В коя посока тръгва Ердоган след провалилия се преврат?

След като опитът за преврат бе решително смазан, водещите световни медии анализират какви ще са трайните последици от метежа и се питат каква посока ще избере президентът Реджеп Тайип Ердоган. Най-належащият въпрос е дали в резултат на това той е станал още по-силен или сега е отслабен лидер, който трябва да се съобразява с опонентите си, пише "Ню Йорк таймс" в публикация, озаглавена "Ердоган триумфира след опита за преврат, но съдбата на Турция е неясна". Това, че голяма част от страната, включително тези, които остро се противопоставят на управлението му, се обяви против военен преврат като нарушение на демокрацията, поражда надежди, че Ердоган ще се възползва от момента, за да преодолее множеството политически разделения в Турция и да обедини страната. С напредването на времето през уикенда обаче постепенно ставаше все по-ясно, че за Ердоган и религиозно консервативните му привърженици моментът е преди всичко триумф на политическия ислям, пише американското издание. Въпреки че светски настроените либерални турци като цяло бяха против преврата, поддръжниците на Ердоган бяха тези, които изпълниха улиците и се струпаха при летището на Истанбул в събота сутринта, за да прогонят окупиращите войници. Те гръмко скандираха предимно религиозни лозунги и песни в подкрепа на Ердоган, а не на демокрацията, отбелязва вестникът. Според старшия анализатор на Турция от Интернешънъл крайзис груп Нигар Гьоксел има две възможни посоки. "Или Ердоган ще използва този инцидент, за да прекрои институциите в Анкара в своя полза, или ще се възползва от проявената към него солидарност от опозицията и различни слоеве на обществото, за да върне жеста като наблегне повече на върховенството на закона и легитимните форми на несъгласие", казва тя пред "Ню Йорк таймс". Съдейки по досегашното поведение на Ердоган, второто е слабо вероятно. Всеки път, когато е бил изправен пред предизвикателство към властта му, от уличните протести преди три години до разследването за корупция срещу вътрешния му кръг, той е отстранявал враговете си и е ставал по-автократичен, отбелязва вестникът. Вече има признаци, че правителството използва момента, за да удари още повече предполагаемите си врагове. Освен хилядите арестувани войници и офицери, за които се твърди, че участвали в преврата, вече са уволнени и хиляди съдии, които нямат видима роля във военен преврат, пише "Ню Йорк таймс". Изборната диктатура с нищо не е по-добра от военната Ердоган изглежда се одързости, след като преодоля най-голямото предизвикателство към 13-годишното му управление, когато хиляди негови привърженици излязоха по улиците в Истанбул и други места в страната срещу военнослужещите, които се опитаха да свалят правителството, пише в. "Вашингтон пост". Турският лидер разтревожи мнозина с опитите си да укрепи властта си през годините. Някои турци изразиха опасения, че Ердоган ще използва петъчния инцидент, за да маргинализира още повече всички форми на предизвикателство към засилващите му се правомощия, били те мирни или не, в момент, когато страната се бори с множество кризи. Те включват дълбоки разделения за ролята на исляма в турската политика, изострящото се недоволство от кюрдското малцинство и въздействието на гражданската война в съседна Сирия, отбелязва вестникът. "Военната диктатура е една от най-лошите форми на управление. Изборната диктатура обаче с нищо не е по-добра и днес явната опасност е, че Турция все повече се насочва към такава форма на държавно управление", пише в редакционна статия на "Гардиън". "Провалът на метежа в Турция не защити демокрацията, а я зачеркна", пише във в. "Таймс" коментаторът Едуард Лукас. "Реджеп Тайип Ердоган последователно и упорито погазва принципите на правовата държава, човешките права, свободата на медиите и независимостта на законодателната власт", пише Лукас. Предвестник на пълен разрив със Запада? Кризата в Турция не е само вътрешен въпрос. След десетилетия опити за присъединяване към Запада, Ердоган може би е готов да го напусне, ако Вашингтон и другите западни страни не му угодят, пише в свой анализ във вестник "Дейли телеграф" историкът от Оксфордския университет, гостуващ преподавател в университета "Билкент" в Анкара Марк Алмънд. Бегъл поглед върху картата на настоящите кризи на Запада показва, че Турция заема невралгичната точка, където се срещат много международни проблеми. Това е пресечната точка на войната на Запада срещу "Ислямска държава" в Сирия и Ирак. Тревогите на НАТО от една надигаща глава Русия откъм Черно море. Петролопроводи и газопроводи от Каспийско море и отвъд кръстосват региона. А макар и мигрантската криза днес да изглежда на заден план, миналогодишното преселение през Турция в ЕС показа, че лесно може отново да бъде задействана като стартова площадка на следваща дестабилизираща бежанска вълна. В продължение на десетилетия САЩ и европейските им съюзници свикнаха да разчитат на Турция като бастион на техните интереси. По ирония на съдбата, докато демокрацията в Турция сякаш затихваше през последните 14 години при управлението на президента й Реджеп Тайип Ердоган, който сега решително си върна контрола на страната след неуспешния военен преврат, непредсказуемостта на Турция само растеше, пише авторът. Ердоган винаги се е дразнел, че с него се отнасят като с младши партньор. Като човек, постигнал всичко със свои сили, той е много чувствителен към проявите на пренебрежително отношение и не ги прощава. Той се издигна от дъното на турското общество и противно на всички очаквания побеждаваше отново и отново своите завършили европейски и американски университети опоненти в светския елит. Докачливостта му се харесва на редовите му привърженици, но го прави неудобен партньор за международната общност. След като години наред се представяше като човека, който ще вкара Турция в ЕС, Ердоган внезапно охладня към тази идея. Миналата година страната му действаше като фуния за насочване на масова миграция от Близкия изток към ЕС, така че Брюксел дойде при него с шапка (или по-скоро чекова книжка) в ръка. Ердоган показа, че може да затвори кранчето, ако Брюксел му угажда. След Брекзита обаче растящото подозрение в Анкара, че Турция никога няма да е добре дошла в евроклуба, стана приет факт. Ердоган гордо обърна гръб на тези амбиции и внезапно задейства драматична дипломатическа революция в месеца преди преврата. Правителството му в бърза последователност оправи отношенията си с Русия, Египет и Израел. Внезапно бяха забравени думите на Ердоган, който описваше като убийци Путин, Сиси и Нетаняху. След това, в навечерието на преврата, новият премиер на Турция дори спомена съживяване на отношенията със Сирия, припомня Алмънд. В същото време отношенията със САЩ пикират стремително надолу, продължава той. Пентагонът бе хванат неподготвен, когато турското правителство включи американските самолети и дронове, които действат от военновъздушната база Инджирлик срещу ИД в Сирия, в забранената за полети зона, която бе наложена над Турция след преврата. Нещо по-лошо - бе прекъснато електрозахранването на базата. След това турският командир на базата бе арестуван, което породи слухове в Турция, че той е бил човекът за връзка между пучистите и Пентагона. Това може и да се отхвърля без колебание на Запад, но е симптом за това колко отчуждени са редовите поддръжници на Ердоган от американския съюзник, пише авторът на британския вестник. Изявлението на Ердоган веднага след опита за преврат, че той е бил планиран от живеещия в САЩ Фетхуллах Гюлен допълнително изостри напрежението с Вашингтон. Държавният секретар Джон Кери се опита да успокои топката с изказването, че ако Анкара има доказателства срещу Гюлен, той може да бъде екстрадиран по обичайната процедура. Държавният департамент обаче поиска от турските власти да отрекат обвиненията, че САЩ по някакъв начин са замесени в заговора. До момента тази молба се посреща с мълчание. Отбелязвайки, че Вашингтон е затоплил отношенията си със съседния на Турция Иран, който Ердоган като ортодоксален сунит смята за управляван от отцепници, турският президент сега се представя на Израел като естествен съюзник срещу шиитския му смъртен враг и съюзниците на Иран в пояса от Техеран до Хизбула в Бейрут. Неуспешният преврат не само увеличи усещането за нестабилност в Турция. То подсили факторите, направили Ердогановата Турция все по-голям източник и катализатор на несигурност в нестабилните райони около нея. Ако сближаването на Ердоган с Кремъл доведе до решение му да блокира подкрепата за всички сирийски бунтовници, а не само за врага на Запада - "Ислямска държава", ще се разпадне ключов фактор в стратегията на САЩ за борба с тероризма. След десетилетия опити за присъединяване към Запада, той може би е готов да го напусне, ако Вашингтон и другите западни страни не му угодят. Ако Брекзитът постави под въпрос стабилността на Европа, един "Текзит" от Запада ще я разтърси. Ердоган със сигурност си играе с огъня. Но това е нещо, което той прави безупречно. Въпреки че западните лидери се дърпат от пламъците, кризата в Турция не е вътрешен въпрос. Без значение дали ни харесва или не, ударните вълни от вътрешнополитическите му битки ще обхванат Европа и Близкия изток. Ердоган няма да може да ги контролира щом излязат от Турция. Но изглежда малко вероятно с това да се нагърби Западът, пише историкът от Оксфорд Марк Алмънд в британския "Дейли телеграф".

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/v-koya-posoka-tragva-erdogan-sled-provaliliya-se-prevrat-news251760.html

Свързани новини: