Защо криха смъртта на диктатора?

09/05/16 11:32
(http://www.klassa.bg/)

Защо криха смъртта на диктатора?

Узбекистан може да е следващата Сирия Големият диктатор се познава по това, че когато предаде богу дух,дълго време официалните власти крият смъртта му. Този луфт между биологичната и официалната кончина може да продължи от няколко часа до цял месец, че и повече. Не е съвсем сигурно кога точно са издъхнали съветският лидер Черненко, алжирският Бумедиен, севернокорейският Ким Ир Сен и много, много други. Последният пример е Ислам Каримов, президентът на Узбекистан. Цяла седмица по световните мрежи се носеха твърдения, че се е споминал. Властите нито потвърждаваха, нито отричаха. В крайна сметка новината бе огласена от Ройтерс с позоваване на дипломатически източници. Турският премиер изпрати официални съболезнования преди официалната вест. Едната дъщеря на Каримов го сподели във фейсбук. И чак тогава узбекските власти съобщиха, че са останали без държавен глава. Тези часове или може би дни на изчакване са изключително важни, тъй като тогава осиротелият тесен елит се събира и решава кой ще наследи поста В случая с Узбекистан в пазарлъка са участвали и близки роднини, и лидери на кланове. Те са истинските министри. Това много усложнява нещата, но най-лошото е, че такъв комплексен играч като Каримов много трудно се намира. Твърде вероятно е следващият да изтърве нещата от ръцете си. Смъртта на текущите диктатори обикновено се следва от информационно затъмнение. Както читателят може би е чувал, аз бях кореспондент на БТА в Москва от 1983 до 1989 г. есента. В първите 2 години починаха двама съветски генерални секретари – Андропов и Черненко. Малко преди това си отиде Брежнев. При всички случаи ритуалът бе един и същ – изведнъж радиото и телевизията прекратяваха програмите и започваха да свирят само класическа музика, и то от най-сериозната. Никакво алегро виваче. Никакви новини. Това продължава през нощта и на другата сутрин. Някъде рано следобед Шостакович прекъсва и говорителят чете съобщение: “ТАСС е упълномощен да заяви, че...” Тъпо и скучно, но някак си вдъхва увереност в утрешния ден. А как го научава кореспондентът на БТА, който не знае къде е болничното легло на вожда, а и да знаеше – никой няма да го пусне? Много просто – щом чуе класическата музика, би трябвало да се досети. Макар че ако е прекалено досетлив, нямаше да е в Москва, а в Париж. Човек звъни в отдел “Печат” на външното министерство – не казват нищо. Звъни на колеги от ТАСС и съветските вестници – те не си вдигат телефона. Сутринта човек отива в бюрото, а отпред го чака чистачката, обикновено сержант от КГБ. Тя гледа сериозно и въздиша: “Ах, Валери, каква тъжна вест...” Каква вест? “Ами почина нашият Юра...” Така ли? И кога ще съобщят? “В три часа по радиото.” После веднага трябва да се предупреди БТА в София, защото скоро някаква невидима ръка изключва телексите и телефоните. До 15 часа. Както виждате, системата бе сигурна и нищо не се оставяше на произвола. Смъртта на Черненко беше доста странна. На 6 март 1985 г. телевизията го показа как гласува на изборите в някаква неназована и секретна секция - ни жив, ни мъртъв. Силно напудрен, за да не личи восъчният тен. Нещо като в “Пастирите на нощта” на Амаду, ако сте я чели. В нея група пияници отиват на нощно бдение край тленните останки на своя приятел, но в един момент той им се вижда като жив, та го помъкват из богоугодните заведения край пристанището Баия. Черненко явно не можеше да стои на крака, затова дискретно го подкрепяха. Подадоха му букет, буквално го сложиха в прегръдките му, но той не успя да го задържи. Дори да гушне букета не успя. Ако режисьорът бе отрязал последните 2 секунди, това нямаше да се види. Защо ли ги е оставил? Тогава такива гафове не се случваха. Много ясно, че нарочно - за да се приготви народът психически и да не се напие изведнъж и веднага. Два дни по-късно Черненко официално напусна този свят на 73 години – възраст, в която американските политици още участват в Бостънския маратон. Така е, водката не прощава. Съветските ръководители бяха принудени да пият редовно и напоително, за да не ги вземат за американски шпиони. И докато изкачат служебната стълба до самия връх, вече бяха с единия крак на оня свят. Човек трябва да знае този контекст, за да разбере защо Путин обича да се снима гол до кръста и на кон. Най-дълголетният сталински съратник бе Вячеслав Молотов, който остава завинаги в историята с пакта “Молотов – Рибентроп”. През 1961 г. Хрушчов го изключи от партията и го уволни отвсякъде, но през 1984 г. Черненко го реабилитира и лично му върна партийния билет. Зевзеците веднага казаха, че Черненко си готви наследник. И наистина, Молотов го надживя и почина през 1986 г. на 96 години. Успя да види началото на гласността и това го довърши. Но още по-странна бе смъртта на Юри Андропов година по-рано. Пак имаше дълго и странно затишие, пак Шостакович, пак секретни пазарлъци в елита. На другия ден (а може би и на другата седмица) официозът “Правда” публикува речите на членовете на Политбюро и новия му състав. Там Горбачов отсъстваше и като оратор, и като член. Седмица по-късно излезе брошура за пленума и в нея неочаквано се появи реч на Горбачов. И пак със закъснение съобщиха, че Горби е избран за член на Политбюро и секретар по идеологията, което ще рече, че вече е втори човек в партията и най-вероятен наследник на Черненко. Явно пазарлъкът е бил тежък. Продължил е чак до погребението и след това. Междувременно в Москва се пусна поредният виц за чукчата, който дошъл на поредното погребение на Червения площад. Милиционерът го спира: “Къде ви е поканата?” “Чукча няма покана – отговаря знатният еленовъд. – Чукча абонамент!” Сред рекордьорите по живот след фактическата смърт най-вероятно е алжирският президент Хуари Бумедиен, макар че няма нищо сигурно. През 1978 г. той изведнъж изчезна от сцената и повече не се появи. По-късно бе официално съобщено, че 38 дни се е намирал в кома заради някакво странно заболевание на кръвта. Но злите езици твърдят, че цели 2 месеца е бил мъртъв, докато се престрашат да го обявят. Загадката е двойна, защото бил на лечение в Москва. Дългото мотаене на новината за смъртта на диктатора (или авторитарния президент) е необходимо и дори спасително. Има нации, в които бързата кучка държава взривява. В тях всички решения се спускат отгоре надолу. А долу народът е като запалителна смес, която само чака фитила. Ако елитът спусне надолу противоречията си, целият народ избухва. Затова е важно първо елитът да се консолидира, а чак след това, вече сплотил редиците си, да се представи пред населението като хомогенен и единодушен наследник на мъртвия вожд. Здрав елит – здрав народ. Скаран елит – гражданска война Узбекистан и без това е буре барут с дузина фитила. Тази държава спокойно може да последва съдбата на Сирия и Ирак. Около 80 на сто от населението са мюсюлмани, но половината от тях не са нито шиити, нито сунити. Този въпрос тепърва ще се изяснява, т. е. ще се пролива доста кръв. Освен това около 10 на сто от населението на Афганистан са узбеки и имат претенции към родината майка. Най-малкото защото през нея минава пътят към България, Германия и обятията на Меркел. Местните ислямисти организират бунтове, които Каримов потушаваше с тежки картечници. Ще може ли неговият наследник да издаде същата заповед? Хиляди воюват на страната на джихадистите в Сирия и Ирак. Турция отдавна прави опити да разпространи влиянието си над Узбекистан, а Русия никога не го е губила. С две думи, в Узбекистан може да гръмне така, че да се чуе и в България. За всички би било по-добре, ако Каримов е още жив. Или ако смъртта му можеше да се укрие още някоя и друга година.

© www.24chasa.bg

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/271808_%D0%97%D0%B0%D1%89%D0%BE+%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0+%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D0%B4%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%3F++

Публикувана на 09/05/16 11:32 http://www.klassa.bg/News/Read/article/271808_%D0%97%D0%B0%D1%89%D0%BE+%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0+%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D0%B4%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%3F++