Покрай свръхпечалбата изгряха звездите на Гошкини съседи в България, на беззъби нейни съученици и дори хора, които изобщо не си я и спомнят, но пък имат мнение и съвет какво трябва да се направи с парите.

Общият знаменател на илюзиите

Сигурно ще се запитате защо разсъждавам над „Гошкиния казус“ в един доста изтрещял от несигурност и заплахи свят. Съвсем близо до нас, у съседите, е дошъл "9 септември" и хиляди са арестувани, за да бъдат изправени пред един вид Народен съд; малко по-надалеч, в Рио, не изглежда спортните битки да се провеждат в един мирен и хармоничен свят и да допринасят за него.

Струва ми се, че общият знаменател на казаното дотук е развращаващото наличие на някакви невидими, недостъпни, скупчени или придвижващи се мистериозно и мамещи всички огромни пари. Парите като синоним на щастие и смисъл, като едничка и безапелационна възможност да преобразим живота си мигновено и чудодейно, и свръх(дез)информацията за начините им на безотговорно придобиване и (зло)употреба масово разградиха хората в ценностните им устои. Специален в това отношение, и не само в България , е приносът на хазарта в различните му форми и проявления, усещането, което провокират „игрите на щастието“, зависимостите, които пораждат. В България разцветът на този тип опасна леност е видим с просто око: всяка десета сграда в столицата е казино, игрален дом или пункт за залагания, всяка от националните телевизии брутално зарибява със своя лотария, а какво да кажем за мрежата с нейните притегателни, особено сред младите, възможности за измамност.

Лесно ли им е на младите?

Мирела Иванова

Липсата на конкретни и реални реализационни полета, социалният хаос и отсъствието на перспективи да се живее нормално - с почтена, дори висококвалифицирана работа - създава среда, в която най-уязвими са младите хора. Особено в регионите, където безперспективността е трайна тенденция от години. Направено наскоро проучване във Видин и Враца сочи, че 11% от младежите между 16 и 19 години са „изложени на риск от хазартно поведение“, 35% от учениците в горните класове са залагали пари на карти, а други 30% са играли хазартни игри онлайн.

Защо младите българи се хлъзват така лесно по „хазартния наклон“? Само поради наивността си или поради факта, че интуитивно схващат безизходицата на бъдещето, което им предлага безкрай от потребителски съблазни и почти никакви възможности да ги придобият бързо? Поради липса на здрав смисъл, неизграден нито в семейството, нито в училищната среда? Поради култивирани в обществото ни устойчиви тарикатски нагласи в полза на мисленето „с един удар да си оправиш живота“ и множеството примери, утвърждаващи тази философия на едрия и дребен шмекерлък?

Във всеки случай тенденцията, младите хора да безделничат, развивайки хазартни нагласи и пристрастености, е много тревожна. Не личи обаче да сме особено разтревожени. Сякаш това не ни засяга.