Призивът е подписан от Кристин Албанел, Ян Артюс-Бертран, Пиер Берже, Мишел Бойон, Елен Карер д’Анкос, Ерве дьо Шарет, Жан-Луи Шосад, Жан- Пиер Шевенман, Ив Копенс, Едит Кресон, Кзавие Даркос, Шантал дьо Франс, Пиер Гатаз, Никол Гедж, Жан-Мишел Жар, Рьоне Келер, Серж Карлсфелд, Беате Карлсфелд, Бариза Киари, Юлия Кръстева, Катрин Лалюмиер, Лоранс Паризо, Стефан Ришар, Даниел Рондо, Ерик дьо Ротшилд, Франсоа Кзавие дьо Самбуси, Карин Юзан-Мерси.

В отворено писмо интелектуалците пишат:

70 години след основаването на ООН и 25 след падането на Берлинската стена, светът трябва да противостои на безпрецедентни промени: световно геополитическо и икономическо равновесие, оспорвано от страните с нововъзникващи икономики; демографски промени, създаващи почва за нарастващи икономически, здравни и социални неравенства и изискващи по-добра организация за справяне с човешката бежанска драма; климатични катаклизми, които трябва да ни доведат до преосмисляне на нашия модел на развитие; дигитализирана комуникация, чиято ударна сила се използва от терористите, без обаче от това да следва, че трябва да се поддадем на изкушението на отстъплението.

Мирът, сигурността и дори здравият разум в нашите общества са повече от всякога поставени под въпрос.

Пред тези нови предизвикателства за човечеството нуждата от Обединени нации е крещяща, стига ООН да докаже способността си да действа ефикасно за запазване на устойчивото развитие и законността. Защото поколението „Y“ стана първото световно поколение (50 % от населението на света е под 30 години), а умението на Обединените нации да доказват, че в са в духа на времето и се интересуват от „ millenials“ вече не е избор, а въпрос на оцеляване.

Именно в този непознат досега контекст светът ще гласува тази година за нов Генерален секретар на ООН, мъж или жена, най-висшето олицетворение на световната институция, призвана да направи невъзможното възможно. Тази личност не трябва да е нито генерал, нито секретар, а опитен и харизматичен лидер, доказал безотказната си привързаност не към изключителното служене на една страна, а на всеобщото световно добро.

Изправен пред нарастващо напрежение и регионални кризи, новият Генерален секретар на ООН, мъж или жена, ще трябва да съсредоточи усилията си върху предотвратяването на конфликтите посредством открита, подчертано хуманна и проактивна дипломация. Мирът трябва също така да бъде съхраняван и развиван чрез възпитаване в дух на уважение към другите и чрез културата, както и с изграждане на стабилни и устойчиви общества на включване, способни да противостоят на екстремизма и нетолерантността. Всичко казано дотук предполага да се вдъхне нов живот на това прословуто „нещо там“, често критикувано, но никога незаменено. Незаменимо.

Никой не е в по-добра позиция да поеме това определящо за общото ни бъдеще предизвикателство от Ирина Бокова. Жена, франкофон, говореща на четирите от шестте официални езика на Обединените нации, избирана на два пъти за Генерален директор на ЮНЕСКО, тази голяма жена дипломат превърна диалога на културите, толерантността и междукултурното и международното сътрудничество в свое основно средство за действие.

С четиридесетгодишен опит в политическите среди, в ООН и в дипломацията, тя е едновременно уважавана и ценена от политическите лидери на петте континента. С не по-малко решимост тя се ангажира в развитието на образованието и на равенството между мъже и жени, предотвратяването и борбата с екстремизма, тероризма, расизма и антисемитизма. Франкофил, живееща повече от десет години в Париж, тя е във възможно най-добрата позиция да защити едно виждане за света, съответстващо на европейската ни култура и на интересите ни.

Преди всичко, крайно време е начело на световната дипломация да застане жена, за да даде на трите и половина милиарда жени цялото полагащо им се място при определяне бъдещето на следващите поколения!

Политици, мъже и жени, отдясно и отляво, ръководители на предприятия, представители на културния или на обществения живот, евреи, християни, мюсюлмани и атеисти, ние се събрахме, за да защитим една идея, колкото проста, толкова и от решаващо значение: Обединените нации да се превърнат в платформа от „ново поколение“ за диалог и обмен между страни и култури за поддържане на мира и осигуряване устойчивото и хармонично развитие на нашите общества. Истински сме убедени, че Ирина Бокова ще бъде Генералният секретар, от когото светът се нуждае днес.

Желаем френският президент и правителството да подкрепят, в съответния момент, кандидатурата на Ирина Бокова и да поемат задължението да прокарат тази идея сред останалите членове на Съвета за сигурност и на Общото събрание на ООН. Наша отговорност на французи, европейци и граждани на света е да се уверим, че следващият Генерален секретар, мъж или жена, ще е не само франкофил, но и съвършен франкофон, след като френският език е призван да стане един от най-говорените и най-влиятелни езици в света през 2050 г., с оглед развитието на африканския континент.

И тъй като гласът на Франция се слуша и чува в Обединените нации, където има привилегията да заема място на постоянен член на Съвета за сигурност и да бъде негов председател настоящия месец, дойде време страната ни да поеме своите отговорности чрез огласяване на нашия избор в полза на жената бъдещ Генерален секретар.

За да продължи гласът на Франция да се слуша и чува в Обединените нации, да подкрепим Ирина Бокова!

Първите подписали:

Г-жа Кристин Албанел, бивш министър на културата;

Ян Артюс-Бертран, еколог, режисьор, репортер и фотограф, Председател на фондация „GoodPlanet“;

Пиер Берже, предприемач, бизнесмен и меценат, близък на Ив Сен-Лоран;

Мишел Бойон, висш функционер и специалист от аудиовизуалната сфера.;

Г-жа Елен Карер д’Анкос, постоянен секретар на Френската академия, председател на Комитета за подкрепа на кандидатурата;

Ерве дьо Шарет, бивш външен министър;

Жан-Луи Шосад, бизнесмен, за втори път генерален директор и управител на „SuezEnvironnement“ от 24 май 2012 г.;

Жан-Пиер Шевенман, изтъкнат политик, многократно министър през 80-те и 90-те години на ХХ-ти в., вкл. на отбраната при Франсоа Митеран, преизбиран за депутат, кмет на Белфор, сенатор;

Ив Копенс, известен палеонтолог и палеоантрополог;

Г-жа Едит Кресон, единствената досега жена премиер на Франция (1991 – 1993 г.);

Кзавие Даркос, дипломат, писател, бивш министър, член на Академията.

Принцеса Шантал дьо Франс, представителка на аристократичен род, художничка;

Пиер Гатаз, председател на Съюза на ръководителите на френски предприятия (Medef);

Г-жа Никол Гедж, известен адвокат и политик;

Жан-Мишел Жар, световноизвестен композитор на електронна музика;

Серж Карлсфелд и Беате Карлсфелд, общественици от еврейски произход, посветили живота си на издирване на военнопрестъпници от хитлеристките лагери на смърттам;

Г-жа Бариза Киари, политик, бивш зам.-председател на Сената, в момента сенатор от групата на Социалистическата партия;

Юлия Кръстева, изтъкната писателка и общественичка от български произход;

Г-жа Катрин Лалюмиер, бивш зам.-председател на ЕП, понастоящем председател на Дома на Европа в Париж;

Г-жа Лоранс Паризо, доскорошен председател на Съюза на ръководителите на френски предприятия (Medef);

Стефан Ришар, управител и генерален директор на комуникационния оператор „Оранж“;

Даниел Рондо, посланик, доскорошен представител на Франция в ЮНЕСКО;

Барон Ерик дьо Ротшилд, директор на Музея за история на Холокоста в Париж;

Франсоа Кзавие дьо Самбуси, наследник на френска благородническа фамилия;

Г-жа Карин Юзан-Мерси, представител на „Кока Кола“ в Парижка област.