Това е важното за България, а не кой ще бъде президентът тук Бяхме колония на СССР, но нямахме свои депутати в Москва, затова веднага му се разбягахме Големият проблем на президентските избори този път е, че съвпадат с американските. И човек вижда ясно, че онези са поне 10 пъти по-важни за нас, докато нашенските са нещо като нищо. Разликата я усещат само партийните елити, защото президентът раздава част от високите служби в държавата. Освен това президентът назначава временните правителства, които организират избори за парламент. Но който и да ги спечели, политиката пак ще следва същия коловоз - утрадясната данъчна система ще остане непокътната, външната ни ориентация ще е натовска и меркелска, а за останалите подробности ще се питат посолствата. Така че за 99% от населението е все тая Вижте как у нас протичат президентските кампании. Тъй като няма истинска борба на политически идеи, много ясно, че всички сили се хвърлят в превъзнасянето или най-вече мацането на личността. Все едно се играе пейнтбол. Затова единствено правилната тактика е да криеш кандидатурата си до последния момент, в който троловете вършат своето пъклено дело. Точно това сега прави ГЕРБ, и то е правилно. В САЩ е точно обратното – там вече втора година играчите се борят да наложат принципно различни каузи, които ще определят бъдещето и на САЩ, и на света, и на България в частност. Например Хилъри Клинтън е глобалистка, докато Доналд Тръмп е изолационист. Хилари е “ястреб” и ще бъде възможно най-агресивна за Сирия и за конфликта в Украйна. Тя вярва в правото на Вашингтон да сменя лошите режими, а свалянето на Путин е неин личен кръстоносен поход. И обратното - Тръмп обещава повече да не сменя чуждите режими и да се разбере с Путин. Засяга ли ни това? Разбира се, че ни засяга. Най-малкото е, че при Хилари у нас ще има ГМО, а при Тръмп може да се размине Тръмп обещава да прекрати или да предоговори НАФТА (северноамериканското търговско споразумение), а за Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) направо забравете. И обратното, ако Хилари стане президент, ще наблъска насила ТТИП в гърлата на Меркел и Оланд, които взеха нещо да се дърпат. И отново всичко това доста пряко ни засяга. Много повече, отколкото политиката на поредния български президент. А щом ни засяга, защо не си потърсим правата, защо и ние да не гласуваме в американските избори? И обратното – не е ли време САЩ да дадат избирателни права на своите европейски васали? От това Чичо Сам може само да спечели и да отложи разпада на своята глобална империя с векове. Защото в човешката история е имало стотици империи и всички те рано или късно са се разпадали. Това е естествен и необходим процес. Само че при някои протича бавно и неусетно, а при други изведнъж. Най-бавно се разпадат “инклузивните” (включващи) империи, ако може да използваме този модерен напоследък термин. Да вземем например Римската империя Тя също е била глобална като САЩ, ако не броим недостъпните и непознати тогава райони. Отначало римското гражданство е изключителна привилегия на чистокръвните наследници на Ромул, Рем и вълчицата. Освободените роби, пришълците и техните деца са били изключени. С времето обаче Рим дава така нареченото “латинско право”, т. е. ограничено римско гражданство на населението в своите колонии. И ето че през 212 г. имперотор Каракала издава едикт, с който хората във всички провинции получават пълно римско гражданство. И то не само мъжете, но и жените. Това удостояване на варварите с римската идентичност е може би най-силното оръжие на древния Рим, много по-мощно от легионите с техните копия и мечове. Елитите на покорените народи се съревновавали кой ще получи този висок статут пръв, кой ще се облече като римлянин, ще говори като римлянин, изобщо ще бъде п римлянин от римляните. Ако не им бе дадено да се пребоядисат като римляни, народите щяха да са фанатично верни на своите си божества и традиции. И щяха постоянно да се бунтуват. Точно така се бунтуват евреите през 66-73 година. След този и други подобни епизоди римляните пускат в ход “романизацията”, която забавя разпада на империята с векове. Гниенето започва още след смъртта на император Август, но разпадът става факт чак през 395 г., кажи-речи 4 века по-късно. Може даже да се спори дали Римската империя е рухнала тогава, или чак през 1453 г., когато пада Константинопол. Римската идентичност оцелява и до днес сред варварите. Дори днес руската църква и руските националисти обявяват Москва за “Трети Рим”. , А румънците? Те са си чисти римляни от славянски произход. Ето как “инклузивната” идентичност живее и след смъртта. Главната поука е, че ако варварите получат възможност да се изравнят с гражданите на САЩ, те ще станат много по-лоялни Защото ще се гордеят, че са се издигнали. Ние тук влязохме в ЕС и НАТО и сега гледаме отвисоко на Украйна, Македония, Сърбия, които още чакат и се надяват. И ни обземат приятни тръпки. Но какъв е следващият ни национален идеал? Еврозоната май замириса на мухъл, а Шенген вече е пародия. Явно единственото, което ще възроди нашия ентусиазъм за европейските ценности, е американското гражданство. САЩ би трябвало да си припомнят положителния пример на Рим, още повече че имат на разположение достатъчно отрицателни примери. Например СССР се разпадна за един миг, както рухват стените на Ерихон от звука на тръбите. Как се случи това библейско чудо? Ами много просто – съветската империя беше “ексклузивна”, демек не беше включваща, а изключваща. Целият соцлагер се управляваше от съветското политбюро и най-вече от неговия генерален секретар. Обаче народите от Варшавския договор нямаха никаква роля в неговото издигане. Управлява те чужд, значи ти си втора класа спрямо руснака. И затова всички се разбягаха изведнъж. Впрочем Щатите могат да се вгледат и в собствената си история. Отначало жителите на колониите са били ужким британски поданици, но не са имали никакви представители в британския парламент. През 60-те години на XVIII век лозунгът на недоволството става No taxation without representation, демек няма да ви плащаме данъци, щом нямаме депутати в Уестминстър. Най-просветените британски умове настоявали колонистите да получат поне 50-60 мандата, та да мирясат. В британския парламент са се водели люти дебати, но уви - накрая мнозинството отказало. Кой знае, ако през XVIII век Великобритания бе дала на колониите представителство в своя парламент, ако бе “инклузивна” спрямо американците, дали и до днес нямаше да е световна империя? Със сигурност световната история щеше да е доста различна. Използвам грапавата чуждица “инклузивен” неслучайно, това е много моден термин в политиката и икономиката.* Според шаманите това е разковничето за просперитета на народите. Чудесно! Но щом най-важната институция за народи като нашия вече е Белият дом, защо не сме включени докрай? Истината е, че Щатите отдавна дават на блуждаещите народи нещо като “латинско право”, включват ги във всевъзможни инициативи, алианси и прочие. Но и това е до време, СССР също включваше само донякъде. Дето се казва, целувките може да са много приятни, но идва моментът, в който момъкът иска да бръкне под полата.

*Темата за инклузивността на институциите е развита в много нашумялата книга “Защо нациите се провалят” от Дарон Аджемоглу и Джеймс Робинсън, с когото имах честта да направя интервю за в. “24 часа”.


© www.24chasa.bg