„Искам ви обратно“ (I want you back) е мотото, което Латвия избра, за да примами обратно гражданите си, решили да заминат към Западна Европа в търсене на повече възможности за работа и по-високи заплати.

Полска програма пък предлага съвети за заетост, жилища и здравеопазване, а Румъния се обединява с частния бизнес, предлагайки стипендии и организирайки кариерни изложения, за да изкуши талантливите си граждани да се завърнат.

Кампаниите получиха нов тласък, след като вотът за Brexit хвърли съмнения върху бъдещия статут на чуждестранните работници във Великобритания.

„Диаспората, която живее в чужбина, представлява огромен неизползван потенциал за техните родни страни“, казва Рокас Граяукас, икономист в Danske Bank, базиран в литовската столица Вилнюс. Временна работа в чужбина може да бъде полезна, тъй като предлага нови умения и начини на мислене, казва той.

Търсенето на нови възможности не е от вчера. Разпадането на Съветския съюз доведе до безпрецедентен поток от източноевропейци, насочили се към по-богатия Запад, а присъединяването на страните към Европейския съюз и финансовата криза от 2008 г. предизвикаха нови вълни.

Балтийският регион е пострадал най-много през последното десетилетие, сочат последните данни на Евростат. Това, което влошава още повече нещата, е фактът, че голяма част от континента се бори с ниска раждаемост и застаряващо население.

21 страни от Централна и Източна Европа са изгубили средно около 7 процентни пункта от брутния вътрешен продукт (БВП) заради отлива на работоспособни лица, заминали за други страни, изчисляват от Международния валутен фонд (МВФ). Той прогнозира спад от 9 процентни пункта през следващите 14 години, ако сегашните тенденции продължат.

Фондът препоръчва ЕС да поддържа финансирането си, за да облекчи миграционния натиск, а страните да подобрят условията си на пазара на труда и да ангажират диаспората извън границите.

А правителствата явно със закъснение се вслушват в този съвет.