Брекзит означава Брекзит, въпросът е кога?

Преди два месеца Великобритания гласува да напусне Европейския съюз. Шокът бе огромен, страничните ефекти - драматични. След това обаче дойде лятото. Първоначалното сътресение утихна и положението (повече или по-малко) се нормализира. Процесът по излизането от общността обаче още не е започнал. Правителството не знае какво иска и още не е подготвено да поиска излизане от блока на 28-те. Все по-ясно е, че Великобритания и ЕС са много по-обвързани, отколкото привържениците на отцепването твърдяха. Въпреки всички уверения от техния лагер, измъкването на Обединеното кралство от блока, преговарянето на нови отношения с Европа и останалия свят - и приспособяването на британските закони и практики - е колосално начинание. Резултатът от референдума обаче е политическа действителност. Тези 52 процента гласове за напускане - и политиците, които представляваха съответните гласоподаватели - очакват да бъдат предприети действия. И така, два месеца по-късно, докъде се стигна с Брекзита? Механизмът (и цената) Едно от първите действия на новия премиер Тереза Мей бе да учреди две нови министерства - ръководеното от Дейвид Дейвис ведомство за излизане на Великобритания от Европейския съюз и това на международната търговия, оглавено от Лиъм Фокс. Нито едно от тях не е напълно изградено и функциониращо. Още по-лошо - изглежда, че вече е започнала предсказуема и потенциално вредна война за територия между министерството на Фокс и последния от тримата брекзитъри в кабинета, външният министър Борис Джонсън. Като оставим това настрана, министерството на международната търговия досега си е набавило около 10 процента от необходимите му специалисти по търговски преговори. (Великобритания има малко обучени кадри в тази сфера, тъй като ЕС води търговските преговори от името на своите членки. За разлика от нея, Канада има 300 души). В същото време отговарящото за Брекзита министерство нае - главно от други държавни структури - 150 от 250-300-те служители, колкото се очаква общо да има. Освен това тепърва му предстои да се премести в постоянната си централа. Някои срещи още се правят в кафене "Старбъкс" на ул. "Виктория" в Лондон. Предвид намаления с една пета брой на държавните служители от 2010 г., редиците бяха подсилени с новообучени чиновници, но от ключово значение ще се окажат преговарящите, адвокатите, икономистите, регулаторните експерти и консултантите по мениджмънт от частния сектор. Те няма да излязат евтино - услугите на опитни старши служители на компании от типа на Кей Пи Ем Джи, "Прайсуотърхаус Купърс", "Линклейтърс" и "Маккинзи" струват до 5000 лири стерлинги на ден - или ще трябва да им се осигурят годишни заплати в размер на до 250 000 лири, казват консултанти по набирането на персонал. Според някои оценки "пълният Брекзит" може да отнеме 10 години. В това начинание трябва да бъдат впрегнати до 10 000 души, не само в новите ведомства и в така наречените "горещи" министерства (на външните работи, вътрешните работи, околната среда и бизнеса), но и в цялата останала държавна машина. Административната цена ще бъде близка до 5 милиарда лири. Хана Уайт от организацията "Институт за управление" твърди, че тези числа показват накъде духа вятърът, но предупреждава, че предвид всичко, с което се е нагърбило да върши правителството, ще има процес на приоритизация. Моделът (и защо той е от значение) Правителството още не е решило какви търговски връзки иска с ЕС. От голямо значение е изборът между "членство в" и "достъп до" единния пазар на ЕС. Евролидерите неколкократно са подчертавали, че членството в единния пазар като част от Европейската икономическа зона (като, да речем, Норвегия) означава приемане на имигранти от ЕС, подчиняване на правилата на ЕС и принос към бюджета на ЕС. Членството в единния пазар ще направи Брекзита много по-лесен за осъществяване и може - според британския Институт за финансови изследвания - да струва около 4 процента от БВП на Обединеното кралство. Това обаче е неприемливо за много от хората, гласували за излизане. Алтернатива е споразумение за свободна търговия с ЕС, което да даде на Великобритания достъп до единния пазар при преференциални условия в сравнение с други страни от Световната търговска организация, както неотдавнашната сделка с Канада. Това може да бъде приемливо от политическа гледна точка, но ще отнеме повече време за договаряне и може да удари по-здраво икономиката - особено най-важния сектор, този на услугите. Търговските споразумения винаги са с много по-строги правила за услуги, отколкото за стоки. Напоследък има индикации, че правителството може би обмисля сделка извън единния пазар като единствената опция, която е приемлива за избирателите. Мей спомена нещо за "специално" споразумение, а журналистът от Ай Ти Ви Робърт Пестън смята, че Уайтхол търси сделка, базирана на тази с Канада, макар и "специална, която включва услуги". Говори се, че лондонското Сити иска спогодба по примера на мозайката от двустранни споразумения, които Швейцария договори с ЕС за достъп до части от единния пазар. Проблемът е там, че швейцарците приеха принципа за свобода на движение и европейските регулации като част от сделката. Преди да може да бъде направено каквото и да е решение, министерството за Брекзита трябва да измисли кои точно аспекти на членството в единния пазар - включително нетарифните ограничения, общите регулации, лицензите и стандартите, които, например, дават на британските банки "паспорт" за развиване на дейност в други страни от ЕС - са най-ценни и колко струват. Политиката (и да улучиш точния момент) Прословутата фраза на Мей, че "Брекзит значи Брекзит" може да прикрие факта, че Уайтхол не е много сигурен какво е действителното значение на Брекзит, но британската администрация пое ангажимента да изведе Великобритания от ЕС и има голям натиск тя да гарантира, че ще го направи. Бившият лидер на ЮКИП Найджъл Фараж заплашва, че ще се върне в боя, ако нищо не се случи скоро. Мнозина в партията на Мей и в по-широкия лагер, призоваващ за напускане на блока, смятат, че за Брекзит трябва само да се задейства чл. 50 от Лисабонския договор и парламентът да приеме един нормативен акт. Това представлява "твърд" Брекзит - откъсване от ЕС и единния пазар, без икономическа сигурност отвъд правилата на Световната търговска организация, което ще значи скъпи тарифи. "Мекият" подход - отделянето на време за договаряне на излизане и търговско споразумение с преференциални условия - разбираемо е предпочитан от правителството. Мей неколкократно каза, че преди началото на следващата година няма да задейства член 50, с което да започне двугодишен процес по напусне ЕС. Някои смятат, че това вероятно ще стане през март. Носят се обаче постоянно слухове, че е по-вероятно това да стане в края на 2017 или дори началото на 2018 г., отчасти защото на Уайтхол може да отнеме поне толкова време да се подготви, преди да даде старт на преговорите за излизане, отчасти за да не съвпадне стартът на преговорите с наближаващите избори в Холандия, Франция и Германия. Това означава, че Великобритания няма да напусне ЕС до края на 2019 година. Срещу този сценарий ясно се изказаха и желаещият Брекзит лагер, и ЕС, който иска процесът да приключи преди евроизборите през 2019 г. и преди да започне изпълнението на новия бюджет през 2020 г. Някои анализатори твърдят, че тъй като ръководството на торите никога не е било способно да удържи на натиска на евроскептичното крило (на което министрите Дейвис и Фокс са твърдолинейни членове), преговорите може да се окажат мимолетни и да станем свидетели на "твърд" Брекзит. Тези други преговори Ако допуснем, че Брекзитът ще бъде мек, чл. 50 е само началото, отнасящо се до основните детайли на развода - кой плаща пенсиите на британските еврочиновници, къде ще бъдат базираните във Великобритания институции. Освен преговорите по чл. 50, трябва да последват куп други преговори, включително за ново търговско споразумение с ЕС, което може да се окаже толкова сложно, че да се наложи временно споразумение, за да бъдат подредени нещата. После трябва да бъде възстановено пълноправното членство на Великобритания в СТО (което означава установяване на нов набор национални тарифи, колосална задача, и одобрение от 164 страни), и над 50 споразумения за свободна търговия, които да бъдат договорени от ЕС от името на държавите членки. Освен това, както отбелязва Чарлз Грант от Центъра за европейска реформа, ще са необходими и нови сделки по европейската сигурност, отбрана, околната среда, науката, изследователската дейност и - по всяка вероятност - Северна Ирландия. Да не говорим за промените, които трябва да бъдат въведени в британското законодателство и регулации. Брекзит, отбелязва Доминик Кук от бизнес училището "Саид" към Оксфордския университет, е "най-големият проект за трансформация, който някога британското правителство е предприемало", не само заради преговорите с други страни, но и заради "гледащата навътре страна: приложение и обучение в Обединеното кралство". Юридическите предизвикателства Най-непосредственото препятствие пред Брекзит е юридическо. Цяла научна школа казва, че правителството няма конституционните правомощия да задейства чл. 50, без одобрението на парламента. Поне седем частни жалби бяха групирани заедно и ще бъдат разгледани от върховния съд през октомври. Съдии казват, че това е "въпрос от важно конституционно значение", а решение по казуса може да бъде взето до края на годината. Отделно бяха заведени дела в Северна Ирландия с мотива, че Брекзит ще наруши Белфасткото споразумение, връщайки физическата граница с Ирландия и подкопавайки правната основа на мирното споразумение от 1998 г. Така, въпреки че изминаха два месеца, може би ще трябва да свикнете с чакането. Брекзит може и да не се случи засега. По БТА

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/brekzit-oznachava-brekzit-vaprosat-e-koga-news253214.html

Свързани новини: