АЕЦ „Белене“ – „гьолът“, в който потънаха милиарди

 До 1979 са изследвани около 25 потенциални места, които са сведени до девет, а три площадки са изследвани подробно – Белене, Вардим и Батим.

На 20 март 1981 г. правителството одобрява площадка Белене за изграждане на втора АЕЦ.

Площадка Белене е на 57 км по течението на Дунав срещу остров Персин (Белене). Намира се на 7,5 км от границата с Румъния, на около 100 км от Плевен, на около 4 км източно от Белене и около 10,5 км западно от Свищов. Общата й площ е 2702 кв. км.

През 1981 – 1987 г. е изготвен технически проект за изграждане на 4 блока с реактори ВВЕР-1000/V-320. През 1985 г. започва изпълнение на подготвителните работи – площите се изравняват и повдигат, изгражда се строителна, монтажна и складова база, както и административно битов комплекс. През 1987 г. се започват строителните работи.

До края на 1989 г. реакторният корпус на 1-ви блок е изграден до кота 13,2 м., доставено е оборудването на първи контур и е достигната степен на завършеност около 40 %. През май 1990 г. проектът е редуциран до два блока и строителните работи се намаляват поради липса на финанси. През 1991 г. първото демократично правителство на страната взема решение за замразяване на проекта поради липса на финанси и нарастващата обществена съпротива. Основното оборудване е консервирано и всяка година се прави технически преглед.

През 1996 г. правителството на БСП инициира ТИА за довършване на АЕЦ “Белене”. През 1997 г. проектът е отхвърлен главно поради високата себестойност на електроенергията. През 1998 г. НЕК подава искане за лицензиране на площадката, което е отхвърлено поради липса на документи.

2002 г.: На 6 април на конгрес на НДСВ премиерът Сакскобурготски обявява че АЕЦ Белене ще бъде завършена, без да има нови ТИА2. Правителството отменя решението от 1991 г. за замразяване на проекта

3апочва се със сагата „АЕЦ Белене“, която продължава и до днес. А докъде ще стигне предстои да разберем…

За 35 г. българите инвестираха поне 3 млрд. евро в пустата и равна сега площадка на АЕЦ „Белене“. Това е рекапитулацията на решенията на различни правителства за втората атомна централа. Започва се на 20 март 1981 г,. когато Министерският съвет взема решение за строителството. То е предшествано от дълго проучване на 9 площадки. Избира се тази при Белене въпреки съмненията за разлом, изложени в една Бяла книга на БАН. И която залага бомба под проекта. В края на 1981 г. площадката е отчуждена, а на следващата година започва работа по нея.

Една мълва гласи, че сагата по изграждането започва след момент на озарение на тогавашния зам. министър и пълномощник на ЦК на БКП Овет Таджер. По време на изграждането на хидротехническия комплекс Белене – Чоара (по известен като „Никопол – Турно Мъгуреле”) на площадката в Белене е струпана огромна по мащабите си техника. Тя, казва Таджер, чудесно може да се използва и за строителството на нова атомна централа.

Ето така, в резултат на едно хрумване живковото Политбюро решава: В Белене ще е втора атомна. Решението е „спуснато” до местното население /тогава властта така се изразява – спускаме ви за сведение и изпълнение/ безапелационно и с внушението, че то трябва да го приеме с овации.

ЦК взема политическо решение за строителството на АЕЦ Белене за една нощ, макар че от деветте площадки тази не е била най-подходящата. По–късно през 1984 г. руснаците дори искат смяна на площадката заради сеизмиката, но нашите поставят на предно място не сигурността, а загубата от вложените вече средства.

Ето първия анахронизъм – появява се една мисъл в главата на отговорен другар и след това започва да са търси обосновка. А би трябвало икономическите условия да подсказват, а след това и анализите да потвърдят необходимостта от това, но нейсе.

Проблемът със сеизмичността няма как да бъде оставен съвсем на самотек. Впоследствие е направено голямо изследване и е изграден такъв фундамент, който да издържа на земетръс от девета степен по скалата на Рихтер.

Първият бетон се налива през 1987 г. Създадена е огромна промишлена база.

Изградена е модерна административна сграда, завод за бетон, който по думите на специалисти може да осигури бетон за цяла Северна България. Особено впечатлява жилищният квартал, изграден за руските работници. Има и квартал за българските работници, той обаче изглежда по-скромно с типичните за социализма панелки. Днес някои от блоковете са незавършени, но по-голямата част са готови за обитаване. Има и детски градини – красиви, с модерни люлки и площадки, но празни и тихи.

Построен е и лиман за тежки товари. Там могат да акостират и кораби. Дъното на Дунав е било прокопано от Свищов до атомната площадка в Белене.

Поръчан е и първият реактор.  По това време руснаците са претоварени и не могат да смогнат с поръчките за реактори. Затова ни препоръчват да купим първия реактор за Белене с мощност един гигават от „Шкода“, Пилзен. Той е спазарен за два компютъра и десетина дискови системи на стойност 100 млн. рубли. По това време нашата електроника в Чехия се продава много изгодно – срещу всеки лев вземаме по 3 рубли. Така че 100 млн. рубли за България означават около 30 млн. лв. Тогава България е една от малкото страни в света, които произвеждат суперкомпютри. Машините смятат със скорост десетки милиони операции в секунда.

Строителната площадка на АЕЦ Белене. Снимката е от 1986 година, преди спирането на строежа

Въпреки брилянтната сделка, при която купуваме един реактор с мощност един гигават на стойността на два суперкомпютъра и още десетина дискови подсистеми с голям обем на паметта, в началото на 90-те години „Екогласност“ обявява, че блокът е от чернобилски тип и е изключително опасен. Това се оказва пълна глупост. Чешкият реактор е класически водо-воден реактор, а чернобилският е канален реактор с графит. Руснаците по-късно го купуват и той вече работи в тяхна централа.

Така е трябвало да изглежда централата по проект

Със строителството на Белене започва да се говори, че България става център на производството на електроенергия на Балканите. И наистина по този показател тогава сме втората европейска страна след Франция, която осигурява около 80% от електроенергията си от АЕЦ, а ние над 47 на сто. След изграждането на „Белене“ и спирането на някои стари мощности, делът на атомната енергия е трябвало да достигне 75-78 %. Все пак се е предвиждало до 2012 г. да имаме 4 хилядника.

След три години 40% от строителните дейности са извършени, 80 на сто от оборудването са доставени. През 1990 г. екоорганизации начело с „Екогласност“ провеждат протести срещу строителството на атомната централа. Те стават един от символите на демократичните промени. Правителството на Андрей Луканов спира работата, а през 1991 г. кабинетът на Димитър Попов взема решение за погребване на проекта. Оттогава са и идеите за строителство на газова централа на площадката на Белене.

Филип Димитров въпреки реакциите на екоорганизации докарва от Чехия по Дунав реактора. Оборудването престоява, докато не го продаваме на руснаците, и реакторът вече прави ток в калининската АЕЦ.

„Белене“ възкръсва през 2002 г. при правителството на Симеон Сакскобугготски. Тогава Симеон Сакскобурготски заменя кон за кокошка, след като обеща да затвори малките блокове в АЕЦ Козлодуй, които бяха сериозно обновени. За реванш или за парлама той извади от праха проекта АЕЦ Белене. И досега се помни, че себестойността на тока от I и II блок бе 0,92 ст., а на III и IV – под 2 ст.

Оттогава до днес обаче там все още нищо не е построено.

Почти 30 години от първата копка (между впрочем първа копка на АЕЦ Белене е правена… три пъти) инфраструктура и оборудване за милиарди спи на площадката, отредена за втора атомна. От далеч личи, че в площадката са налети много пари. От близките до града възвишения достатъчно добре се различава огромна и напълно завършена инфраструктура, чакаща да приеме атомни реактори. Отдалече се виждат крановете гиганти – всеки тежи 250 тона, както и корпус за специални метални конструкции. Повечето съоръжения са напълно завършени и само отсъствието на персонал подсказва, че АЕЦ „Белене“ е проект, натикан във фризера, който май пак ще размразяваме.

Местните жители твърдят, че ако Тодор Живков бе останал още 5-6 месеца на власт, реакторът е щял да тръгне. Остава да видим колко власт ще му трябва още на Бойко Борисов, за да реши най-накрая ще я има ли АЕЦ Белене или не.

Използвани източници: www.168chasa.bg ; bolgari.net

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител