Аз ги издигам, те ме издънват

Когато беше главен секретар на МВР отговорни за проблемите бяха съдии и прокурори: „Аз ги хващам (бандитите), те ги пускат”. Когато стана кмет на София виновно му беше централното правителство: Тройната коалиция е една триглава ламя, която не дава достатъчно пари на Столицата. Когато не спечели пълно мнозинство в парламента се оказа, че виновен му е „лошият човешки матриал”. Когато стана премиер виновен му беше Станишев – вдигнал пенсиите, пък Той щял да ги плаща, изхарчил парите, загробил държавата с Цанков камък и я удавил в гьола на АЕЦ „Белене”. На Станишев му спрели еврофондовете, а на Борисов му ги пуснали. След краткото му отсъствие от властта му стана виновен Пламен Орешарски…

Даже в тези обвинения на премиера да има капка истина, остава въпросът кой е виновен за управленските и кадровите провали от времето, в което самият Борисов е премиер. А

той оглавява изпълнителната власт вече почти шест години.

Още в първите месеци на мандата „Борисов – 1” здравният министър д-р Божидар Нанев бе изваден от правителството и пратен на прокурор за нередности в обществена поръчка за ваксини. Публиката ръкопляскаше на невижданото събитие – уволнение на министър, но в очите се набиват други две събития – здравният министър от кабинета „Борисов – 2” Петър Москов също бе замесен в скандал с внесени от Турция ваксини, неотговарящи на критериите на Европейския съюз, но уволнения нямаше. Преди месеци премиерът се „огледа в огледалото” и спря десетки обществени поръчки на централно и местно ниво, без да бъде спазена съответната процедура. Да се запита човек как е възможно в държавата, в която премиерът командва и контролира всяко винтче от системата, да бъдат харчени милиарди (включително – за любимите на Борисов магистрали), и той да не носи отговорност за случилото се.

В кабинета „Борисов – 1” знакови бяха акциите на МВР, които вдигнаха рейтинга на премиера и на министър Цветанов до небето. Но с днешна дата

клиповете ала „Лягай на пода, ти си абсолютен престъпник”, носят на държавата предимно негативи

под формата на присъди в Страсбург – до сега за над 200000 евро. Тях ще ги плаща не министър Цветанов и екипът му, а данъкоплатецът. Самият Цветанов отхвърли отговорността си за стила и методите на действие на МВР, когато бе министър, и се показа като добър ученик на своя премиер. По същия начин Цветанов отказа да се извини за масовото подслушване, за което годишно се харчеха милиони лева годишно. Впрочем, Цветанов получи „наказание” – вече не е вътрешен министър, а „само” шеф на Парламентарната група на ГЕРБ и на Комисията в Парламента, която контролира силовото ведомство. Тук пък проличава един друг двоен стандарт – от ГЕРБ си отиват само тези, които нямат реално политическо влияние. Цветанов, който оглавява Предизборния щаб и контролира кадруването в структурите на ГЕРБ, е непоклатим.

Някои от шумно уволнените висши гербери тихомълком се връщаха във властта. Примерите са с уличения в опъване на политически чадър над митничар Лъчезар Иванов, както и с участниците в скандала с т.нар. „наркопоправка” (пренаписване на гласуван в НС текст, забраняващ рекламирането на символи, наподобяващи дрога, който отпадна по пътя между пленарна зала и Държавен вестник). Единият от официално посочените като виновници за фалшификацията оглави Здравната каса, а другият получи нов депутатски мандат.

По време на мандата „Борисов – 1” и „Борисов – 2”

бяха спрени или блокирани трите големи енергийни проекта: АЕЦ „Белене”, „Бургас-Александропулис” и „Южен поток”.

От името на Борисов вицепремиерът Бъчварова се похвали, че именно лидерът на ГЕРБ е спрял проектите.

А кой носи отговорност за антисоциалната финансова политика на Симеон Дянков, към чиято финансова политика омраза питае цялото общество. Нали Борисов сам бе обявил, че без Дянков няма правителство на ГЕРБ. Политиката на Дянков на строги икономии днес се смени с политика на щедро теглене на кредити – само за миналата година ГЕРБ изтегли кредити за над 16 милиарда лева, които ще плащат нашите деца и внуци. Кой носи отговорността за това действие и неговите последици?

Кабинетът „Борисов – 2” роди за много по-кратко време даже повече управленски гафове – може би защото е коалиционен и Борисов е свободен да се оправдава с „коалиционната си култура и толерантност”.

Типичен е примерът с Петър Москов – здравният министър от костовистката ДСБ е сигурно единственият министър в света, чиято партия е в опозиция. Но политическата шизофрения е най-малкият проблем на Москов. По-големият, е че неговата здравна реформа бе обявена за противоконституционна от Конституционния съд. Кой носи отговорността за това, че Москов е министър, особено щом докторът е от опозиционна партия и бе оставен в правителство по лично решение на премиера.

Кой носи отговорност за действията на военния министър Николай Ненчев и външния Даниел Митов? Те може да са от други партии, но не за пръв път действат откровено зад гърба на премиера, което е недопустимо. Не е възможно България да има две външни и отбранителни политики. Как е възможно тъкмо гордият мъжкар Борисов да търпи негови подчинени да правят каквото си искат? Кои сили стоят зад тях, щом премиерът не може да ги помръдне от местата им, а само да пуска закачки, че щом им се воюва срещу Русия може да ги прати на кораб? Той лично война не искал!

А действията на министър Кунева? Тя нарушава грубо закона, забраняващ политическа пропаганда в училищата, спонсорирайки и давайки политическа подкрепа за уроци срещу „комунизма”. Да говорим ли, че тя продължи отречената от обществото политика на грубо обезбългаряване на учебните програми, от които изпадат изконни български произведения на литературата и епизоди от историята. Връх на всичко бе скандалния Учителски събор, за който бяха похарчени стотици хиляди лева, на който Кунева обеща 10-процентно увеличение на заплатите, което се оказа политически блъф.

Дали пък Кунева не се надяваше този Събор да е начало на нейна президентска кампания

в присъствието на досегашния президент Плевнелиев, който символично й предава щафетата пред погледа на 12000 учители от цялата страна. По брой гафове Кунева вече изпревари някогашните вицепремиери Нейчо Неев (автор на фразата „Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер”) и Светослав Шиваров (прочул се около хлебната криза от 1996 г.). Кой носи отговорност за Кунева?

Кой носи отговорност за действията на министър Лиляна Павлова и на шефа на Пътната агенция Лазар Лазаров, които забъркаха кашата с винетките, чието поскъпване бе обявено от Съда за незаконно? Павлова е знаков кадър на ГЕРБ.

А кой носи отговорност за кмета на София Йорданка Фандъкова и 60-процентното повишение на билетите за градски транспорт, за което ГЕРБ скромно мълчеше преди местните избори, и което противоречи на пазарната логика във времето, в което петролът в цял свят пада. Та нали Фандъкова е зам.-председател на ГЕРБ, посочена лично от Борисов за заместник-кмет, за министър и за кмет. А кой отговаря за далаверите в Центъра за градска мобилност? Нали това е структура, доминирана от кадри на ГЕРБ, както и всички други общински предприятия, за които не е тайна, че са хранилки на партийни любимци.

По същият начин лично посочени от Борисов са още двама души, които творят предимно гафове, за които никой не носи отговорност. Става дума за еврокомисар Кристалина Георгиева, която откровено саботира възможността страната ни да излъчи генерален секретар на ООН в лицето на Ирина Бокова.

За това също някой трябва да понесе отговорност и логично е това да е човекът, който я е номинирал и назначил в Брюксел, както и на кръговете, които прозират зад нея, и които обясняват нейната (както и на Симеон Дянков, на Ненчев и Митов, например) непоклатимост. И докато сме на тема Брюксел, да си спомним, че никой не понесе отговорност за провалената кандидатура на Румяна Желева за еврокомисар, която направи България за смях пред света.

Нали и провалената Румяна Желева бе личен избор на премиера Борисов?!

А кой отговаря за кадровия избор на социоложката Румяна Бъчварова начело на МВР? Тя самата многократно подчертава, че Борисов е неин наставник и главен съветник в Министерството. Тоест, кой отговаря за действията и бездействията на силовото ведомство, което проспа престрелката в Слънчев бряг, случила се три дни след гръмкото изявление на шефа на ГДБОП, че бандитските групировки са неутрализирани. МВР се провали тотално и в други ключови сфери – в социалния диалог със своите собствени служители, в борбата с битовата престъпност, особено в селата, в разследването на знакови случаи като убийството на младежа в Борисовата градина, разстрелите на модния бос Александър Антов, на бизнесмена Борислав Манджуков и други. Кой отговаря за назначенията в МВР и за политическия гръб, който има професионалното и политическото ръководство на ведомството?

А чий избор е президентът Плевнелиев, станал синоним на Мистър Гаф. Държавният глава сътвори гафове, които могат да се опишат не в статия, а в цяла докторска дисертация на тема „Какъв НЕ трябва да бъде президентът на България”. Назначеният лично от Борисов президент (издигнат съвсем преди началото на предизборната кампания, посочен с израза, че когото и да издигне ГЕРБ, все едно, защото ще бъде избран) стана не обединител, а разединител на нацията, той назначи две служебни правителства, в които личеше кадрови подбор с ясна корпоративна зависимост от един известен бизнесмен, чието близко приятелство с президента е публична тайна. Плевнелиев категорично се противопостави на социалните протести срещу монополите и даже се срещна с шефа на ЕВН във Виена, но застана зад „умните и красиви” протестъри и поведе война срещу законно избрания кабинет с мандата на БСП. Пак

Плевнелиев наруши основните принципи на конституцията

, обявила България за парламентарна Република, подигра се с общественото мнение, и пое задкулисни ангажименти към НАТО на срещата в Уелс, готви се да направи същото и във Варшава. Неговото „Йес” струва на бедния български народ и на опоскания държавен бюджет 4 милиарда лева, които ще бъдат пръснати за изтребители, чиито единствен мотив за покупка, е че…не са руски. Плевнелиев води яростна русофобска реторика, стигаща до патологично кресчендо: Русия била заплаха за България и Европа, руските туристи по Черноморието щели да поискат от Путин да ни нападне, Крим бил Украйна, а тя била Европа, и прочее опорни точки. С тях той не просто противоречи на мнението на над 80% от избирателите, но и нареди България в позорната редичка на ястребите в момент, в който лидери на Германия, Австрия, Франция, Италия, Унгария, Чехия, Гърция, Кипър, Словакия и други от ЕС говорят за смекчаване и отмяна на санкциите, за диалог с Русия. Изцепките на яростния русофоб не носят само морални щети, а чисто икономически.

Нима и тук Борисов не носи отговорност?

Примерите могат да бъдат продължени, но изводът е ясен: хората все по-често си задават въпроса, който и ние зададохме многократно. Питат се и как е възможно премиерът Бойко Борисов да твърди, че нищо в държавата не може да се случи без негово знание и заповед, без негова инициатива и идея, а същевременно да се окаже, че за професионалните и управленски гафове отговарят или дребни чиновници или…никой. Хората се замислят, и защото предстоят президентски избори, на които със сигурност ГЕРБ и Борисов ще пробват да повторят модела на посочения с пръст и еднолично назначен президент.

Няма как Бойко Борисов да продължи да ни убеждава, че някой друг, а не той отговаря за всичко, което се случва на висше управленско ниво. Вариантите са две – или той защитава своите кадрови назначения, или ги праща в оставка, с оправданието, че не е знаел за конкретното решение. Но даже да се окаже, че не знае какво се случва, за него е още по-зле. Това ще покаже, че или е административно некомпетентен и не контролира положението, или че се предоверява на недобросъвестни министри и висши чиновници.

Борисов често обича да говори за спорт и в частност – за футбол. По професия е офицер. Може би трябва да си припомни, че и в спорта, и в строя, има единоначалие, че лидерът (треньорът, командирът) издават заповедите, оценяват резултатите, налагат наказания, но ако и след това проблемът продължава — отговарят те – само и единствено.

Гангрената на корупцията и некомпетентността в управлението е голяма и тя вече не може да се лекува с известните пиар рефрени като „Чакайте арести” или „От Брюксел ме хвалят”. Ако не бъде изчистена с поемането на ясна отговорност за провалите от премиера, тази гангрена със сигурност в скоро време ще стигне до главата.

Теофан Германов

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител