Софийският районен съд кани Захариева на среща за кризата със заседателите

http://www.klassa.bg/News/Read/article/271706_%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82+%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD+%D1%81%D1%8A%D0%B4+%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8+%D0%97%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0+%D0%BD

 Шефът на Софийския районен съд Методи Лалов ще покани правосъдния министър Екатерина Захариева, за да се срещне със съдиите от Наказателното отделение. Целта е Захариева да чуе мненията на съдиите относно измененията в съдебния закон, които засягат процедурите за избор на съдебни заседатели. Лалов твърди, че институциите не са осигурили условия за "правилното приложение на закона", което създава рискове за тежка криза в съда.

Преди ден правосъдният министър Екатерина Захариева обяви, че не споделя тревогите на Методи Лалов за начина на подбор на съдебните заседатели. Пред БНТ тя посъветва съдията да си направи достатъчно добра организация в съда, за да няма проблеми.

По-рано пред Mediapool Методи Лалов отправи остри критики заради липсата на преходен период за въвеждането на новите правила за случайно разпределение на делата на съдебните заседатели.

До 9 август тази година заседателите се избираха чрез жребий за всеки съдебен състав. По новите правила те се избират на случаен принцип за всяко отделно дело. Разликата е огромна. Ако един съдия досега можеше да гледа няколко дела в един ден с едни и същи заседатели, то сега няма да може. За всяко отделно дело за деня ще му се сменят заседателите.

Това води до множество тежки неуредици, предупреди Лалов. Няма специален софтуер, който отразява новите реалности за разпределението на заседателите. Няма пари в бюджета на съдебната власт да им се плати за заседанията. Най-големият проблем обаче е, че съдебните заседатели няма как да планират графика си. Резултатът от това е, че много от тях започват да напускат, а без достатъчно хора няма как да се осигури разглеждането на делата в разумен срок.

Опасността от блокиране на Софийския районен съд е реална, а това е тежък проблем за цялата съдебна система. Това е най-големият и натоварен съд в държавата и разглежда над 30% от всички дела на районно ниво. Поради това проблемът рефлектира най-сериозно именно в този съд.

Екатерина Захариева обаче смята, че всичко е въпрос на организация, която трябва да въведе всеки председател на съд. Тя допълни, че до края на септември трябва да е готов и софтуерът за разпределението на заседателите.

Голям проблем е, че дори идеалната организация няма как да компенсира огромния недостиг на съдебни заседатели. В Софийския районен съд те са под 200 при необходими около 600 души. В крайна сметка правосъдният министър обяви в четвъртък, че ще предложи помощ на съда.

Стрес тестовете на небанковия сектор отиват в прокуратурата

http://www.klassa.bg/News/Read/article/271705_%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%81+%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F+%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80+%D0%BE%D1%82

 Огромен скандал се разрази около мащабната проверка на пенсионните фондове и застрахователите. Комисията за финансов надзор (КФН) съобщи, че е отстранила на заседанието си в петък от процеса одитора, спечелил най-много на брой клиенти за проверките в небанковия сектор – "РСМ България".

Заради съмнения за извършени престъпления случаят е изпратен на прокуратурата. Същият одитор бе избран да проверява и активите на "Интернешънъл Асет Банк", но Българската народна банка (БНБ) не е сигнализирала за никакви нередности.

Въпреки съмненията около "РСМ България" още преди старта на проверката в небанковия сектор на 15 юли, предишният шеф на надзора Стоян Мавродиев и колегите му не взеха никакви мерки. В края на юли регулаторът се сдоби с нов председател – бившият зам.-министър на финансите Карина Караиванова. Около месец, след като тя встъпи в длъжност, стана ясно, че КФН и управляващият комитет са се усъмнили в професионализма на одитора "РСМ България" ООД и неговия екип, поради което е започнало разследване.

"Разкрихме, че документите, предоставени от компанията, съдържат съществена невярна информация. Установени са неистински данни, предоставени в процеса на избор и назначаване на независими външни консултанти за извършване на прегледи на активите на пенсионни фондове и баланси на застрахователи", посочиха от КФН.

При подбора на одиторите, които реално извършват прегледа на активите и балансите на компаниите, КФН заложи високи критерии. Имаше изискване да се предоставят международни екипи с висока квалификация и опит за извършването на прегледите.

"Редица международни партньори, които са били подадени от "РСМ България" ООД като членове на екипите са заявили по време на разследването, че не им е известно да са включени в такива прегледи и посочват, че подписите върху техните автобиографии не са положени от тях. Някои от тях дори заявяват, че подадените техни автобиографии са неверни", изтъкват от КФН.

Установено е също, че и след началото на прегледите РСМ продължава да отчита в редовното подаване на документи в КФН, че въпросните лица работят по проверката. "Разкритата невярна информация включва злоупотреба с имената на ръководители на екипи, актюери и други членове на екипи в прегледите на различни застрахователи и пенсионни фондове", уточняват от надзора.

Заради разкритата машинация разследването на КФН се е разширило и по отношение на други одитори, но за никой друг не е намерено доказателство за подобна невярна информация.

При конкурса за одитори преди няколко месеца обаче всички тези нередности не са били засечени, защото тогава изборът е бил направен само на база на представените документи.

Още тогава обаче в медиите се появиха съмнения как компанията "РСМ България", която не е лидер на пазара на одиторски услуги, ще се справи с огромното количество проверки, които е заявила – на 15 застрахователя и 3 пенсионни фонда. Сред тях най-големите са дружествата от групите на "Еврохолд", "Химимпорт", "Алианц" и "Бул инс".

Появиха се и догадки, че е възможно шефката на одитора Изабела Джалъзова да има роднинска връзка със зам.-председателя на КФН Ангел Джалъзов, отговарящ за осигурителния надзор, но те така и не бяха потвърдени. Пред "Капитал" Джалъзова е обещала да излезе с прессъобщение по изявлението на КФН.

Заради отстраняването на "РСМ България" на практика проверката в поетите от него застрахователи и пенсионни фондове започва отначало. Затова и самият преглед в сектора ще закъснее с още месец и половина, като в резултат крайната му дата се измества от 15 октомври на 30 ноември.

"Проведеното разследване и взетото решение показват, че КФН работи прозрачно в диалог с всички свои партньори. Тъй като целта на прегледите съгласно мандата от парламента е да се повиши доверието в застрахователния сектор и в сектора на пенсионните фондове, не виждаме друг начин освен отстраняването на "РСМ България" ООД от процеса на извършване на прегледи и стартираме процедури за избора на надеждни международни проверяващи, които да заменят дружеството. Независимо от всичко, ние сме решени да финализираме прегледите преди края на тази година", коментира новата шефка на КФН Карина Караиванова.

Въпреки нейния оптимизъм обаче стоят редица проблеми, свързани със сроковете. Смяната на одитора на засегнатите компании ще отнеме поне няколко седмици. Доколкото РСМ има договори с въпросните застрахователи и пенсионни фондове, не е ясно как те ще бъдат развалени и за чия сметка ще стане това особено ако одиторът реши да обжалва решението на КФН в съда.

Анализатор: Данъчната система у нас е несправедлива

http://www.klassa.bg/News/Read/article/271704_%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%3A+%D0%94%D0%B0%D0%BD%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0+%D1%83+%D0%BD%D0%B0%D1%81+%D0%B5+%D0%BD%D0%B5%D

 България трябва да проведе дебат за справедливостта на данъчната система. В момента хората у нас крият доходи не толкова заради размера на ставките, които са ниски, колкото заради усещането за несправедливливост на данъчната система. Проблемът е в това, че тежестта се стоварва по-силно върху хората с по-ниски доходи.

Тази теза разви в петък анализаторът от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) Руслан Стефанов по време на конференция на тема "Сивата икономика и недекларираната заетост в Европа: нови тенденции и политики за противодействие". На форума ЦИД представи проучване, изготвено за Инициативата за развитие и интегритет на Югоизточна Европа.

В допълнение проф. Колин Уилямс от Университета в Шефилд, който също взе участие в конференцията, заяви, че трябва да се търси решение на причините, довели до недекларираната заетост, а не да се борим с последиците.

"Най-характерно за България е, че хората не работят изцяло в сивата икономика, а декларират само една част от доходите си, а останалото получават "на ръка", коментира пред БТА проф. Уилямс. По думите му това не е изцяло неформална заетост и поради това е много трудно да бъде открита.

Според проф. Уилямс хората не разбират връзката между данъците, които плащат, и обществените услуги, които получават. Това изисква информационна кампания за образоване на гражданите, както и промени в държавните институции, посочи той, и допълни, че хората трябва да имат усещането, че получават нещо реално срещу своите данъци.

От изследването на ЦИД на практика излиза, че сивият сектор на пазара на труда у нас е доста по-нисък в сравнение с общоприетите представи.

Около 17.5% от работещите у нас през 2016 г. са заети в сивия сектор. Това включва както хората, които работят без трудов договор, така и тези, които получават заплата в плик, тоест сума извън официално записаната в договора, посочи Стефанов.

По думите му България е в сравнително по-добра позиция по този показател в сравнение със страните от Западните Балкани, които все още не са членове на ЕС. В същото време работещите в сивия сектор у нас са доста повече в сравнение с много от европейските държави.

Според проучването делът на заетите в скрития сектор в Югоизточна Европа и Турция през 2016 г. варира между 20%, каквато е ситуацията в Хърватия и Македония, до около 80% в Косово.
Стефанов каза още, че наетите без трудов договор у нас обикновено са много малко - около 1-2%.

Един от основните проблеми както в България, така и в Югоизточна Европа е липсата на доверие в институциите. Друга причина за укриване на доходи, дори в страни с ниски данъчни ставки като Македония и България, е именно усещането, че по-бедните са натоварени с по-голяма данъчна и осигурителна тежест. От тази гледна точка според Стефанов един от най-важните дебати, който ще се води в страната ни, е за справедливостта на данъчната система.

В конференцията на ЦИД взеха участие експерти от региона, евродепутатът Георги Пирински, президентът на КНСБ Пламен Димитров, представители на институции, синдикати, работодателски организации.

Закъснял самолетен полет при пътуване от и за държава-членка на Европейския съюз

http://www.klassa.bg/News/Read/article/271703_%D0%97%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D1%81%D0%BD%D1%8F%D0%BB+%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD+%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82+%D0%BF%D1%80%D0%B8+%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5+%D0%BE

 Любимата ми рок група обяви, че се оттегля от сцената. Прощалният им концерт – последен шанс да ги зърна на живо се оказа една неосъществена мечта. Месеци по-рано си закупих билет за концерта и самолетен билет. „Канселирах” всичките си ангажименти и чаках да дойде уречения ден. Уви, полетът ми имаше голямо закъснение. Когато пристигнах, концертът вече беше свършил. Разочарованието е голямо, похарчените пари – доста. Какви са правата ми? Какво става, когато полетът ми закъснее?

Кога законът счита един полет за “закъснял”?

С оглед разстоянието до желаната дестинация закъснение е налице, когато излетя със закъснение от:

  • два или повече часа  при полети до 1500 км;
  • три или повече часа при полети над 1500 км за полети в рамките на ЕС, както и при други полети между 1500 км и 3500 км; или
  • четири или повече часа при полети над 3500 км за полети, непопадащи в предходните хипотези.

Какви права имам, когато полетът ми закъснее?

Според времето на изчакване, въздушният превозвач е длъжен да ми предостави:

  • храна и напитки;
  • два безплатни телефонни разговора/електронни съобщения;
  • когато се очаква самолетът да излети най-рано на следващия ден – безплатно настаняване в хотел, както и безплатен превоз между летището и хотела.

Важно! Ако при алтернативния полет бъда настанен в по-висока класа, аз не доплащам разликата в цената. Обратното – превозвачът ще ми дължи връщане на част от парите – от 30 до 75 %, в зависимост от дължината на полета, ако бъда настанен в по-ниска класа. ( 30 % за полети до 1500 км; 50 % за полети над 1500 км за полети в рамките на ЕС, както и при други полети между 1500 км и 3500 км; 75 % за полети над 3500 км.).

Важно! Когато закъснението на полета е минимум пет часа, авиопревозвачът е длъжен да ми предложи възстановяване в пълен размер на цената на билета в срок до 7 дни. Дори, когато част от полета е осъществен, мога да си върна цялата цена на билета, както и да ми бъде осигурен безплатно обратен полет до първоначалната точка на излитане. Това може да стане, ако продължаването на пътуването ми е безсмислено с оглед плановете ми – изпуснал съм концерта.

Имам право и на парично обезщетение (компенсация), в размер на:

  • 250 евро за полети до 1500 км;
  • 400 евро за полети над 1500 км за полети в рамките на ЕС, както и при други полети между 1500 км и 3500 км;
  • 600 евро за полети над 3500 км.

Обезщетението може да бъде намалено с 50%, ако ми се предложи съставяне на нов маршрут с алтернативен полет, чието време на пристигане не превишава планираното време на пристигане на първоначално полет с от два до четири часа. (два часа за полети до 1500 км; три часа за полети над 1500 км за полети в рамките на ЕС, както и при други полети между 1500 км и 3500 км; четири часа за полети над 3500 км.).

Важно! По споразумение с превозвача обезщетение може да ми бъде изплатено не в пари, а в пътнически ваучери и/или други услуги.

Как да потърся правата си?

Въздушният превозвач е длъжен на гишето за регистрация на пътници да направи видима следната информация:

В случай че Ви е отказан достъп на борда или Вашият полет е отменен или забавен с два часа или повече, потърсете на гишето за регистрация на пътници и предаване на багаж на летището или на изхода за отвеждане към самолета текст, уведомяващ Ви за Вашите права на обезщетение и съдействие.”

При закъснение с два или повече часа на полета ми, трябва да ми изпрати и писмено съобщение, в което да ме информира какви са правата ми.

Правата си мога да потърся като подам жалба до авиопревозвача (стандартният електронен формуляр за оплакване мога да намеря тук). В случай че до 6 седмици не получа отговор или поне не отговор, който ме удовлетворява, тоест превозвачът оспорва правата ми, имам и друг вариант.  Жалба (или копие на жалбата до превозвача) мога да изпратя до органа за гражданско въздухоплаване на държавата, на чието летище се е случило закъснението. За България – националният орган, който следи за спазване на правата ми като пътник е Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”.

Важно! Мога да потърся по-голямо обезщетение, като подам иск в съда срещу въздушния превозвач.

Кога няма да получа обезщетение?

Когато причина за закъснението са извънредни обстоятелства. Такива могат да бъдат лоши метеорологични условия като мъгла, силен вятър и др. Според Съда на ЕС при подобно закъснение нямам право на обезщетение, ако въздушният превозвач е в състояние да докаже, че голямото закъснение се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, тоест обстоятелства извън неговия контрол.

Важно! Техническа неизправност на самолета не е причина да ми се откаже обезщетение. Тоест технически проблем, който е настъпил ненадейно, не се дължи на лоша поддръжка, нито пък е бил установен по време на редовна поддръжка, не се обхваща от понятието „извънредни обстоятелства“.

Мит или истина са златните мини на България

http://www.klassa.bg/News/Read/article/271702_%D0%9C%D0%B8%D1%82+%D0%B8%D0%BB%D0%B8+%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0+%D1%81%D0%B0+%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8+%D0%BD%D0%B0+%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%

 Българският народ може да се откъсне от оковите на бедността, ако държавата погледне сериозно на полезните изкопаеми, намиращи се на наша територия. Това послание отправят двама известни български геолози – проф. Детелин Дачев и ст.н.с. I ст. Вълко Гергелчев. На база многогодишни проучвания Гергелчев твърди, че в недрата на България се крият огромни залежи от злато – много по-големи от всичко, което сме си представяли досега. Анализирайки сателитни снимки Дачев от своя страна счита, че залежите от природен газ и нефт в Черно море могат да се окажат вторите най-големи в Европа, съпоставими с норвежките.

Дотук с добрите новини. Двамата геолози са на мнение, че полезните изкопаеми на България днес се разграбват от чуждестранни компании, а избраната държавна политика на концесии не съответства на интересите на българския народ. Страната ни следвало сама да разработва подземните си богатства, а печалбите от тази дейност да се използват за увеличаване на пенсии и заплати. Разбира се, за да стане това възможно, на първо място е нужна сериозна промяна в законовата ни база – тоест политически консенсус. Необходими са и сериозни държавни инвестиции за проучване и експлоатация. Казано накратко, за да се възползваме от природните си богатства държавната икономическа политика трябва да се завърти на 180 градуса.
Учените подчертават, че споделят откритията си не за да укоряват правителствената политика, а за да помогнат на правителството да намери изход от икономическата криза. Предложението им за държавен контрол на стратегическите ресурси, макар и практика в страни като Бразилия и Франция, противоречи на българския икономически модел през последните 15 години. То звучи непривично в уши, свикнали да чуват, че държавата е лош стопанин и чуждестранният инвеститор е благодетел. Но в същото време обещанията са внушителни: според Гергелчев златните залежи в България като стойност надхвърлят 1 000 милиарда лева. Затова най-малкото си заслужава да се замислим: какво става с българските полезни изкопаеми? Каква е стратегията на държавата за тях?
Колко злато има в България

 

По време на социализма българските подземни богатства са подценявани заради концепцията за национална специализация в рамките на СИВ, както и поради използваната несъвършена методика за оценка. Специално златото се третира като секретен въпрос; това днес продължава да пречи на обществото да си състави картина за златното ни богатство. Междувременно наследената тайнственост улеснява получаването на апетитни концесии на безценица.
Според Гергелчев, който е завеждал Секция „Благородни метали” в закрития при правителството на Иван Костов Институт по полезни изкопаеми, в България има 13 хил. тона злато. Нека си представим това количество: борсовата цена на една тройунция злато на 13.09.2012 г. е около 1735 долара. Килограм злато струва около 56 хил. долара. Съответно 13 хил. тона злато струват 1.1 трилиона лева по курс на деня. На настоящото си равнище цялата българска икономика би произвела подобна сума след 15 години.
Горното заключение е достатъчно красноречиво, за да няма нужда да пресмятаме борсовата стойност и на съдържащите се според Гергелчев само в Западния Балкан 340 хил. тона сребро. Всъщност прогнозите на учения за скритото под земята злато са още по-големи: новите геоложки разкрития според него вече говорят за наличието на 20 хил. тона у нас. Това е само жилно злато, а не разсейки.
Че България е златоносна страна напоследък се говори доста често. Най-новата публикация от 2012 г., посветена на златните ресурси на България, е на проф. Илия Балтов и доц. Иван Дончев. Обобщавайки резултатите от експлоатираните и перспективните находища, авторите стигат до числото 442 тона злато и 3930 тона сребро. Сред индустрията се е наложило мнението, че общите златни запаси на страната са 500 тона. Това е внушително количество – и все пак то е 40 пъти по-малко от оценката на Гергелчев. Кой е правият? Ще отговори времето и специализираната дискусия. Редно е да се отбележи, че изданието на Балтов и Дончев е финансирано от българската минна индустрия, която няма интерес в населението да се формират прекалено високи очаквания. Тя няма интерес да си припомняме и Конституцията: полезните изкопаеми са собственост на държавата.
Акционерно дружество „България“
Преди 1944 г. германците са разработвали четири златни мини в Родопите, посочва Гергелчев. Като се позовава на мемоари за онова време, геологът отбелязва, че само среброто от едната мина било достатъчно да се покрият разходите по добива; останалият метал бил чиста печалба. Дори при по-ниските оценки на Балтов и Дончев се вижда, че златодобивът е твърде привлекателен бизнес: при сегашните борсови цени на метала от българско злато и сребро в следващите 30 до 50 години според авторите могат да се очакват 22 млрд. долара приходи. Разходите по добива са изчислени на 8 млрд. долара.

 

Челопеч – 1200 кг злато годишно през 70-те години
Днес в минния бизнес се приема за верую, че държавата не трябва да организира мащабен добивен проект сама. Главният геолог на „Болкан Минерал енд Майнинг” инж. Данко Желев посочва: „Без чужди инвестиции държавата няма възможност да работи подземни богатства.” Според геолога държавата няма работа да влага пари в рискови проекти. Желев дава пример с инвестираните от компанията 8.1 млн. долара за проучване на 20 площи, в повечето от които не е намерено почти нищо.
Действително, рисковото финансиране не е типична дейност за днешната българска държава, но в интерес на истината посочената сума от 8.1 млн. долара на фона на държавния бюджет е незначителна. Нещо повече – България има традиции, или поне доскоро е имала, в разработката на полезни изкопаеми. Инж. Огнян Кованджийски, един от първите директори на златния рудник в Челопеч, си спомня: „В периода 1960 – 1990 г. правителството инвестираше годишно между 130 и 150 млн. долара в проучвания за полезни изкопаеми: както на рудни, така и на нефт и газ”. Общо в епохата на социализма в геоложки проучвания са вложени 5 млрд. долара. Именно тези народни пари позволиха на страната ни да създаде минна индустрия, в която беше предвидено да работят до 300 хил. души. Отрасълът беше приватизиран и заетостта драстично спадна.
„През последните 20 години младите ‘технократи’ не построиха никакви индустриални мощности, а напротив, разрушават ги с тъпия лозунг, че са наследство от комунизма”възмущава се проф. Дачев. Той все пак има план как да се сдобием с техника и ресурси. Парите за превръщането на България в златна мина могат да се намерят в хвостохранилищата: в остатъчния продукт след извличането на металите от рудата. Ще помогне и отколешната грешка на българската минна индустрия да третира поликомпонентните руди като монокомпонентни. Само в стария хвост на Челопеч според Гергелчев има метали на стойност 7.75 млрд. лв. Милиарди се крият и в хвоста на Кремиковци и Медет. Що се касае до техниката и технологиите, решението според двамата учени е в създаването на Национална геоложка агенция, която да възроди високото ниво на българската геология.
 
Безценно бунище
Какво получава България от все по-ясно очертаващия се факт, че е страна, богата на природни ресурси? През последните години от концесионни такси в бюджета влизат около 50 млн. лв. годишно, което е приблизително 0.2% от държавните приходи. През 2010 г. най-голямата златна мина в Европа – в Челопеч, собственост на канадската „Дънди Прешъс Металс”, плати такса 6.6 млн. лв. Наистина, според Алекс Нестор, директор „Корпоративни и външни отношения” в компанията, публичните ползи многократно надхвърлят концесионната такса. Паричният поток към държавата включва и корпоративен данък, данък върху доходите на заетите, социални и здравни осигуровки – в допълнение към милионите, давани за околна среда и социални програми.

 

В рудата – още 40 ценни метала, които концесионерът може да извлича без такса
Аргументите на минната индустрия са солидни: инвестициите са големи и рискови, а пазарът на метали е силно цикличен, така че размерът на концесионната такса е нормален. Но обективността изисква да отчетем, че в момента цените са рекордни, което не се отразява в ръст на публичните приходи от подземни богатства. Минните компании също така далеч не винаги са толкова добри стопани, колкото обичат да изтъкват. Да вземем отново за пример рудата от Челопеч. „Дънди” твърди, че извлича от нея само злато и мед и съответно плаща концесионна такса само за тези метали. Дори да е така, налице е сериозна загуба за обществото.

Разчети за съдържанието на компонентите в рудата, правени преди приватизацията, показват, че годишният добив на 1.1 млн. т. руда освен 5.25 тона злато и близо 17 хил. тона мед съдържа почти 12 хил. тона цинк и над 6 хил. тона олово, които не се таксуват. Обобщените от Гергелчев данни говорят и за 88 тона германий (при концентрация 80 гр./тон) – метал с важно приложение в оптиката и електрониката. В света германият обикновено се извлича при разработване на находища на сребро, олово и мед – но не и у нас. Основен производител на метала е Китай. Китайската суровинна политика вдигна цените до над 1600 долара на килограм. Следователно с отработената руда на Челопеч (евентуално) се изхвърлят над 140 млн. долара само под формата на германий. Губят се също и значителни количества платина, паладий, галий и редица други елементи, твърди геологът. Борсовата стойност на нетаксуваните компоненти в рудата е почти съпоставима с тази на основните.

Както може да се очаква, „Дънди Прешъс Металс” има различна информация за елементите в полиметалната руда. Например съдържанието на германий според фирмата е не 80, а между 6.7 и 9.3 грама на тон. В официално писмо до Минно – геоложката камара от 2008 г. компанията заявява, че „няма абсолютно никаква възможност за обогатяването и извличането на никой от тези елементи под формата на минерален продукт с физически процес на обогатяване” – т.е. без използването на цианидна технология.
Офертата на Мефистофел

 

 

Така стигаме до въпрос, който явно е убягнал на геолозите, повдигнали дискусията за количеството и собствеността на природните богатства на България. Каква е цената – социална, екологична, икономическа – на превръщането на България в златна мина? Балтов и Дончев твърдят, че увеличаването на златодобива в България е уместно само с цианидни технологии. Но историята на златодобива в Румъния, а и в американския щат Монтана показва, че последиците от масовото използване на цианиди в мините могат да бъдат пагубни за здравето и околната среда. Решението е действително стратегическо, но не трябва да очакваме България да продължи да се радва на всички предимства на туризма и земеделието, ако се превърне в цианидна площадка, от която, по сметките на проф. Гергелчев, годишно ще добиваме 50 тона злато. В тази връзка екологът Даниел Попов отбелязва: „Златица бе един от основните региони за едър рогат добитък в страната, преди добивът на мед и злато там стихийно да се разрасне. Не е „и – и”, а „или – или”.
 „На всеки липсва нещо, то се знае. България от злато се нуждае”, да перифразираме Гьоте. Надали е случайно, че великият писател слага тези думи тъкмо в устата на Мефистофел, който във втората част на „Фауст” омагьосва младия император: „Ще имаш злато, колкото желаеш”. В момент на икономическа депресия съблазнително е да повярваш, че ще станеш богат за миг, без тежък труд – само да се наведеш и да вземеш „всичко, дето без хазаин лежи заровено в земята.” Но както е казал народът, не всичко, което блести, е злато. И не всичко, което е злато, е богатство.

 

Асарел Медет, Челопеч, Елаците Мед – пари срещу отрова
Всъщност със сегашния модел на предимно чуждестранна собственост на мините увеличаването на златодобива няма да има особен ефект върху жизнения стандарт в България. Нито пък концесиите за добив на газ в Черно море ще намалят по-значително цената на горивата – нещо, което демонстрира съседна Румъния. Напротив, България ще затвърди очертаващата й се роля на ресурсен придатък на Европа. За производство на високотехнологични продукти от благородните и редкоземните ни метали дори не става дума; перспективите ни са само за по-голям износ на концентрат. Дори да е прав проф. Гергелчев когато твърди, че в България може да се крият до една трета от златните залежи на Европа, тъй като тук се пресичат два от големите златоносни пояси, формиращи „златен триъгълник”, това в крайна сметка може да се окаже национално проклятие. Известна теория в икономиката е „холандската болест”, според която страните с изобилни природни ресурси се „разболяват” от корупция, липса на иновации, разхищения.
Стратегически ресурс или борсова стока
И за това има лек, според Дачев и Гергелчев: да се издейства специална законова база за охрана на стратегическите ресурси на България. Златото и природният газ , както и редкоземните елементи, следва да се обявят за стратегически полезни изкопаеми и добивът им да се превърне в национален приоритет. Тази мащабна визия, която включва учредяване на силна национална геологическа агенция, в момента рязко контрастира с „дирекцийката” в МИЕТ. Но залогът според геолозите си заслужава усилията – стотици тонове злато и милиарди кубични метри природен газ.
Алекс Нестор е повече от скептичен: държавата чисто и просто е лош стопанин. Когато в средата на миналия век започва разработването на рудника в Челопеч, хвостохранилище няма; целият отпаден продукт от мината е изливан в реката. А тогавашният металургичен комбинат „Георги Дамянов” изхвърля през комина си арсен в най-отровната му форма. Държавата е отговорна за тежките екологични поражения в този регион. „Ако погледнете сега „Аурубис”, „Челопеч”, „Елаците” – ние работим за възстановяване на околната среда. Ние гледаме на минния бизнес балансирано, да има баланс между индустрия и природа. Минната индустрия през последните 20 години не е това, което е била преди”,твърди Нестор. Сега минните компании са „отговорни корпоративни граждани на България”.

 

Рудник Медет през 80-те – тотален държавен контрол върху добива
И все пак: макар че природните изкопаеми са държавно богатство, приходите от тях са приватизирани. Населението и бюджетът по никакъв начин не усещат рекордните цени на суровините. А развитието на минната индустрия в България подозрително прилича на сценария, описван от противниците на неолиберализма: първата задача на всяко неолиберално управление е подземните богатства на „завладяната” страна да бъдат предоставени на конкретни сътрудничещи фамилии. Следват комуналните услуги – електричество, ВиК, комуникации, железници. Жителите на уж демократичните държави в крайна сметка стават заложници на Големия капитал, намерил удачна нова форма на колониалните си стремежи.
Природните ресурси и по-специално редките елементи, за които България днес не получава нито стотинка, с времето ще стават все по-важни и оскъдни. Трябва да се съгласим, че държавата нехае, когато те се изхвърлят като отпадък; тя няма стратегически подход към тях. Налага се и заключението, че сегашната форма на концесиониране не защитава в достатъчна степен обществения интерес.
Автори:  Димитър Събеви Сърнела Воденичарова

Завършването на АМ „Хемус“ е най-важният приоритет за развитието на област Разград.

http://www.klassa.bg/News/Read/article/271701_%D0%97%D0%B0%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE+%D0%BD%D0%B0+%D0%90%D0%9C+%E2%80%9E%D0%A5%D0%B5%D0%BC%D1%83%D1%81%E2%80%9C+%D0%B5+%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B2%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%B8%D1%8

 Завършването на АМ „Хемус“ е най-важният приоритет за развитието на област Разград и регионите от Северна Централна и Северозападна България.  Това заяви заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков  в Разград, където взе участие в регионален форум на националната кампанията „Да! На българската икономика“,  организирана от вестник „Стандарт“ и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Зам.-министър Нанков напомни, че правителството съзнава важността на магистралата и започва строителство на два участъка – между Ябланица и Боаза и от Белокопитово към Търговище. „Инвестицията, която правим ще се възвърне няколкократно в бъдеще и ще помогне за икономическото развитие“, категоричен бе той. Според него пътната инфраструктура и транспортната свързаност между населените места и регионите е от първостепенно значение, паралелно с достъпа до качествени здравни, социални и образователни услуги. В тази връзка зам.-министър Николай Нанков напомни, че това лято са инвестирани над 10 млн.лв. за превантивен ремонт на републиканската пътна мрежа в област Разград. С целево финансиране от Министерския съвет в размер на 4,5 млн.лв. са ремонтирани 14 км от пътя Разград – Попово. Над 4 млн.лв. са вложени и за ремонт на 27 км. от пътя Самуил – Подайва. Там до два дни ще се отстранят възникналите дефекти в участък от 100 м., където са проявени пукнатини, след завършване на превантивния ремонт. Те се ремонтират за сметка на изпълнителя. Над 12 млн.лв. ще се инвестират и в рехабилитацията на близо 21 км от второкласния път  между Разград и Търговище. Проектът ще се финансира по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, като в момента текат процедурите по избор на изпълнител. Очаква се превантивен ремонт да се извърши и на други пътища от третокласната пътна мрежа в областта. Николай Нанков обърна внимание, че четвъртокласната пътна мрежа е в много лошо състояние, което предполага промяна на методиката  за подпомагане на общините чрез субсидията от държавата за капиталови разходи за поддръжка на тези направления. Общинските пътища на много места са в тежко състояние и са сред причините за обезлюдяване на населените места.

 

Над 9,6 млн. лв. по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. ще бъдат инвестирани в община Разград за модернизиране на образователната инфраструктура, информира още Нанков. Предвижда се подобряване на енергийната ефективност и материалната база, което заедно с инвестициите от предишния програмен период ще допринесе 90% от учебната база в общината да бъде изцяло обновена и преобзаведена с качествена и съвременна инфраструктура. Над 6 млн.лв. от европейската програма ще се инвестират за благоустрояване  и подобряване на облика на Разград и жилищен комплекс „Орел“. Със средства от бюджета на МРРБ ще се подмени ВиК инфраструктурата в квартала. Общината разработва и проекти за социални жилища и реконструкция на обществените сгради, сред които Регионалната библиотека, които също ще се финансират с европейски средства от програмата.

„Бизнес се прави с адекватна данъчна политика и инфраструктурна обезпеченост, които заедно с кадрите са основен фактор за развитие. Освен  квалифицирани кадри трябва да се замислим и какви са нуждите и стимулите на даден човек да остане в дадено населено място. На първо място това е заплащането, а на второ място е възможността човек да се реализира в адекватна културна, здравна и социална среда“, коментира още зам.-министър Нанков по време на дискусията. 

Участие в регионалният форум взеха кметът на Разград д-р Валентин Василев, народният представител Ирена Соколова, зам.-областният управител Нурие Црънгалова, зам.-министърът на образованието и науката Диян Стаматов, представители на Министерството на туризма, бизнесмени, общественици и представители на местната и държавна власт от област Разград.

Изборният кодекс дава първите си дефекти

https://www.actualno.com/politics/izbornijat-kodeks-dava-pyrvite-si-defekti-news_560807.html

Промените в Изборния кодекс, които бяха приети преди лятната ваканция на Народното събрание след разгорещени дебати и вето на президента Росен Плевнелиев, вече започнаха да създават проблеми. Посланиците на България в няколко държави са се сблъскали с разминаване между нашето и местното законодателство за срока, в който държавата ни трябва да обяви адреса на секциите на тяхна територия, пише в. „Сега“. За проблема сигнализира постоянният секретар на МВнР Василий Такев на заседание

ЧЕЗ взима превантивни мерки преди началото на новата учебна година

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1603436

ЧЕЗ Разпределение България извършва извънредни обходи и огледи на съоръженията от електроразпределителната мрежа, които захранват учебни заведения. Проверяват се съоръженията около всички училища и детски градини, които се намират на обслужваната от ЧЕЗ територия в Западна България, като всички констатирани забележки ще бъдат отстранени незабавно. Кампанията се осъществява по повод предстоящото начало на учебната година. Тя има за цел да потвърди, че съоръженията по електроразпределителната мрежа са в перфектно техническо състояние и пълна техн...

Йордан Гъдулков от „Колорит" с Гран При в Румъния

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1603409

Осемгодишният Йордан Гъдулков от арт школа „Колорит" - Плевен спечели Гран При на Международения конкурс за рисунка „Сезоните и традициите в моята страна" в Румъния. Неговата живописна творба „Мома с грозде" е обявена за най-артистичната рисунка на международния конкурс, в който са се състезавали близо 2 000 творби на деца и младежи от 30 страни от различни континенти. Конкурсът се организира за 6-ти път от Музея Голещи - Аргеш. Журито единодушно е избрало рисунката на плевенското дете като най-добра сред всички представени творби. На 1 септе...

НЗОК дължи над 190 млн. лв. на чужди болници

https://www.actualno.com/healthy/nzok-dylji-nad-190-mln-lv-na-chujdi-bolnici-news_560808.html

Задълженията на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за лечение в страни от Европейския съюз вече възлизат на 190,476 млн. лв., показват данни към 30 юни, цитирани от здравния министър Петър Москов по време на парламентарния контрол. Тук се включват задълженията на касата към чуждестранни фондове и клиники, осигурили здравни услуги на български граждани в Европейския съюз (ЕС). През първото полугодие нашата каса е покрила 201 хил. лв. на здравноосигурени българи за извършени от тях ме

Ричард I става крал на Англия

https://www.actualno.com/chronicles/richard-i-stava-kral-na-anglija-news_560698.html

На 3 септември 1189 година Ричард I наследява английската корона. Той управлява Англия в продължение на 10 години – до смъртта си през 1199 година. Ричард I произхожда от династията Плантагенет. Той е син на английския крал Хенри II и херцогиня Елеонор Аквитанска. По време на своето управление Ричард I получава различни титли, но остава известен в английската история с прякора си „Лъвското сърце”. Той се определя като един от най-смелите владетели на Англия, а неговите во

Св. свещеномъченик Антим Никомидийски

https://www.actualno.com/celebrate/sv-sveshtenomychenik-antim-nikomidijski-news_560789.html

Св. свещеномъченик Антим Никомидийски живял през третия и началото на четвъртия век. Родното му място е Никомидия – град, разположен в малоазийската област Витиния. Като дете получил прекрасно християнско възпитание. Възмъжал, той се отличавал с високи добродетели и хармонично развит характер. Издигал високо своя дух над всички плътски похоти, дълбоко смирен, чужд на завист, гняв и леност, изпълнен с любов и мир във всички, с рядко благоразумие и пламенна ревност по Божията слава, той пр

Времето на 3 септември: Повече слънце и малко облаци

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1603435

Тази събота времето ще е предимно слънчево, с временни увеличения на облачността. Ще духа слаб, в източните райони до умерен североизточен вятър. Максималните температури ще са между 26 и 31 градуса. Над Черноморието ще е предимно слънчево. Ще духа до умерен североизточен вятър. Максималните температури на въздуха ще са между 25-27 градуса, а температурата на морската вода ще е около 25 градуса. Вълнението на морето ще бъде 2-3 бала. Над планините ще преобладава слънчево време с временни увеличения на облачността, по-значителни над западните ра...

Министърът на туризма посети крепост Туида в Сливен

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1603432

Министърът на туризма Николина Ангелкова посети крепост Туида в Сливен. Тя беше придружавана от народния представител Мария Белова, председателя на Общинския съвет в града Димитър Митев, заместник-областния управител Камен Костов, заместник-кмета Стефан Кондузов, общинските съветници Здравко Костадинов и Димитър Батаков, директорът на Регионален исторически музей - Сливен Николай Сираков, както и от Милена Чолакова - директор на дирекция "Образование, култура и връзки с обществеността" в Община Сливен. В обекта бяха демонстрирани плъстене на в...

Наградха победителите във втория кръг от надпреварата за майсторско управление на адаптирани автомобили за хора с увреждания

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1603430

Часове преди старта на рали „Сливен" 2016, на площад „Хаджи Димитър" се проведе втори кръг за майсторско управление на адаптирани автомобили за хора с увреждания, но със стандартно управление.  Надпреварата се проведе в два манша. В клас „Ръчно управление" победител стана Радослав Ковачки. Второто място зае Антон Бъчваров, а трети се класира Павел Савов. В клас „Стандартно управление" дама измести мъжете от призовото място. Росица Илиева стана първа, следвана от Димитър Павлов и Димитър Йорданов. Наградите бяха връчени лично от Владимир Илиев, ...

Рашид Ал Кетби спечели специалния етап в Сливен

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1603429

Рашид Ал Кетби с Ford Fiesta R5 спечели специалния етап, проведен тази вечер в Сливен на бул. „Стефан Стамболов". Пред публика от над пет хиляди души състезателят от Обединените арабски емирства показа майсторско управление на автомобила и съответно спечели специалния етап на рали „Сливен" с време 00:03:17.1. След него се нареди румънеца Валентин Портучану с 00:03.2 сек. разлика. Портучанy остана верен на традицията да печели публиката с виртуозно шофиране на своя Mitsubishi Lancer Evo9. След него на 5 секунди разлика от първия остана Йордан Ат...

На 3 септември рожден ден имат

https://www.24chasa.bg/spravochnik/article/5743224

На 3 септември рожден ден иматАлександър Станков, футболен треньор Атанас Мерджанов, депутат в 43-ото НС, говорител и член на ИБ на БСП Иван Хиновски, председател на УС на Българския енергиен и минен форум Капка Кумар, основател на школа за индийски танци Лидия Вълкова, актриса Людмил Бонев, скулптор Малина Петрова, актриса, сценарист и режисьор Мария Донева,

Страници: 1 | 2 | 3 | 4 | 5

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване