За скици на имоти няма да се плаща

 Това обяви министър Лиляна Павлова на бизнесфорум "Региони в растеж, организиран от "24 часа"

Обединяват земеделските земи и кадастъра в обща онлайн услуга

Плащането на такси за вадене на скици за имоти ще отпадне до 2 години. Гражданите вече няма да е необходимо да вадят скици и да ги представят пред общините, а местните власти служебно ще си ги изтеглят от онлайн услуга. Това обяви министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова на дискусията “Региони в растеж”, която “24 часа” организира в Бургас в партньорство със СИБАНК и с подкрепата на бензиностанции “Газпром”.
Онлайн услугата ще обединява сегашната карта на земеделските земи и кадастъра и реално ще покрива 80% от територията на страната, обясни Павлова.

 

Над 120 представители

на бизнеса,

местната власт от Югоизточния регион препълниха залата в център “Флора” в Бургас. Домакин бе кметът на града Димитър Николов. Дискусията на “24 часа” уважиха още кметовете на Поморие Иван Алексиев, на Приморско Димитър Германов, на Карнобат - Георги Димитров, на Камено - Жельо Вардунски, на Несебър - Николай Димитров, на Царево - Георги Лапчев, на Айтос - Васил Едрев.

 

В момента в Народното събрание тече гласуване на законови текстове, които ще обединят картите на земеделските земи с кадастъра, така че всичката информация да е на едно място, обясни Павлова. Паралелно обаче министерствата на регионалното развитие и на земеделието работели по проекти за обединяване и дигитализация на картите на двата вида собственост.

Павлова обясни нововъведението в отговор на бизнесмена Атанас Аврамов, който сподели конкретен проблем с липсата на кадастрална карта на имотите в една от промишлените зони на града. Според зам.-кмета на Бургас Чанка Коралска обаче зоната си има планове, а вероятно става въпрос за проблем с конкретен имот.

Да се въведе по-широка децентрализация на местната власт, както изисква Европа на регионите, поиска Георги Николчев от Асоциацията на собствениците в туризма. След 2020 г. ще има ново регионално деление, като вероятно ще се намали броят на областите, за да отговарят на изискванията в европейските регламенти, София пък ще бъде отделена в отделен регион за планиране, обясни му Лиляна Павлова.

Все още няма яснота дали регионите за планиране ще останат шест, както са в момента, или ще бъде променена тяхната бройка, обясни тя.

“Благодарение

на магистрала

“Тракия”

Южна България

разцъфна,

добрата инфраструктура разви и увеличи и БВП на региона, каза още Лиляна Павлова.

“Силната местна власт, възможностите на инфраструктурата и активен бизнес, който да участва в партньорство с местните власти, са трите нужни условия за развитие на регионите”, посочи тя и обеща: “Досега давахме пари за регионално развитие, вече ще инвестираме в растежа на регионите.”

Ефектите от досегашните 3,1 млрд. лв., инвестирани в регионално развитие, се виждат, особено в съчетание с инфраструктурата, подчерта министърката на регионалното развитие.

За растеж в регионите са нужни проекти, които генерират приходи, в които бизнесът е генератор на идеи, каза още Павлова. Тя даде за пример комплекс “Флората” в Бургас, в който бе организирана дискусията. На неговата територия се провежда паралелно на дискусията между власт и бизнес първият фермерски пазар, организиран от “24 часа” и Българската банка за развитие. 

 

250 млн. лв. са делегираните целеви бюджети за общините в Югоизточна България, съобщи Павлова. 210 млн. лв. ще бъдат инвестирани по проекти за градски транспорт и модернизация на градската среда в петте големи града на региона - Бургас, Стара Загора, Сливен, Ямбол и Казанлък. Още 40 млн. лв. са заделени за енергийна ефективност в по-малките градове като Поморие, Карнобат, Елхово, Малко Търново, посочи министърката.

Принципът е да не се финансират само най-големите градове, а към всеки един от тях да има поне по един по-малък град, който да балансира развитието на региона, обясни Павлова.

1,5 млрд. лв., или половината от Оперативна програма “Региони в растеж”, е предоставена на общините. Те ще могат да изберат кои проекти да си финансират съобразно плановете им за градско развитие.

 

Голяма част от оперативната програма е заделена за подкрепа на три ключови реформи – образователната, здравната и социалната, подчерта Павлова. В образованието ще бъдат подкрепяни професионалните училища. За тях за цялата страна са заделени 130 млн. лв., 32,5 млн. лв. са за региона на Югоизточна България, съобщи още Павлова. Целта е в професионалните гимназии да бъдат изградени модерни лаборатории, така че бизнесът да може да обучава учениците по начин, който да отговаря на нуждите му.

 

 

 

В здравеопазването ще бъдат финансирани спешни центрове в 28 областни града и 188 малки населени места, ще бъдат закупени 400 линейки, така че да се осигури спешната помощ в цялата страна, обясни още Павлова.

350 млн. лв. са заделени и за ремонти на първокласни, второкласни и третокласни пътища, съобщи министърката. Приоритетно ще се финансират проекти в Северна България, но за Югоизточна също има предвидени ремонти по ключови трасета като Стара Загора – Раднево и Айтос-Възход, разказа Павлова.

Третата част от програмата е отделена към фонда на фондовете, където банките трябва да удвоят и утроят ресурса. Искаме да провокираме бизнеса да направи проекти и да ги финансира по-евтино по този начин, обясни Павлова. Вече сме финансирали с подобни схеми пазари, тържища, борси, езикови центрове, частни болници, завод за авточасти.

Най-важен за бизнеса, за да си осигури по-евтино финансиране, е гаранционният фонд, подчерта министърката. Засега е неясна обаче съдбата на запланувания фонд за туристическа инфраструктура, защото според Министерството на финансите е по-добре тези проекти да са част от фонда за градско развитие.

Мобилните пчелини, които се разполагат в горски територии, трябва да сключват договори с държавните горски предприятия за наем, препоръча земеделският министър Десислава Танева на пчеларя от Царево Манол Тодоров. С договора за наем пък вече ще може да се кандидатства за подпомагане пред Държавен фонд “Земеделие”.

След около 2 години се очаква да бъде удвоен пътят Бургас-Слънчев бряг, ако всички процедури преминат без обжалвания, отговори Павлова на Владимир Кисьов от Българската туристическа камара. 

 

 

 

 

Кметът на Бургас Димитър Николов

Димитър Николов благодари

на “24 часа”: В Бургас са

най-ключовите министри

 

 

 

 

Членството на България в ЕС създаде много възможности

и перспективи

пред региона, важно е да чуем какви са тенденциите

Сериозното присъствие на най-ключовите министри тук е достатъчен повод, за да се замислим за перспективността на региона, това е регион с изключително динамично развитие, заяви кметът на Бургас Димитър Николов, поздравявайки участниците в дискусията “Региони в растеж”, която се проведе в център “Флора в Бургас”.

Той благодари на Венелина Гочева, издател на “24 часа” и “Български фермер”, за инициативата и подчерта прагматична насоченост при избора на участниците.

Това са министрите, които ние, кметовете, най-често търсим, допълни той. В дискусията, организирана от вестник “24 часа” в партньорство със СИБАНК, участват министрите Лиляна Павлова, Десислава Танева, Ивелина Василева и Зорница Русинова.

Срещата на властта и бизнеса уважиха още кметовете на Несебър, Царево, Приморско, Айтос, Карнобат, Поморие, Камено. В препълнената зала са областните управители на Бургас, Стара Загора, Ямбол. Сливен е представен от заместник- кмет.

Членството на България в ЕС създаде много възможности и перспективи пред региона, ние изключително се възползваме и за нас е важно да чуем какви са тенденциите, каза кметът. Той подчерта и важността на конкретния момент, свързан с излизането на Великобритания от ЕС и последиците върху бизнеса от това.

 

 

 

 

 

Десислава Танева, министър на земеделието и храните:

Осигурени са 1 млрд. евро

за бизнеса до 2020 г.

 

2,9 млрд. евро е общият бюджет до 2020 г. 32%, което е близо 1 млрд. евро, са за бизнеса, съобщи земеделският министър Десислава Танева на дискусията “Региони в растеж” в Бургас.

“Какво планираме

за 2016 ?

От днес до 12 август текат сроковете за приемане на проекти по мярка 6.3 за финансиране на малките стопанства. Има огромен интерес от малките фермери, досега са направени 10 000 консултации”, обяви Танева.

Най-очаквана мярка за тази година е вторият прием на мярка 4.1, до края на юли очакваме приключване на комуникацията с ЕК за програмата за развитие на селските райони, отчете още тя. В презентацията си тя набеляза възможностите за стимулиране на бизнеса:

- Инвестиции в земеделски стопанства (Мярка 4.1)

- Инвестиции в преработка /маркетинг на селскостопански продукти (Мярка 4.2)

- Насърчаване на предприемачеството в сферата на селското стопанство сред младите (Мярка 6.1)

- Подпомагане на навлизането на пазара на малките стопанства (М 6.3)

- Насърчаване на инвестиции в неземеделски дейности в селските райони, включително диверсификация на земеделски стопани (Мярка 6.4)

- Основни услуги за населението и икономиката в селските райони (Mярка 7.2)

- Насърчаване на кооперирането сред земеделските стопани (Мярка 9)

- Инвестиции в дърводобив и преработка на горски продукти (Мярка 8)

- Подпомагане за осигуряването на по-добри условия в животновъдните обекти (Мярка 14)

Подадените заявления са 3359, а заявленията, получили заповед за одобрение, и тези, които предстои да бъдат одобрени, приблизително 820, уточни земеделският министър.

Танева съобщи, че има нови условия в подмярка “Инвестиции в селските стопанства”.

Максималният размер на допустимите разходи за един проект и за един кандидат за периода на прилагане на програмата е 1 000 000 евро.

Максималният размер на субсидията за един проект на индивидуален бенефициент е 60% от общия размер, а за един проект на групи или организации на производители - 70%.

За проекти, които не генерират приходи, общините получават 100% финансиране. 4,22% от всички одобрени кандидати са от Бургаски регион, а в категория “Млад фермер” одобрените кандидати от региона са 6,88%.

Танева уточни, че до края на юли ще бъдат договорени всички проекти, които са в обхвата на тази програма.

Правете проекти, когато

имате устойчиви

бизнес намерения,

а не защото някой някъде дава евросубсидии, посъветва министърката.

По програмата “Морско дело и рибарство” е предвиден бюджет за нови осем инициативни местни рибарски групи, тази мярка се очаква да бъде отворена в последното тримесечие на годината, съобщи още Танева.

Тя подчерта успеха на Бургаска област в приключилата вече програма в сектор рибарство, при която

40% от бюджета

е отишъл за

проекти в региона

Според нея добрите резултати са индикация за готовността на бранша да участва с проекти и в новия програмен период 2014-2020 г.

222 млн. лв. са предвидени по програма “Морско дело и рибарство” като 172 млн. са от европейските фондове, а 50 млн. - от националния бюджет.

Министърът съобщи, че на 30 юни е проведено първото заседание на комитета по наблюдение към програма “Морско дело и рибарство”.

През юли се очаква отварянето на 2 мерки.

19 млн. лв. са планирани за продуктивни инвестиции в аквакултурата. Максималният размер на допустимата безвъзмездна финансова помощ за бенефициент е 1 400 000 лева.

По Мярка 5.4 “Преработване на продуктите от риболов и аквакултури” предвиденият бюджет е 10 млн. лв., минималният размер на безвъзмездна финансове помощ за 1 проект е 20 хил. лв., максималният размер - 1 млн. лв. Максималвият размер на помощта за 1 бенефициент за целия програмен период е 1,4 млн. лв.

 

 

 

Зорница Русинова, социален министър:

506 млн. лв. за работници

до края на годината

 

506 млн. лв. са насочени по оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” към бизнеса за развитие и увеличение на персонала само до края на тази година.

Това обяви социалната министърка Зорница Русинова на дискусията “Региони в растеж”.

Вече са стартирани 21 схеми по програмата за човешки ресурси и са разплатени 160 млн. лв., похвали се Русинова.

5000 младежи вече работят в реална работна среда, допълни тя. 72 млн. лв. са предвидени до края на годината по схемата “Младежка заетост”, 100 млн. лв. за “Ново работно място”, над 250 млн. лв. по няколко схеми за обучение и заетост, 80 млн. лв. за по-добри условия на труд, посочи Русинова.

От септември започва и обучение на хора чрез ваучерната система, като ще има и периоди на субсидирана заетост между 6 и 9 месеца, посочи тя.

Така бизнесът ще може да подготви своите хора навреме преди усилените сезони и да се превъзмогне липсата на обучени хора за работа.

Наесен само за обучение на персонал и постигане на по-висока производителност ще бъдат отпуснати 50 млн. лв.

30 млн. лв. ще бъдат отворени през септември за обучение и субсидирана заетост на неактивни лица, допълни министърката. Ще бъдат създадени и консултантски услуги за хора, които искат да са предприемачи. За тези консултации, от които ще могат да се възползват както безработни, така и заети лица, са предвидени 5 млн. лв.

От януари започва и микрофинансиране на малките и средните предприятия по фонда на фондовете. Социалното министерство е предвидило 107 млн. Тези пари ще стигнат до бизнеса през микрофинансиращи институции и лизингови компании. 

 

 

 

 

Ивелина Василева, министър на екологията:

Общините могат

да разчитат на

1,350 млрд. лв.

През 2016 г. по Оперативна програма “Околна среда” и по останалите финансови инструменти, управлявани от Министерството на околната среда и водите, общините в България ще могат да разчитат за усвояване на 1,350 млрд. лв.

Това съобщи в Бургас министърът на околната среда и водите Ивелина Василева на дискусия “Региони в растеж”.

По ОПОС 2014-2020 общо за екологията от ЕС до 2020 г. са предвидени 3,4 млрд.лв., разпределени в 5 оси. Най-голям дял от 780 млн. лв. се пада на ВиК мрежата.

234 млн. лв. е отпуснало МОСВ на 8 общини за т.нар. фазирани ВиК проекти. Става въпрос за довършването на водни цикли, които по различни причини не са били изпълнени в първия програмен период и екоминистерството успяло да осигури средства от Европейската комисия през новия програмен период.

В противен случай за общините щеше да има големи затруднения, тъй като трябваше от собствените си бюджети да осигурят средствата, а става въпрос за крупни суми, заяви министър Василева. В тези осем проекта досега са инвестирани близо 280 млн.лв. и в случай на незавършването им общините трябваше да възстановят парите. Става дума за проектите във Враца, Видин, Раднево, Шумен, Тервел, Ямбол, Банско и Варна (Златни пясъци).

През миналия програмен период стойността на екопроектите по линия на МОСВ в Югоизточния район за планиране е 681 млн.лв. Изградени са били 620 км нова ВиК мрежа и 8 пречиствателни станции с капацитет за обслужване на население от 300 хил. души. Както и 4 регионални системи за управление на отпадъците с общо обслужвано население 1 млн. души.

Министър Василева обеща чисто море в Лозенец, след като екоминистерството отпусна спешно 750 хил. лв. за изграждане на задържателен резервоар в пречиствателната станция на курортното селище. Лично тя е инспектирала как върви изграждането на съоръжението и заяви, че за активния сезон трябва да е готово.

 

 

 

Кирил Величков, СИБАНК:

Осигуряваме евтини

кредити за вашите

проекти

 

Като търговска банка СИБАНК подпомага развитието на регионите, заяви пред министрите и бизнеса в Бургас Кирил Величков, ръководител на направление “Европейски проекти” в СИБАНК. Банката е основен партньор на в. “24 часа” в дискусиите “Региони в растеж”.

Величков представи пред над 120 бизнесмени финансовите инструменти, чрез които предприемачите могат да получат кредити при облекчени условия. Когато проектът е по-голям, а и за стартиращ бизнес, СИБАНК работи с международни институции. Отпускаме кредити с по-малко обезпечение или по-евтино финансиране, като си партнираме успешно с Европейската инвестиционна банка, с Държавен фонд “Земеделие”, с който рефинансираме земеделски кредити.

Работим за осигуряване на евтини кредити за бизнеса с Банката за развитие на Съвета на Европа, програма COSME, програма ДЖЕСИКА, Националния гаранционен фонд, ББР. Ние получаваме по-евтини кредити, за да облекчим условията и за вас, обърна се към бизнеса Кирил Величков. И призова бизнесмените да търсят банката, ако имат нужда от преференциално финансиране. Величков се похвали, че СИБАНК е първата, подписала операция по плана “Юнкер” преди 9 месеца. Искаме да помогнем да се случат повече проекти на регионално ниво, подчерта той.

 

 

Министри разглеждат

тропически пеперуди в Бургас

Живи тропически пеперуди в Бургас предизвикаха интереса на четирима министри в Бургас, участници в дискусията “Региони в растеж”. Лиляна Павлова, Десислава Танева, Ивелина Василева и Зорница Русинова не пропуснаха да разгледат изложбата с внушителните пъстри екземпляри в експозиционен център “Флора”, смесвайки се с любопитните деца.

Четирите министърки поведоха крак и на бизнесмени и кметове, участници в срещата.

Пеперудите са 10 вида и са отделени в специална мрежа на покрива, за да не излетят. В павилиона се отглеждат и 250 какавиди, за да поддържат любопитството на малките с нови екземпляри.

Министърките Зорница Русинова и Лиляна Павлова разглеждат пеперудите.

 

 

25% ръст на
пътниците на

летище “Бургас”

за 2016 г.

През първите шест месеца на 2016 г. има 25% ръст на обслужените пътници в сравнение със същия период на 2015 г. Бройката им е 684 153 души, отчетоха от компанията “Фрапорт”.

350 млн. лв. са инвестирани в летищата в Бургас и Варна от началото на концесията им от компанията до момента. 80 млн. лв. е само инвестицията в новия пътнически терминал на бургаското летище. 10 млн. лв. е инвестицията в бургаското летище през тази година, като подобренията са в летателното поле и светотехниката.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/269963_%D0%97%D0%B0+%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%86%D0%B8+%D0%BD%D0%B0+%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B8+%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0+%D0%B4%D0%B0+%D1%81%D0%B5+%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%89%D0%B0

Свързани новини: