Ер Малък, Ер Голям, Ер Доган

/КРОСС/ Преди половин век на гости ни дойдоха двамина, служили като войници при баща ми. Любопитно ми беше не толкова, че са отдалеч – чак от Лудогорието, а че са турци. В Кюстендил тогава имаше само няколко турски семейства, та почти нямаше откъде да научим как живеят тези хора, какво ги вълнува, как се държат. Не забелязах особена разлика, но когато единият от гостите заговори за пътуване до роднини в южната ни съседка, вниманието ми се изостри. Добрали се донякъде с влак или с рейс, после взели такси. Уговорката била, като стигнат, близките им да уредят сметката. Домакините обаче преценили исканата сума за прекалено голяма, дръпнали се настрана и започнали да се препират дали да платят или да го убият. Тук детското ми съзнание беше ранено до такава степен, че всъщност не разбрах как е свършила тази история. Таксиджията може и да е извадил късмет, но ужасът, че човешкият живот може да бъде прекъснат заради няколко банкноти повече, и до днес не се е откъртил от паметта ми. В наши времена президентът Ердоган разсъждава по същия начин за хилядите, арестувани след неуспешния опит за военен преврат. “Защо да ги храня в затворите?” – чуди се той пред Си Ен Ен. Хората, които го подкрепят по площадите, искали бърз край за заподозрените. През 2004 г. Турция премахна смъртното наказание заради изискванията за членство в ЕС

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/samo-horata-nashite-1515562.html

Свързани новини: