Да търсим изход, или и след 10 г. ще гоним Румъния

Дългогодишният кмет на София и служебен премиер на България през 1997 г. Стефан Софиянски, чието правителство подписа договора за валутния борд, анализира къде е страната ни близо 20 г. след влизането на борда и почти 10 г. от членството ни в ЕС

Основен измерител на развитието на една държава са темповете на нарастване на брутния вътрешен продукт (БВП ) - всичко, което тя произвежда. През 1997 г. БВП на България е бил 2900 евро на глава от населението, като през 2006 г., след сравнително равномерен растеж през целия период, БВП достига 4600 евро на човек. Или за 10 г. той се е увеличил с 1700 евро. През 2015 г. БВП на глава от населението у нас е 5700 евро, или за 10-годишен период (2007 - 2016 г., когато сме член на ЕС), правителствата на България са осигурили ръст от 1100 евро на глава от населението. Очевидно темповете на развитие 10 г. преди влизане в ЕС са били значително по-добри, отколкото тези в годините като член на съюза. За това, разбира се, не можем да виним ЕС. Забавените темпове на икономическо развитие след членството ни в ЕС се дължат единствено и само на слабата работа на правителствата, ръководили страната ни през този период. Да погледнем как нараства БВП в други страни за периода от 2007 - 2015 г. (по данни на НСИ):

Словакия - 3300 евро/гл.н.

Литва - 1800 евро/ гл.н.

Полша - 2900 евро/гл.н.

Румъния - 1600 евро/гл.н.

Латвия - 1600 евро/гл.н.

Сравнено с 1100 евро/гл.н. за България през този период, е очевидно, че ние изоставаме унизително.

Днес единствените две държави с БВП на глава от населението по-нисък от 10 000 евро, са България и Румъния. За 2015 г. Румъния е с 7200 евро, а България - с 5800 евро/гл.н. Непредубеденият анализ ни навява тъжната констатация, че с темповете, с които се развиваме, ако Румъния замръзне на място и спре икономическото си развитие, и след 10 г. България ще е по-зле от нея.

Процесите на слабия растеж по време на членството на страната ни в ЕС се разминават с дълговата ни експозиция. От 9,266 млрд. евро през 1997 г. външният ни дълг спада на 5,721 млрд. евро през 2006 г. (по данни на ЕЦБ, Европейската комисия и НСИ). След това от 2007 до 2015 г. той нараства на 11,774 млрд. евро. Тогава идва логичният въпрос: Защо през годините, в които не сме член на ЕС намаляваме външния си дълг и осигуряваме по-добър растеж на икономиката от годините, в които сме в ЕС и в които увеличаваме задлъжнялостта, при положение, че имаме на разположение и безвъзмездни еврофондове?! Къде отиват парите и от заемите, и от еврофондовете, след като не осигуряват адекватен икономически растеж, пенсиите не се качват, а доходите се увеличават незначително? Къде отиват тези пари?

Един щрих към неблагоприятната икономическа обстановка днес е коефицентът на заетост. През 2008 г. на 100 българи на възраст между 20 и 64 г. 70 са били на работа. Днес те са 66. (Пак по данни на ЕЦБ ЕК и НСИ.)

Икономиката е безпорно най-обективният показател за развитието на една държава. Бавните темпове на развитие на България в годините като член на ЕС не само не изравняват стандарта ни на живот с този на другите европейски държави, но и ни отдалечават от тях. Каква е причината за лошото управление и слабите правителства в годините на членство? Ако приемем, че периодът до 1997 г. беше детската болест на прехода и честите смени на правителства, то след 1997 г. имаме четири правителства с пълен мандат и тях ги свързваме не само с ляво и дясно, но и с конкретни личности. Ще добавя още една квалификация, по която може да отличим тези управления - демократични и посткомунистически. Демократичните са на Костов и на Симеон Втори, посткомунистическите - на Сергей Станишев и Бойко Борисов.

В десетте години на “предевропейския период” ни управляваха Иван Костов и царят. Като членове на ЕС ни управляват Станишев и Борисов.

Разликата в полза на първите две правителства е въпрос не на тълкуване, а на обективни икономически резултати. Ако към тях прибавим и други обществени фактори като ниво на престъпност, реформи в образованието и здравеопазването и в други сектори, можем спокойно да констатираме - силните правителства на България след въвеждането на валутния борд са тези на Костов и на царя с лек превес като стопански показатели на правителството на царя. Като се има превид хаоса в държавата, при който дойде Иван Костов, можем да заключим, че приносът на двете демократични правителства е равностоен.

Двете слаби правителства на България са тези на Станишев и Борисов, без да броим и кратките периоди, в които производните им правителства не свършват нищо. Тук правителството на Станишев по икономически показатели е малко по- доброто, но силно изкривяване върху тези показатели оказва високата инфлация - 12,5% през 2007 г. и политиката на резерва на държавния бюджет, харчен последните дни на календарната година, без да може да реализира реален растеж. Или, ако класираме нивото на управление на правителствата, изкарали пълен мандат след валутния борд, може да се каже категорично :

1. и 2. Симеон Втори/Иван Костов

3. Сергей Станишев

4. Бойко Борисов

Независимо че Станишев и Борисов работиха в далеч по-благоприятна финансова среда за България...

За съжаление, в нашия преход много неща се обърнаха. След демократичните правителства, които извоюваха на България членство в ЕС дойдоха посткомунистически правителства, за които тази среда е чужда - те не са се борили за нея и затова дават и тези слаби резултати. Затова треперят пред Брюксел и не вземат самостоятелни решения.

У нас посткомунизмът не е свързан само с децата на бившата номенклатура и втория ешалон на БКП - партийни членове, който не можаха да се изявят през 90-те години, а днес сложиха сини значки. По-страшното е начинът на мислене и поведение, който е изключително близък до това, което моето поколение помни през '60-те, '70-те и '80-те години на миналия век:

Силна централизация и еднолични решения;

Издигане в административната йерархия по линия на партията, а не поради лични професионални качества;

Използване на държавната машина и съдебната система за рекет върху обикновения човек и бизнеса;

Лично обогатяване, което минава през държавен ресурс;

Силна пропагандна машина и манипулиране на изборни резултати.

Нещата в страната ни до такава степен не вървят добре, че всички трябва да се мобилизират да търсят изход. А той минава през ново държавно устройство, адекватно на европейската среда, към която сега принадлежим, и с много повече динамика. И през нова финансова икономическа политика, която да се пречупи през ускорен растеж на БВП. България трябва да потърси тази политика, която през далечната 1939 г. е довела до стопански резултати, недостигнати и до днес. Трябва да се върнем към традиционните за България предимства в стопанския живот, в рамките на държавно устройство, близо до консервативния модел в редица европейски страни. Само едно модерно и професионално управление на страната може да даде добри резултати. А резултатът от политическата работа може да бъде само един: Днес българинът да живее по-добре от вчера, а утре да живее по-добре от днес. Постижимо, ако се мобилизират всички, за да го осъществим!

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител