, която германското разузнаване публично посочи като отговорна за продължилото години наред нападение над германски правителствени сайтове, включително на Бундестага.

 

Ендшпил или полувремето?

 

Когато имаш война на толкова много фронтове, е трудно да прецениш как се движи тя. Но ако има нещо, което е сигурно, то е, че засега руската инициатива печели. От време на време тя търпи поражения - като например "Лиза" в Германия или "Южен поток" в България, но те са заради необмислени докрай стратегии или заради подценяване на местния контекст.

 

Това, което започна като операция за отделянето и изолирането на Украйна, прерасна в по-мащабна операция за дестабилизиране на ЕС.

Но тук е важно да се направи разграничение. Руската намеса само подсилва и без това видими трендове, а не ги създава - например възхода на крайнодесните в Австрия, параноята от бежанците в страни като България и Чехия, недоволството към ЕС в Гърция. Освен това няма единен координационен център, който да води тази битка в цяла Европа. По-скоро става дума за отделни играчи и групи, които работят в една и съща посока, потвърждават и симпатизиращи на руската кауза, и такива, които я анализират критично.

 

Към момента, европейските държави подхождат все още твърде пренебрежително към случващото се - Германия едва сега започна да активизира политика за противодействие, звеното в ЕС е под 10 души и с ограничен бюджет, а в страни като България подобен дебат въобще няма. Играта за сърцата и умовете на Европа, по всичко изглежда, е само на полувремето.

 

Темата е подготвена с помощта на програма Reporters in the Field на фондация Robert Bosch