Фонд "Научни изследвания" вчера и днес, а утре? - част II

Когато един фонд финансира научни изследвания, трябва да има ясна представа какви научни изследвания финансира, с чии средства ги финансира, къде се провеждат изследванията (в какви научни организации), каква е нормативната база, а също така как се управлява и какъв ценз трябва да притежават членовете на управителното тяло и администрацията. Колкото и да изглежда странно, тези въпроси се оказват много трудни за разбиране и още по-трудни за изпълнение. Да започнем с научните организации. Научна организация, или както е наречена в Регламент 651/2014 г. “Организация за научни изследвания и разпространение на знания означава субект (например университети или научноизследователски институти, агенции за технологичен трансфер, иновационни посредници, ориентирани към изследователска дейност физически или виртуални организации за сътрудничество), независимо от неговия правен статут (дали е учреден съгласно публичното или частното право) или начин на финансиране, чиято основна цел е да извършва независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или да разпространява в широк мащаб резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания. Когато такъв субект упражнява също така стопански дейности, финансирането, разходите и приходите от тези стопански дейности трябва да се отчитат отделно. Предприятия, които са в състояние да упражняват ключово влияние върху такъв субект, в качеството си например на акционери или членове, може да не се ползват с правото на преференциален достъп до постигнатите от него резултати“. Регламент 800 (действащ през 2008-2014 г.) е дори още по-категоричен: “Всички печалби трябва да се реинвестират в тези дейности, в разпространението на резултатите от тях или в преподавателската работа; предприятия, които могат да оказват влияние върху тези институции в качеството им, примерно, на акционери или членове, не могат да получават преференциален достъп до научноизследователските възможности на съответната институция или до създадените от нея научноизследователски резултати“. Така дефинираните научни организации са равноправни пред закона. Приоритетното даване на държавни помощи на определена група научни организации нарушава принципа на конкуренция. Големият скандал през 2012 г. бе предизвикан не от това, че бяха финансирани фирми, които не са университети или научни институти на БАН, Сeлскостопанската академия и т.н., а че те просто не отговаряха на изискванията за научна организация. Нека всеки сам прочете внимателно текста и види разликите. Най-същественото през 2012 г. беше именно, че този, който трябваше да види разликите, не ги видя. Не му се гледаше. Сблъсъкът на ФНИ със закона Провалът дойде не от лошо законодателство, а от това, че Фондът отказа да го прилага. Фирмите, разбира се, бяха виновни, но в техните договори участваха и учени, някои от които са добре известни на обществото, заемали са и заемат отговорни и ръководни длъжности. Някои от тях участваха активно в протестите. И учени и недоучени обаче стигнаха бързо до консенсус, че вината е в правната уредба и вместо съдебно преследване започнаха ремонт на правилника. И той беше така ремонтиран, че сесията през 2013 г. пропадна. И не само пропадна, ами и беше платена глоба от 8 млн. лв. От 2008 до 2013 г. Фондът беше нееднократно предупреждаван, че не работи законосъобразно. Той упорито отказваше да се регистрира като администратор на държавна помощ и дори създаде комисия, която да докаже, че Министерството на финансите не си разбира от работата. През 2014 г. отново беше поправян правилникът, беше съгласуван с МФ и беше проведен конкурс. Този път беше решено да се допусне участието само на 1) Български висши училища и 2) Институти или специализирани академични звена на Българската академия на науките и Селскостопанска академия. Дискриминацията на другите научни организации е очевидна. Какво последва? Националният център по заразни и паразитни болести не бе признат за допустима научна организация и неговите проектни предложения не бяха разгледани. Центърът заведе дело (№ 8294/2014 г. на АССГ ) срещу Фонда и го спечели на първа инстанция. Решението на съда бе да отмени заповедта на управителя, с която е открит конкурсът! Такова нещо не се е случвало и трудно могат да се оценят последиците. На втора инстанция (Дело 6276/2015 г. по описа на ВАС) станало ясно, че решението ще бъде потвърдено и Фондът предложил извънсъдебно споразумение. Ето как изглежда то: “В съдебното заседание на 15.02.2016 г. страните по делото – управителят на Фонд “Научни изследвания“ и Н. център по заразни и паразитни болести, представиха писмено споразумение, с което уреждат възникналия между тях спор и молят съда да прекрати съдебното производство. Съгласно споразумението: 1. Фонд “Научни изследвания“ признава, че проектите, подадени от Националния център по заразни и паразитни болести по конкурсната процедура през 2014 г. са неправомерно отстранени, по формални обстоятелства, без да бъдат допуснати до разглеждане и оценка, с ограниченията, наложени със Заповед №РД-01/27 от 16.06.2014 г. на управителя на Фонд „Научни изследвания“, относно приетите критерии за допустимост на участниците в конкурсната процедура. 2. Фонд “Научни изследвания“ признава, че Националния център по заразни и паразитни болести се явява научна организация по смисъла на §1 ЗННИ и попада в обхвата на закона и на Годишната оперативна програма на фонда за 2014 г., както и в Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2020 г. 3.Фонд “Научни изследвания“ се задължава през 2016 г. да разгледа и оцени подадените от Националния център по заразни и паразитни болести по конкурсната процедура през 2014 г. 12 броя конкретно идентифицирани проекти. При тези условия: Управителят на Фонд “Научни изследвания“ оттегля жалбата си срещу Решение №1325 от 06.03.2015 на Административен съд, С. град, постановено по административно дело №8294/2014 г. Националния център по заразни и паразитни болести оттегля жалбата си срещу Заповед №РД-01/27 от 16.06.2014 г. на управителя на Фонд „Научни изследвания“, въз основа на която е образувано административно дело №8294/2014 г. Разноските по делото остават в тежест на страните, както са направени. В представени по делото съвместни писмени бележки двете страни молят съда, на основание чл. 221, ал. 6 АПК, да одобри постигнатото споразумение. Страните уточняват изрично, че в случая „е налице отказ от жалба пред първоинстанционния съд, отказ от жалба пред касационния съд, поради което съдът не следва да се произнася по административния акт по същество“. Така представеното от страните по делото споразумение съдът не може да одобри.“ Разбираемо е, че съдът не може да одобри такова споразумение. Пределно ясно е защо няма желание административният акт да се гледа по същество. Учудващо е, че Фондът е могъл да предложи “през 2016 г. да разгледа и оцени подадените от Националния център по заразни и паразитни болести по конкурсната процедура през 2014 г. 12 броя конкретно идентифицирани проекти“. Това предложение на ИС е прието на негово неприсъствено заседание (Протокол № 11 от 15.02.2016 г.), проведено същия ден, когато е заседавал ВАС. Неразбираемо е как ИС си е представял оценяване и финансиране през 2016 г. на 12 проекта от конкурс, приключил през 2014 г. При подобно разбиране за законност, естествено възниква още един въпрос. След като няма извънсъдебно споразумение, дали няма “задкулисно“ споразумение? Срещу какви обещания или обезщетения НЦЗПБ се е отказал от иска си? Заслужава си да се проследи колко и какви проекти на Центъра тепърва ще бъдат финансирани и по какви програми. След такъв невероятен гаф, има ли някой, който да поеме или да поиска отговорност? Колко са разноските по делото и как са описани в отчета на Годишната оперативна програма. И още нещо. Оттеглянето на претенциите на Центъра не означава, че заповедта е станала законосъобразна. Тя е призната официално за неправомерна както от съда, така и от ФНИ. Този пример би трябвало да отрезви дилетантите нормотворци. МОН и неговата Дирекция Наука би трябвало да реагират адекватно. Но не би! Дискриминация и ограничаване на конкуренцията Да погледнем сега за какви научни организации са обявени конкурсите през 2016 г. Според Насоките и на двата конкурса “Допустими по настоящата процедура за подбор на проекти са само кандидати, които са: 1) акредитирани висши училища по чл. 85 ал. 1, т. 7 на ЗВО 2) научни организации по чл. 47, ал. 1 на ЗВО.“ Оказва се, че всички научни организации, които не са акредитирани за даване на докторски степени, са дискриминирани. Защо? Нима проектното предложение е за работа по доктурантура и защита на дисертация? Трябва ли тогава акредитацията да бъде по специалността на проектното предложение и кой ще я проверява? Защо бенефициентите на Фонда се обвързват със ЗВО? Защо доктори и доктори на науките, работещи в независими колежи или самостоятелни звена и лаборатории да не могат да кандидатстват с проекти. Забранява им се дори да бъдат партниращи организации. Понятието научна организация включва по дефиниция и университети, и научни институти, и колежи, и дори предприятия и фирми, отговарящи на законовите изисквания. Подобна дискриминация е не само несправедлива. Тя нарушава основния принцип на конкуренция при държавните помощи, като поставя кандидатите в неравностойно положение. Еднакви по качества, а дори и по-добри проекти може да бъдат отстранени само защото научната организация не е акредитирана да присъжда докторски степени?! Вече видяхме до какво води подобна дискриминация на примера на Националния център по заразни и паразитни болести. Още по-лошо е, че в нормативната уредба прозира провокация към старото противопоставяне на университети и научни организации. Към изискванията за членове на ИС е включен странният критерий да са “били научни ръководители на докторанти, придобили образователна и научна степен “доктор““. Същите причини са повлияли и за включването на студенти в научните колективи. От една страна научният екип трябва да се състои от учени специалисти с доказани качества, а от друга – студенти. Допустима ли е равнопоставеност? Може ли оценителят да оцени качествата на студентите, за които нищо не е известно. Може и да не са си взели изпитите. Дали пък някой заблуден оценител случайно ли нарочно няма да ги включи към младите учени. В Насоките (т.3.2) се говори за екип (не за научен екип) с „членове – учени, специалисти, докторанти и студенти“. По-нататък на същата страница се появяват „участници”, разделени в 4 групи, едната от които е съставена само от студенти. На сайта на ФНИ има въпрос каква е разликата между член на екипа и участник. Отговорът на ФНИ е лаконичен: „няма разлика“. Еднаквостта на два термина обаче е двупосочна. Това означава, че всеки участник в работата по проекта автоматично става член на екипа, което не може да бъде вярно. Следващата точка (3.3) е озаглавена “Критерии за допустимост на проектните предложения“, а се говори за допустими кандидати. От друга страна, има ли разлика между допустимост за кандидатстване на организацията и допустимостта за финансиране. Може ли кандидатът (организацията) да отговаря на условията за допустимост за кандидатстване за финансиране, но да е недопустимо финансирането, за което е кандидатствала? Масовизация и олимпийски принцип Следвайки текста на Насоките стигаме до „индикаторите за резултат”. Оказва се, че това са бройки: “брой публикации”, “брой монографии”, "брой учени”, “брой млади учени, докторанти и постдокторанти”. Очевидно масовизацията и олимпийският принцип за участие, а не за постижение са намерили достойно място в научните конкурси. Ето за какво били нужни студентите. Бих предложил за участие във фундаментално изследване, независимо от резултата, да се дава почетна грамота. Тези, които успеят да пробутат някакъв резултат (изцяло или на части) в две или повече статии, да участват в конкурс за най-голям принос към “индикаторите за резултат” (не към резултата!). Има и още една особеност. Изискването за “учените” е да са “участвали в проекти за фундаментални научни изследвания”, а за “младите учени, докторантите и постдокторантите” (сякаш те не са учени) е да са "участвали във фундаментални научни изследвания”. Очевидно учените от последната група могат да носят точки и без да участват в проект. Дали нормотворците знаят какво правят? *Димитър Пушкаров е професор и доктор на физико-математическите науки, работил в БАН, наши и чуждестранни университети и научни организации. Бил е два пъти зам.-министър – в Министерството на науката и висшето образование и Министерството на образованието, науката и културата. Създател на ФНИ и участник в комисията, проверявала проектите от отменената скандална конкурсна сесия през 2012 година. Почетен член е на Съюза на учените в България. Mediapool ще публикува материалите от поредицата от блога на автора с неговото съгласие.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/fond-nauchni-izsledvaniya-vchera-i-dnes-a-utre---chast-ii-news252207.html

Свързани новини: