Фонд "Научни изследвания" вчера и днес, а утре? - част III

В предишната си публикация поставих въпроса дали “нормотворците” на Фонд “Научни изследвания“ (ФНИ) знаят какво правят. Отговор може да получим само ако към този въпрос добавим и въпроса защо го правят, както и какво всъщност трябва да правят. Критики и препоръки към Фонда има във всички проверки и одитни доклади на АДФИ, Главния инспекторат на Министерския съвет, Сметната палата, Върховния административен съд, вътрешни одити и т.н. През 2015 г. бе направена и партньорска проверка (Policy Support Facilities (PSF) ) от Европейската комисия. В нейния доклад между другото се казва: “Фондът има сложна структура, почти като на финансираща агенция, но без капацитета, процедурите и компетентността, професионално управление и връзка с международни рецензенти. Източници от научните организации твърдят, че конкурсите са нерегулярни, финансирането и прозрачността са на ниско ниво, а процедурите са ненужно бюрократични. Системата функционира на незаконосъобразна основа с непредсказуем бюджет и нерегулярни сесии. Следователно учените не могат да предвидят кога ще имат възможност да се подготвят и кандидатстват за финансиране. Това намалява възможността им да планират и координират изследователската си дейност. Механизмите на заплащане и възстановяване на финансовите средства са също толкова нередовни, с големи забавяния между одобряването на разходите и тяхното възстановяване. Липсва капацитет за дългосрочно планиране. И към всичкото това, обвинения към фонда в корупционни практики, включващи финансиране на слаби проектни предложения и нечестно фаворизиране на имащите тесни връзки с фонда, които силно рушат доверието в националните и международните институции. Ще повторим още веднаж – липсват елементите, които биха изградили доверие и стабилност в научно-изследователската общност.“ В същия дух са и останалите доклади. Няма да ги цитирам. Това би отнело неоправдано много място. Научната общност може да добави още много факти и критики, които са всеизвестни, но по които няма никаква реакция от ФНИ и наблюдаващите го органи и организации. През 2015 г. беше внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания (ЗННИ). Той беше приет от Парламента през 2016 г. Мотивите му нямаха нищо общо с цитираните по-горе недостатъци. Измененията и допълненията предвиждаха изпълнителнят съвет да се преименува на управителен съвет, а управителят да стане изпълнителен директор. Терминът “насърчаване“ да се замени с “провеждане“, а ЗННИ да се преименува на Закон за научната дейност. И накрая, изпълнителният директор да не се предлага и назначава от министъра, а от управтелния съвет. Подробности могат да се намерят в статията ми “Безкраен фарс с парите за наука“. След повече от година интелектуални, политически, а може би и задкулисни усилия законът си остана за насърчаване, разбра се, че няма държавен фонд, който да провежда всичките научни изследвания, изпълнителният съвет си остана изпълнителен, управителят – управител. Какво се промени? Напразно някой ще търси сближаване с европейското законодателство. Новото е, че управителят вече се избира от Изпълнителния съвет и се назначава от неговия председател. А това го прави от управител – прост изпълнител. Ако е послушен, заплатата му ще бъде около 2500 лева. Отдавна има обявен конкурс за управител, но управител няма. Назначен е временно изпълняващ длъжността. Важно е и това, което не се промени. Единственият европейски акт включен в списъка на релевантните актове е безкрайно остарелият Регламент 2380 от 1974 г. за разпространяване на информация, свързана с научните програми за ЕИО. Рамката за НИРДИ и Регламент 651/2014, регулиращи финансирането на научните изследвания в целия ЕС не се споменават. Промени се и още нещо, отнасящо се, разбира се, до фундаменталните изследвания. В Допълнителните разпоредби е записана дефиниция за фундаментални научни изследвания. Само че не тази, която е в "изпуснатите“ Рамка за НИРДИ и Регламент 651/2014, нито дори тази прилагана в Съединените щати, а променена по нашенски и изглежда така: "Фундаментални научни изследвания" са изследвания, включващи експериментална или теоретична работа, предприета основно с цел придобиване на нови знания за фундаменталните причини за явленията или наблюдаемите факти, без да се има предвид каквото и да било пряко практическо приложение или използване. В Европейските нормативни актове, които имат приоритет пред националните пък пише: “фундаментални научни изследвания“ означава експериментална или теоретична работа, предприета основно с цел придобиване на нови знания за фундаменталните причини за явленията или наблюдаемите факти, без да се има предвид каквото и да било пряко практическо приложение или използване; На кой нормотворец му е хрумнало да смени думата означава с изследвания, включващи. На какво основание някой е подвел депутатите да включат невярна дефиниция. На пръв поглед изглежда, че „смисълът е близък“. Само че по истинската дефиниция фундаментални са само тези изследвания, които изцяло удовлетворяват изискванията, докато според фалшивия вариант е достатъчно да се изпълняват само част от тях. Има още една магическа думичка, която има за цел да превърне всяка човешка и дори нечовешка дейност във фундаментално научно изследване. Това е думичката “свързани“ в комбинацията “дейности, свързани с фундаментални научни изследвания“. Според приетата терминология (Frascati Manual, ISBN 92-64-19903-9 – © OECD 2002), това са съпътстващи необходими дейности, които НЕ са фундаментални изследвания, поради което трябва да се ограничават до минимум. И ето че отново възниква нашият основен въпрос. Защо този съзнателен хаос е само около фундаменталните изследвания? Защо в Допълнителните разпоредби липсва дефиницията за приложни научни изследвания. Защо Законът за насърчаване на научните изследвания е толкова пристрастен? Отговорът е много прост и се потвърждава и от други факти. Това не е от любов към фундаменталните научни изследвания, а от любов към парите за научни изследвания. Фундаменталните изследвания са единственият вид научни изследвания, които се финансират 100% от държавата. Причината е проста и ясна – фундаменталният научен резултат не предвижда приложение, той не може да се продаде. Трудът на създателя му не се заплаща на пазарен принцип. Но фундаменталните изследвания са стратегически важни и трябва да се развиват. С приложните изследвания ситуацията е друга. Проверката на приложността става на пазара. Пълното финансиране на приложен проект нарушава конкуренцията, създава условия за дъмпинг и т.н. Ето защо допустимият интензитет на държавната помощ е около 50%. Пределно ясно е, че ако един проект за 300 х.лв. (а често пъти за много повече) бъде "пробутан“ за фундаментален, той получава 150 х.лв. неправомерна държавна помощ. Това е нарушение в особено големи размери и се наказва с особена строгост. Още по-лошо става, когато подаденият проект изобщо не е за научни изследвания, но се финансира като "фундаментален“. Например, различни проучвания, статистики, иновации, оптимизации и т.н. Тогава злоупотребата може да достигне 100 %. Има и още една вратичка в терминологията. Това е дефиницията на понятието научна организация. Според ЗННИ "Научна организация е юридическо лице, което извършва научни изследвания в съответствие с действащото законодателство“. Кратко, ясно и неточно. Точната формулировка цитирах в предишния си коментар. Обърнете внимание и на описаните видове научни изследвания, и на използването на приходите от научната дейност. Тази дефиниция не би допуснала вакханалията от 2012 г. В следващия коментар четете защо нямаше конкурси през 2015 г., кой, как и колко време писа правилник на фонда и кои са най-великите учени у нас. *Димитър Пушкаров е професор и доктор на физико-математическите науки, работил в БАН, наши и чуждестранни университети и научни организации. Бил е два пъти зам.-министър – в Министерството на науката и висшето образование и Министерството на образованието, науката и културата. Създател на ФНИ и участник в комисията, проверявала проектите от отменената скандална конкурсна сесия през 2012 година. Почетен член е на Съюза на учените в България. Mediapool ще публикува материалите от поредицата от блога на автора с неговото съгласие.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/fond-nauchni-izsledvaniya-vchera-i-dnes-a-utre---chast-iii-news252408.html

Свързани новини: