Тодор Згуров: Епиграми

 ИСТИНА Е...

 

                             За всички времена

 

                             истината е една:

 

                             на всяка земна слава,

 

                             краят е – забрава.

 

 

 

ВЪЛЧИ КАПАН

 

 

                             Попаднеш ли във вълчия капан,

 

                             на време зло и немилостиво:

 

                             и даже с дух на великан:

 

                             озърташ се, като мишле... страхливо.

 

 

 

ШАПКА НА ТОЯГА

 

 

                             Властта захласна се в проекти:

 

                             бърза да захрани свойте сметки,

 

                             ала и народът се не стяга:

 

                             и той е вече шапка на тояга...

 

 

 

СЛУЧВАТ СЕ...

 

 

По географските ни ширини,

 

случват се и тези дивнини:

 

произвеждаме – генерали,

 

а закриваме – арсенали.

 

 

ПЕЕМ, АМА...

 

 

                             Край езерото Балатон,

 

                             хванали са верен тон:

 

                             а ние за отечеството мило,

 

                             все пееме... фалшиво.

 

 

ОЩЕ ДНЕС...

 

 

                             Мечтаеш ли за пътешествие,

 

                             не чакай Второто пришествие:

 

                             макар парите да са кът,

 

                             тръгвай още днес... на път!

 

 

 

ОТПЛАТА

 

 

                             По родните ни ширини

 

                             таз отплата се цени:

 

                             за направено добро –

 

                             счупено ребро...

 

 

 

 

ЗА ЧУЖДИ ВИНИ...

 

 

                             По географските ни ширини,

 

                             изкупуват се и чуждите вини:

 

                             те печелят от войните,

 

                             ние харчим се от... бежанците.

 

 

УЖ...

 

 

                             Тикайки семейната каруца,

 

                             не видяха, че любовта им куца:

 

                             та уж заедно във времето вървяха,

 

                             ала поединично... остаряха.

 

 

 

ФАКТ

 

 

По географските ни ширини

 

                             нормалното огън го гори:

 

                             изчезнаха будителите,

 

                             нароиха се охранителите.

 

И ХОРОТО И КРОСНОТО...

 

 

                             „Гладна мечка хоро не играе!” –

 

                             ала не и тук – в България:

 

                             хем играем им хорото,

 

                             хем  им не ритаме кросното...

 

 

 

ОТ СРАМ...

 

 

Зад високи сини планини,

 

Слънцето от срам се скри:

 

долу цял един народ,

 

за светли бъднини не дава вот!?

 

                             

 

 

  ОТ ГОЛЯМ СРАМ...

 

 

Зад високи сини планини,

 

Слънцето от срам се скри:

 

долу цял един народ,

 

с радост влачи си... хомот!?

 

 

 

ОТ ОЩЕ ПО-ГОЛЯМ СРАМ...

 

 

Зад високи сини планини,

 

Слънцето от срам се скри:

 

долу цял един народ,

 

си е направил... самоотвод.

 

 

 

ВРЕМЕ Е...

 

 

Изумителен сме ний народ .

 

танцуваме кючек, казачок, а и фокстрот:

 

ала време е в таз редица,

 

първа да е... българската ръченица!

 

 СИТУАЦИЯ...

 

 

„Целуни ме първо ти,

 

после ще отвърна с три!”:

 

ала до целувка обща и една,

 

не стигнаха и до старина.

 

 

 

РАВНОСМЕТКА

 

 

Равносметката от прехода е кратка,    

 

ала за народа не е сладка:

 

на малцина – натежаха кесиите,

 

а на мнозина – вересиите.

 

 

 

ПРЕВЪПЛАЩЕНИЕ

 

 

Пеша и на кръстопът,

 

и на мравка дава път.

 

Ала качи ли се в БМВ-то,

 

тясно става му шосето.

 

 

 

УЖ СА БРАТЯ

 

 

Уж омесени са от едно тесто,

 

ала животът отреди на всекиго место:

 

единият сам в него бързо втаса,

 

другият все още е на бащината маса.

 

 

 

ТАКОВА Е...

 

 

                             Кога бе грозно пате

 

                             не можеше без тате:

 

                             ала в красив лебед се превърна

 

                             и тате вече... не прегърна.

 

ТОВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО

 

 

                             Щом без свои сме ракети,

 

                             без танкове и самолети:

 

                             и Райна Княгиня

 

                             на враг ще е слугиня          

 

 

 

 

 ОПТИМИСТИЧНО

 

 

          По родните ни ширини –

 

днес строят се нови църкви и чешми:
във вечната борба със злото,

 

навярно крепне то – доброто...

 

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/271403_%D0%A2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80+%D0%97%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%B2%3A+%D0%95%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8

Свързани новини: