06/12/16 09:53
(http://www.klassa.bg/)

Непосилната цена на антитерора

 "Тези, които биха се отказали от своя основна свобода, за да си купят малко временна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност", гласи една от най-популярните сентенции на Бенджамин Франклин – американски политик, мислител и един от основателите на САЩ. В общи линии такава "фаустовска" сделка предлага МВР на българските граждани с проекта на Закон за противодействие на тероризма, който преди седмица бе пуснат за обществено обсъждане на интернет страницата на ведомството. Формалният повод за лансирането на нормативния акт е възходът на радикалните ислямистки движения в Близкия Изток. Ако обаче законът бъде приет в настоящия му вид, той ще ограничи правата на доста по-широк кръг от хора от потенциалните членове на терористични организации. Като това потенциално може да засегне практически всички български граждани.

"Рисковете са много променени в сравнение със ситуацията преди няколко години. Разликата е в подхода на ИДИЛ, както и в развитието на нещата в региона на Балканския полуостров", коментира за "Капитал" зам.-министърът на вътрешните работи Филип Гунев по повод законопроекта. Според него, като в уравнението се добави и факторът "миграционна криза", в резултат на която през последните две години идентифицирани множество опити за инфилтриране на хора, които са свързани или симпатизират на различни терористични групировки, всичко това в пакет прави рисковете доста по-различни и по-големи. "Чисто тактически ИДИЛ е нов тип организация, прилагаща многоточкови атаки. Имаме и феномена "пътуващи бойци". През България са засичани почти ежеседмично да преминават такива чуждестранни граждани. А както се видя от делото в Пазарджик, има и опити за намиране на местна почва за рекрутиране на бойци", добавя Гунев.

Законът обаче провокира сериозни опасения и страхове от евентуални злоупотреби - както у представители на юридическата общност, така и на много политици извън управляващата партия. Причината е, че той позволява драстично ограничаване на фундаментални права на гражданите само на базата на оперативни данни на спецслужбите, и то почти без опции за ефективен и независим съдебен контрол. Притеснение буди и възможността за "прекратяване на юридически лица по ред, предвиден със закон", каквото и точно да значи това.

"Антитерористичният закон крие повече рискове за правата на гражданите, отколкото гарантиране на тяхната защита. Тук има тотално преиграване и презастраховане, тъй като и досега антитерористичните мерки са предвидени в много други закони, които обаче не се спазват", коментира депутатът от БСП Атанас Мерджанов, който е член на вътрешната комисия в парламента. "Мисля, че този закон първо трябва да мине своя изпит пред различните професионални колегии", добавя той.

"Това в някакъв смисъл е доста ненужен акт. Той по-скоро има политическа цел", казва и зам.-председателят на ДСБ и член на вътрешната комисия в парламента Атанас Атанасов. Според него рисковете, които се създават за гражданските права, демонстрират отчетлива и тихомълком прокарвана тенденция. Според него обаче тя е резултат най-вече от интервенция на прокуратурата. "Например защото прокуратурата не желае да работи, да речем, с ГДБОП и някои от службите на МВР, тук в преходните и заключителните разпоредби се възстановяват полицейски правомощия на ДАНС – да обискират, да претърсват, да изземват, да задържат лица. Това е нонсенс", уточнява Атанасов. Според него също така е притеснително, че се въвежда и специален ред за използване на специални разузнавателни средства по искане на главния прокурор и с разрешение на специализирания съд. "На практика прокуратурата получава правомощия на специална служба", обобщава Атанасов.

Юристите са смутени

"Общо взето законът ми се вижда проблематичен в този вид", коментира за "Капитал" и адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на неправителствената организация "Програма Достъп до информация". "В закона ме притесняват засилените правомощия на изпълнителната власт, и по-специално на две фигури в нея: председателя на ДАНС и министъра на вътрешните работи", допълва Кашъмов. Те пряко задействат процедура по ограничаване правата на хората. На първо място, това са превантивните мерки: забрани за промяна на местоживеенето; за напускане на страната; за посещаване на определени места; за напускане на определено населено място; за достъп до интернет; за притежаване и използване на повече от един телефонен номер; за осъществяване на контакт с определени лица.

"Тук няма граници. Излиза, че на някого може да му бъде забранено да контактува дори със семейството си", добавя Кашъмов. Според него тези мерки, които могат да продължат за срок до шест месеца с опция за продължение за още три, са абсолютно неясни, а някои от тях – безсмислени. "Ако някой може, нека да ми обясни човешки как като забраним достъпа на някого до интернет или като му се каже, че не може да контактува с определени хора, това може да способства за превенция на тероризма", обобщава той.

Адвокатът правозащитник Михаил Екимджиев е още по-краен в оценките си за нормативния акт. "Има една глава от закона, посветена на превантивните мерки, от която става ясно, че едни хора в МВР и ДАНС, вероятно със съдействието на прокуратурата, се опитват със закон да ни откраднат конституцията, да ограбят наши основни конституционни права", коментира той пред Mediapool.

"Навсякъде ние оставяме гаранциите, които съдебната система дава, за предотвратяване на злоупотреба с всички тези правомощия", задочно опонира зам.-министърът на вътрешните работи Филип Гунев. Според него шумно дебатираните превантивни мерки биха се отнасяли за единици граждани, които са заподозрени в международен тероризъм. "Мисля, че има разлика в сравнение с това, което например сега ЕС иска от Турция, за промяна на антитерористичното законодателство. Там има основателни опасения, че злоупотребата с това законодателство може да се окаже злоупотреба с политически права и разправа с политически опоненти. Не мисля, че в България има такава опасност", коментира той.

Адвокат Кашъмов обаче вижда проблем и около предвидената възможност за съдебен контрол върху превантивните мерки през Специализирания наказателен съд и апелативната инстанция над него. "Необяснимо е за мен как така ще се провежда задочно производство без участие на засегнатия, когато не се планират тайни мерки", казва той. Според него в случая не просто не става дума за тайни мерки като подслушване и следене, а точно обратното - засегнатият трябва да знае, че има забрана да напуска местоживеенето си, да не контактува с дадени хора или пък да не ползва интернет, иначе няма как да я спазва. Юристът смята също така, че може да се стигне до дела пред съда за правата на човека в Страсбург, тъй като на първа инстанция ограничителните мерки ще бъдат издавани от един-единствен човек в държавата – председателя на Специализирания наказателен съд. "Безпристрастността на съда предполага също така правосъдието да бъде дадено от случайно избран магистрат. Затова толкова се борихме за случайното разпределение на делата", допълва Кашъмов.

Юристът вижда проблем и в частта от закона, която регламентира провеждането на антитерористична операция. В нормативния акт не е записано ограничение при определянето на териториалния й обхват от страна на вътрешния министър. Така МВР-шефът би могъл да обяви операция на територията на цялата страна, практически изземвайки изключителното правомощие на парламента или президента да обявят извънредно положение в държавата. Вътрешният министър също така определя еднолично и ръководителя на антитерористичната операция – личност, която по силата на настоящия закон ще има огромни правомощия. "Това ще е фигура, която директно ще въздейства върху правата на неограничен кръг граждани", обобщава Кашъмов.

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване