Правото си е право, но интересите са си интереси

Как бихте гласували, ако сте член на правната комисия и разглеждате законопроект, за който са постъпили над 30 отрицателни становища, включително на национално представителни организации, които обикновено са опоненти – синдикати, работодателски и бизнес асоциации? Пред такава дилема бяха изправени на 22 юни членовете на правната комисия в парламента, докато разглеждаха проекта за изменение на Закона за адвокатурата. Ето някои от институциите и организациите, които имат отрицателна оценка за проекта – Нотариалната камара, Комисията за защита на конкуренцията, Българската търговско промишлена палата, Българската стопанска камара, КТ „Подкрепа”, КНСБ, КРИБ, АИКБ, Асоциацията на банките, Български хелзински комитет, Български център за нестопанско право, асоциациите на компаниите за недвижими имоти, Камарата на частните съдебни изпълнители и др. Заедно с това на тристранния съвет отрицателно е било и становището на Министерството на финансите, тоест целият тристранен съвет не подкрепя разглеждания законопроект. Оказа се, че групата адвокати писали този проект, начело с ръководството на Висшия адвокатски съвет се изправят в остър дебат срещу организациите на своите клиенти и партньори? (Няма да е пресилено, ако наречем този дебат конфликт.) Официалните мотиви на изготвилите и внесли проекта са - защита на адвокатската професия, повишаване на нивото на адвокатските услуги и най-вече защита на интересите на гражданите. Никой не би спорил с такива мотиви и още при споменаването им критиците на проекта би следвало да се чувстват обезоръжени. На заседанието на 22 юни се чуха и обвинения от Висшия адвокатски съвет, че проектът е станал жертва на преднамерени обструкции и лъжи и че онези, които го критикуват всъщност не разбират нито мотивите, нито конкретните текстове. Отсрещната страна – организациите, които критикуват законопроекта, посочиха, че не може всички да не са разбрали, а само адвокатите, които искат промените да са. Ще повторим няколко от критикуваните моменти в законопроекта: 1) Предвижда се адвокати да удостоверяват подписи върху частни документи, които не подлежат на вписване, тоест да придобият нотариални функции. Това означава, че един от 13-те хиляди адвокати може да ви завери пълномощно, с което някой да продаде вашия автомобил и дори може да завери договора за покупко-продажба на автомобила. В тази връзка дейността на адвокатите според конституцията не подлежи на държавен контрол, какъвто упражнява Министерството на правосъдието върху дейността на нотариусите. Не би следвало да се съмняваме в почтеността на 13-те хиляди адвокати, поради което такива негативни хипотези следва да бъдат изключени. В различни критични становища бе споменато, че адвокатската и удостоверителната (нотариалната) дейности са несъвместими, тъй като адвокатите са длъжни да защитават на първо място интересите на своите доверители, а нотариусите следва да са еднакво отдалечени и независими от страните по сделките. Въпреки това, на заседанието на правната комисия, председателят на Висшият адвокатски съвет защити тезата, че адвокати трябва да могат да удостоверяват документи, които не подлежат на вписване, тъй като са достатъчно компетентни да го правят, а нотариусите са недостатъчни като брой, за да осигурят тази нужда. 2) Законопроектът разширява кръга на дейностите, които се считат за адвокатски и са забранени за извършване от неадвокати. Например, в чл. 24 като изключително адвокатски услуги се добавят: 1) "справки в съдилища, прокуратури, полиция, арбитражи, съдебни изпълнители, нотариуси, административни органи и получаване на документи от тях, изготвяне на договори, проекти за нотариални актове и завещания, нотариални покани, заявления за приемане и за отказ от наследство, пълномощни". 3) Създава се нова глава в Закона за адвокатурата - "Административно-наказателни разпоредби”, според която адвокатските съвети следва да наказват административно трети лица-неадвокати, които извършват адвокатски услуги. "Чл. 150. (1) Лице, което извършва или предлага извършването на адвокатска дейност по чл. 24, без да е вписано в регистъра на адвокатска колегия, се наказва с глоба от 1 000 до 2 000 лева или имуществена санкция от 2 000 до 5 000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание". Разпоредбите на същата глава задължават "органите на съдебната и изпълнителната власт, нотариусите, частните съдебни изпълнители и всички физически и юридически лица" да съобщават на адвокатската колегия за извършване на нарушения по чл. 150. От систематичното тълкуване на посочените по-горе разпоредби следва, че ако сте счетоводител, PR-консултант или изпълнявате друга услуга по граждански договор и извършите справка за своя клиент в патентното ведомство, НАП, КАТ(ОПП) или друг друг държавен орган, то подлежите на санкция за неправомерно извършване на адвокатска дейност. Служителят в патентното ведомство е длъжен да се обади на адвокатския съвет, за да съобщи за това нарушение. А адвокатският съвет ще ви глоби с от 1000 до 2000 лв. Няма друга съсловна организация или камара, която да може (или някога да е искала) да налага административни наказания на граждани. В това число Нотариалната камара и Камарата на частните съдебни изпълнители могат да образуват единствено дисциплинарни производства срещу свои членове – нотариуси и ЧСИ-та, въпреки че тази камари имат държавно-делегирани функции и върху тях се упражнява държавен конкрол. Административно-наказателните правомощия са присъщи единствено на държавни органи. 4) Да се премахне възможността вписване без адвокатски изпит за юристи с 5-годишен стаж, както и за доктори по право. На вписване без изпит според проекта следва да подлежат само лица, които имат "10 години адвокатски стаж". Това ограничаване на достъпа до професията е необмислено и немотивирано. Не следва мотив за дадено ограничение да бъде самото ограничение. Адвокатските изпити не могат да гарантират сами по себе си качество, но обратното е вярно - могат да се превърнат в инструмент за ограничаване на конкуренцията. Има държавни изпити и изпити за правоспособност, които следва да бъдат по-ефективни. Нивото на адвокатските услуги може да се повиши дългосрочно с подобряване на юридическото образование и с отваряне на опитните адвокати към обучителни кампании за студенти и млади юристи, както и към информационни кампании за граждани. Адвокатската професия не е еснафска такава и споделянето на знания и опит би следвало да се разглежда като привилегия и отговорност, а не като негатив за опитните адвокати. Опитните адвокати следва да са мотивирани да споделят своите знанания и умения, тъй като това ще повиши нивото на цялата гилдия, а оттам и доверието на гражданите към адвокатските услуги като цяло (каквато е именно декларираната цел на изготвилите законопроекта.) Какво се случи Въпреки многобройните критики и негативни становища към законопроекта, правната комисия в парламента гласува със 17 "За", 0 "въздържали се", 0 "против". Мнозинството от гласувалите са адвокати, половината от "гласувалите" депутати не присъстваха на заседанието и не чуха заинтересованите страни. Председателят на комисията Данаил Кирилов (също адвокат) се съгласи върху голяма част от критиките към законопроекта, но заяви, че все пак трябва да защитят авторитета на професията си и ще "оправят" недостатъците между първо и второ четене. Другият аргумент за одобряването на този законопроект, изтъкнат от Десислава Атанасова (също адвокат) е, че критиките са "само пет-шест" (всъщност са повече), а позитивите в законопроекта са десетки. Да, десетина са ключовите проблеми в законопроекта, но те оформят философията и целите му. Изниква въпросът – ако позитивите са повече, защо не бяха споделени и защо председателят на Висшия адвокатски съвет изтъкна именно ключовите моменти в законопроект, които са най-критикувани . Заинтересованите страни добре разбират, че и основните цели на законопроекта и основните опасения се крият именно в тези "само 5-6 проблемни текста". Освен въпроси относно интегритета на адвокатската професия, следва да си зададем и такива за смисъла на обществените обсъждания на законопроекти. Ако един законопроект не е одобряван от всички заинтересовани страни с национално представителство, освен от инициаторите и вносителите, и бъде приет с пълно мнозинство, то, какъв е критерият за одобряване и неодобряване? Кое гарантира, че един проект, за който се признава, че е порочен, ще бъде поправен между първо и второ четене, от същите, които са го внесли като порочен?

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/pravoto-si-e-pravo-no-interesite-sa-si-interesi-news250850.html

Свързани новини: