-  Аз нямам никакъв опит естествено с това нещо, но от това, което се обяснява, изглежда, че действително ползата в тази посока ще бъде несъмнена за злоупотреби, за пациенти-фантоми и т.н. Ясно е, че това ще се получи. Така поне го обясняват тези, които го въвеждат. Иначе с много голям възторг беше приета преди време другата система с картирането, но се видя, че нищо не се получи. Надявам се, че тук ще стане. 

- Има разбира се и опасения, свързани с тази нова система. Те идват най-вече от Сдружението на общинските болници, според които инсталацията, поддръжката, закупуването на тези уреди доста ще утежнят работата на общинските болници у нас. Знаем, че точно този пръстов идентификатор беше и ябълката на раздора между Лекарския съюз и Здравната каса преди месеци. Как може да се успокоят лекарите и общинските болници и да се надяваме ли, че в крайна сметка наистина ще се стиковат нещата и ще заработи системата? 

- Това въвеждане в петте болници според мен е едно разумно решение и то ще си покаже. Все пак до 1 октомври има доста време и се надявам, че евентуалните пролуки на неблагополучие ще бъдат оправени дотогава. Единственото, което ме безпокои е, че, не знам поне в рамките на Европейския съюз това да е масово въведено. Ако беше толкова хубаво, вероятно щеше да бъде масово въведено. Това ме безпокои. 

- Защо като че ли, професор Григоров, всичките усилия през годините, свързани с спиране на злоупотребите в здравната система, източването на клинични пътеки не се увенчават с успех. Къде всъщност в ядрото стои този проблем и как може да се противодейства? 

-  Това е много хубав въпрос. Ако трябва да го кажа с едно изречение, а после да го поясня, мисля, че коренът на злото е в самата система. Ние от 2000г. непрекъснато въвеждаме неща, непрекъснато контролираме нещо, непрекъснато следим, а то пък минава по други обиколни „байпаси“ и т.н. Явно в системата нещата скърцат. За мен поне като лекар, който действително съм се занимавал с администрация, но така или иначе като лекар, който в основата си е клиницист, мога да ви кажа, че и трите неща, които са важни за едно здравеопазване, за да се нарече то, че е реформирано според мен и според Световната здравна организация са – смъртност, брой на хоспитализации и заболеваемост. Те у нас въобще не са променени, даже са влошени. Тогава, когато можем да се похвалим, че сме намалили смъртността, и то решително, както примерно стана в една Финландия и то преди 20 години. Когато намалее смъртността, когато намалеят хоспитализациите, които по официални данни миналата година са били около 2 милиона при 6 милиона население, можете да си представите за какво говорим, и заболеваемостта, а тя основно е свързана със значително засилване на доболничната помощ и като финансиране, и като възможности в резултат на това финансиране. Когато една голяма част от пациентите се оттеглят за решаване на техните проблеми в доболничната помощ, всички тези фантоми, всичко това, което изброихте, ще намалее. 

-  Ще се съгласите надявам се, проф. Григоров, че един огромен проблем също от години е Спешната помощ. Със 170 милиона лева ще бъде модернизирана Спешната помощ у нас. Такива са последните обещания, но знаем, че отдавна се обещават средства за Спешна помощ, с години се говори за тази реформа. Кои са обаче проблемите, които вие съзирате в системата на Спешната помощ у нас и освен средствата, недофинансирането, какви са и другите проблеми, свързани със самото качество на медицинската услуга и разбира се с кадрите? 

-  Те са преди всичко организационни и аз ще ви дам един пример с инфарктите. Една съществена част на спешността са инсултите и инфарктите поне в терапевтичната част. Отделно от това са вече травмите, катастрофите и т.н. Как стоят нещата, понеже съм кардиолог, при инфарктите? До преди 7–8 години ние имахме 2 катетеризационни лаборатории за съвременно лечение на инфаркта. Става дума с проникване в коронарния съд, който е засегнат, който е запушен и отпушването му по механичен път. Това е най-съвременното, знае се вече. Сега имаме 34 и смъртността не е намалява, тя е една и съща. Значи има някакъв организационен проблем. Или методиката е виновна, което е смешно да го твърдим, или има нещо в организацията. И в самата София наскоро беше защитена чудесна докторска дисертация и то в „Пирогов“. Подчертавам, че е в „Пирогов“ не заради друго, а защото психическата нагласа за спешност в българина до голяма степен е свързана именно с тази болница. Тя си е извоювала престижа да бъде преди всичко и най-вече спешна. Отделно е колко е вярно това, но така или иначе това в съзнанието на българина го има. И аз ще ви кажа някои цифри, защото те бяха извлечени върху много сериозна извадка — над 800 пациента. От получаването на болката в гърдите, което се смята за началото на инфаркта, до приключване на процедурата няма 25 часа при мъжете и 30 часа при жените. Това е ужасяващо. Говорим за София. Можете да си представите. Това веднага за какво говори? Между другото най-малко виновна е Спешна помощ. Тя си върши работата в този клон, но първо пациентите късно се обаждат, което говори, че те имат ниска здравна култура, а те имат ниска здравна култура заради лоша профилактика. Ето ви единият клон на бедата. Второто, екипите се събират с часове, защото те са си вкъщи. А пожарната команда, пожарникарите вкъщи ли спят и ги събират, когато стане пожар? Ето ви един елементарен организационен въпрос, който може да се реши с една наредба, но не се решава. За да не се решава не мога да кажа, че има „умствена недостатъчност“ в тези, които ще трябва да го решат, а най-вероятно има някакви интереси.

- Проф. Григоров, този проблем в организацията ще бъде ли решен с разделянето на здравните пакети на „основен“ и „допълнителен“? Знаем, миналия месец това разделяне получи финално одобрение от парламента. Вашите очаквания в тази посока? 

-  Не, не, това се отнася най-вече и преди всичко за хроничните заболявания. За спешността не виждам да има някакво значение. Да, при хроничните заболявания вероятно ще има. Между другото трябва да ви кажа, че при всичките недостатъци на нашата система има и някои положителни неща. Едно от положителните неща е, че безспорно българинът има сравнително бърз достъп при хронично заболяване било до семеен лекар, било до специалист, защото в чужбина и то в напреднали страни се чака с месеци за хронични заболявания. 

-  Колко реални са опасенията пак на общинските лечебни заведения у нас, че новата здравна карта ще обрича пациентите да чакат? 

-  Ако новата здравна карта е съобразена с нуждите на населението в конкретните места, мисля, че няма такава опасност. Аз лично давам консултации в Дупница и от части съвсем от скоро в Монтана и мога да кажа, че това намаляване на леглата, която се получи, не е съобразено с конкретните нужди на населението. Някак си механично е направено. Действително механичното изчисление има своето значение. Знае се, например, че ежедневно на 1000 души трима се нуждаят от хоспитализация – дали ще е кардиология, гастроентерология и т.н.. Да, но каква е структурата на населението? В една голяма част от нашите малки градчета имаме преобладаващо възрастно население. Там вече тези неща се изместват в смисъл на по-голяма заболеваемост. Знае се, че след 60години всеки един човек, който е доживял тази възраст пак според Световната здравна организация има между 3 и 6 заболявания, една част от които са свързани помежду си. Нещата са доста сложни. Някак си струва ми се, че Министерството на здравеопазването по много механичен начин ги решава. 

Интервюто е на Радио „Фокус”

(заглавието и подзаглавието са на ЗЕМЯ)