Бизнесът е непреклонен за отпадането на минималните осигурителни доходи

Четирите национално-представени работодателски организации продължават да стоят твърдо зад искането за отпадане на минималните осигурителни доходи и въпреки заплахите на синдикатите за протести не смятат да се върнат на масата на преговорите. Минималните осигурителни прагове представляват минималната сума, върху която работодателят е длъжен да осигурява работника. В много браншове реалните заплати са много над минималните осигурителни прагове, но в други заплатите са по-ниски. Всяка година минималните осигурителни прагове се договарят между синдикатите и работодателите за 85 икономически дейности, а за тези, за които не е постигната договорка, държавата в лицето на социалния министър има право да разпростре административно средно договорения ръст. За тази година например беше договорен среден ръст на осигурителните прагове от 7.5%, който беше административно разпрострян от вече бившия социален министър Ивайло Калфин и за над 30 икономически дейности, за които не беше постигната договорка между работодателите и синдикатите. Заради отказа на бизнеса да участва в преговорите, определянето на минималните осигурителни прагове за следващата година е зациклило, а все още не е ясно каква позиция ще заеме държавата в спора. Четирите национално представителни работодателски организации - Българската стопанска камара (БСК), Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Българската търговско-промишлена палата (БТПП) обаче се непреклонни в искането си за отмяна на праговете. [div class='left_orange']Иван Нейков: Струва си да се обсъди дали да продължаваме с минималните прагове Струва си да се обсъди дали да се продължава с модела за определяне на минимален осигурителен доход. Това заяви председателят на Българския институт по труда и социалната политика и експерт по осигурителните въпроси Иван Нейков пред БНР в коментар за отказа на бизнеса да участва в преговорите за минималните осигурителни прагове и искането те да бъдат премахнати. “Този модел е създаден в България преди 15 години. 15 години в днешния свят не са малък период от време и би могло да бъде поставено началото на една дискусия, дали да продължаваме по този път, още повече че се натрупаха и някакви немного обясними деформации“, посочи той. “Например може работодателят да плаща по-малка заплата от дохода, на който ще осигурява. Примерно, ако в нашия отрасъл минималният осигурителен праг е 600 лева, това означава, че работодателят може примерно да ни плаща 500, обаче трябва да ни осигурява на 600. Това вече са деформации, това вече не говори добре въобще за идеята и затова си струва да се върнем на масата за преговори и да започнем да го обсъждаме“, каза Нейков. По думите му тезата на работодателите има добра и не толкова добра страна. Още[class='left_orange' div] “Против сме договоряне на равнище на лъжата“ “Ако минималният осигурителен доход беше нещо хубаво, щеше да го има в Германия, Швеция и Австрия, например. Такъв няма в нито една европейска държава няма“, коментира председателят на АИКБ Васил Велев. “Ние сме против договаряне на равнище на лъжата – всички трябва да се осигуряват на равнището, на което се плаща и контролните органи имат всички инструменти, с които да се справят с този въпрос. Така, както се справят със събираемостта на акцизите и ДДС, например. За нас това е правилният път“, коментира Велев. По думите му минималните прагове стимулират сивия сектор, където се сключват договори на минималните прагове и над тях се доплаща с пари в пликче. Има и случаи когато заради задължението работодателят осигурява на по-висок праг, а плаща по-ниски заплати. “Не защитаваме лични интереси, а тези на светлия бизнес“ "Не защитаваме лични и корпоративни интереси, защитаваме интересите на бизнеса, който е на светло", заяви Велев. Той коментира, че когато един работник си търси работа, всъщност не знае в коя икономическа дейност е по класификатора, каква категория персонал точно е и какъв е минималният праг, при който трябва да е назначен. По думите му работниците знаят каква заплата искат и когато не я намират при един, отиват при друг работодател. “Работните заплати трябва да растат под натиска на пазара на труда, а не заради минималния осигурителен доход. Мит е, че минималният осигурителен доход увеличава заплатите. Вторият мит е, че ако няма минимален осигурителен доход, всички ще се осигуряват на минимална работна заплата . В момента далеч не всички се осигуряват на минимален доход“, заяви Велев. “Живеем в държавата на парадоксите“, каза от своя страна председателят на КРИБ Кирил Домусчиев. Минималната заплата скача без логика и обяснение Евгений Иванов от КРИБ заяви от своя страна, че минималната работна заплата в рамките на година и половина е скочила от 320 на 460 лв. - без някой да пита бизнеса, без някой да знае как и без някой да обясни защо. “Всъщност, реалното число не е 460, а е 510 и нагоре, тъй като трябва да се добавят и задължителните класове за прослужено време“, посочи той. “Тихомълком министрите на труда и социалната политика едностранно, с подкрепата на синдикатите, определяха нивата на минималната работна заплата. За моята организация не е проблем числото, проблем е начинът, по който се определя това число. Защото, ако днес това число не ни притеснява, то утре може да дойде министър, който да каже, че от днес минималната заплата става 1500 лв.”, заяви Иванов.  

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/biznesat-e-nepreklonen-za-otpadaneto-na-minimalnite-osiguritelni-dohodi-news253819.html

Свързани новини: