Когато хомофобията убива

В месеца, в който ЛГБТИ общностите в цял свят подготвят и провеждат ежегодните си Прайд шествия в подкрепа на исканията си за права и премахване на дискриминацията, светът получи най-убедителното потвърждение за реалността на силата и омразата, с които се сблъскват хората с хомосексуална ориентация. 49 души бяха убити и 53 бяха ранени при стрелба в гей дискотека в американския град Орландо, щата Флорида, и това е най-смъртоносното престъпление в историята на САЩ. Така безкрайните и неизменни питания за това има ли нужда от Прайд и въобще от „демонстрация“ на сексуалната ориентация получиха категоричния си, но тих отговор: ИМА. Макар все още да има съмнения дали принадлежността към терористичната организация ИДИЛ е в основата на това мащабно престъпление, сигурно е, че хомофобията също е част от профила на убиеца. Изборът на заведение, посещавано от хомо-и транссексуални хора, не е случаен. Бащата на 29-годишния стрелец Омар Матин свидетелства пред NBC, че няколко месеца преди масовото убийство синът му е изразил гнева си от гледката на целуващи се пред семейството му мъже. Описанията на други близки на убиеца, включително и на бившата му жена, напуснала го поради системен физически тормоз, свидетелстват за склонността му към насилие, омразата към жените и към чернокожите. След масовото убийство в Орландо омразата към хората с хомосексуална ориентация придоби стряскаща видимост и вече не е възможно размерите и проявленията й да бъдат омаловажавани. Хомофобията съществува в почти всички човешки общности, успешно преминава географските граници, промъква се в религиозните храмове насред посланията за мир, любов и справедливост, легитимира се от законодателни, съдебни и политически институции. В западните общества хомофобията понякога изглежда безобидна, забавна, неангажираща, неуловима, а унищожителната й сила остава скрита зад по-наболели обществени проблеми. Хомофобията обаче наранява, унижава, отхвърля, смазва, разделя. И убива. Хомофобията убива не само в Орландо, а навсякъде по света. Убийствата на хомосексуални и трансджендър хора заради сексуалната им ориентация се случват и в западните държави, в които „престъпленията от омраза“ са третирани в законодателството като отделен вид престъпление, изискващо по-строго наказание. Докладът на National Coalition of Anti-Violence Programs разказва историите на 24 убийства, извършени в САЩ през 2015 г., вероятно провокирани от хомофобия. Особено уязвима категория са трансджендър жените и цветнокожите трансджендър хора. Убийства на видни ЛГБТИ-активисти са документирани в държави като Бангладеш, Салвадор, Камерун. Другаде пък хомофобията е държавна политика. По данни на ООН в поне 76 страни в света сексът между представители на един и същ пол е криминализиран и наказван със затвор, а в Иран, Мавритания, Саудитска Арабия, Судан, Йемен, Сомалия и Нигерия религиозните и държавни съдилища налагат смъртни присъди за хомосексуално поведение. Така внушителна част от държавите, основно мюсюлмански, нарушават основния международен документ за правата на човека – Всеобщата декларация за правата на човека, приета през ООН през далечната 1948 г. Масовото убийство в Орландо показва, че хомофобията „процъфтява“ в комбинация с религиозния фанатизъм, мизогинията, расизма. Макар повечето християнски религиозни общности също да са склонни да отхвърлят хомосексуалността като „грях“, в ислямските общности това отхвърляне е несравнимо по-категорично и жестоко. Някои щрихи, свързани с престъплението в Орландо, ясно показват това. Журналистическо разследване във връзка с масовото убийство в Орландо извади наяве запис на реч в местния ислямски център, в която говорителят Шейх Шекалешвар спокойно заявява, че хомосексуализмът трябва да бъде наказван със смърт и че това наказание е форма на съчувствие към хомосексуалните хора – „нека от съчувствие да се отървем от тях“. Осъждайки деянието на сина си, бащата на Омар Матин уверено посочи, че Бог ще се погрижи за наказанието на хората с хомосексуална ориентация. Турският вестник Йени Акит, цитиран от Daily Mail, нарече жертвите на престъпленията в Орландо „извратени хомосексуални“. Преплитането на насилието над жена с насилието над хомосексуални в биографията на Омар Матин чудесно илюстрира връзка между мизогиния и хомофобия. Както показват данните на ФБР за САЩ за 2011 г. , престъпленията от хомофобия са насочени предимно срещу проявите на мъжка хомосексуалност. В мисленето и възприятията на хомофоба мъжката хомосексуалност е особено неприемлива, защото се възприема като отклонение от нормите за мъжко поведение, поставя под съмнение статута и устойчивостта на мъжествеността и се асоциира с женствеността. От своя страна, мизогинията е омраза към жените, но също и към онези качества и поведения, възприемани като „женски“. Така мизогиния и хомофобия взаимно се подкрепят и усилват в стремежа за удържане на половата йерархия и граници. Когато хомофобията убива, е по-ясно от всякога, че тя трябва да бъде разпознавана, преследвана, наказвана. Нападението в Орландо е знак, че борбата срещу хомофобията, във всичките й прояви, не е въпрос на избор или гледна точка, а необходимост и борба за живот. *Гергана Ненова е докторант по Социология в СУ „Св.Климент Охридски“. Публикацията се осъществява съвместно със СОМ – Студентската онлайн медиа

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_631066.html

Свързани новини: