Авторско, но и право – да не повтаряме грешките от ACTA! *

Текстът е официална позиция на партия ДЕОС, публикуван на уеб страницата на формацията. Европейската комисия изплю камъчето и официално представи плановете си за реформа на авторското право. Като цяло почти няма разлики с онова, за което знаем още от началото на годината: медийните издатели ще получат допълнително 20-годишно сродно (на авторското) право, а ползването на цифрово съдържание ще зависи много повече от договарянето на лицензи, вместо от ясно разписани законови правила. На този фон е трудно да открием някаква добра новина – евентуално като такава би могло да се развие облекчението за работата на архиви, изследователски и образователни институции в сферата на т. нар. „text and data mining“. В останалата си част предложението за директива е катастрофално за всички потребители онлайн. Така например чл. 13 от него задължава доставчиците на онлайн услуги (в това число социалните мрежи) да сключват споразумения с правоносителите, по силата на които да внедряват механизми за разпознаването на съдържание, качвано от потребители, и въобще за повече контрол над неговото разпространение. Това, което отдавна ни е известно като Content ID в Ютюб може да стане реалност и в други социални мрежи, например Фейсбук. С всички последствия за възможностите за споделяне на съдържание, задължения за свалянето му и блокиране на „съгрешили“ потребители. Не успеят ли онлайн доставчиците и правоносителите да се споразумеят, което ДЕОС смятаме за повече от вероятно, то държавите–членки ще трябва активно да се намесят (разбирай да окажат натиск), така че да доведат преговорите до „успешен край“. Сигурни сме, че организациите за колективно управление на права доволно потриват ръце, четейки тези редове, но грижата ни е насочена към хората, които в крайна сметка ще останат прецакани. Отговорност, поставена с главата надолу Въпреки че Комисията твърди обратното, представените от нея планове обезсилват привилегиите, които доставчиците на онлайн услуги имат по отношение на тяхната отговорност за действия на техните потребители. Още по-лошо – ДЕОС смятаме, че тези очевидно недобре обмислени предложения ще ни вкарат в един интернет от нов вид, в който ще можем да достъпваме и споделяме съдържание само след като то, първо, е идентифицирано и, второ, ползването му е разрешено от съответния правоносител. Примерът на Ютюб и неговото Content ID е достатъчно стряскащ – действащото законодателство твърде бързо обраства с някакъв вид корпоративна самоинициатива, диктувана от вътрешнофирмени правила за ползване. Гарантираните по закон права на потребителите се заобикалят от предвидени в корпоративните общи условия мерки. Въпреки че в споменатия член 13 от предложението за директива Комисията се опитва да успокои духовете с уговорката, че такива мерки трябвало да бъдат „подходящи и пропорционални“, ДЕОС не очакваме от тях нищо добро, поне не за обикновените потребители. Това е така, защото повечето правомощия за контрол водят до желанието за повече проследяване на потребителите и тяхното поведение онлайн, а всички знаем какво означава това в България. В крайна сметка кризата на авторското право само ще се задълбочава и ДЕОС с горчивина установяваме, че Комисията на този етап няма нужната смелост да предложи смислени реформи, които най-сетне да го направят годно за 21-ви век. Повече за големите платформи Проектът за нова директива показва съвсем ясно, че в отдавна тлеещия спор между медийните издатели и агрегаторите на линкове Комисията твърдо е застанала зад позицията на първите и е решила да засили техните права в ущърб на всички останали, които имат интерес да достъпват и споделят съдържание. Това е вече придобилото гражданственост сравнение с „данък върху линковете“ (link tax) желание на медийните издатели да получават част от рекламните приходи на търсачки, информационни портали или агрегатори на линкове – заради това, че посочват на читателите пътя до линкнатото съдържание!? Допълнителни, но за сметка на това съвсем реални щети вследствие на горното са възможни например при една от най-смислените прояви на съвместни усилия на онлайн общности – Уикипедия. Други кандидати да паднат под колелетата са малкия интернет базиран бизнес и стартъпите като цяло. И ако някой реши, че прекаляваме, просто го каним да хвърли един поглед към Германия, където такова токсично законодателство съществува от 2013 г. насам. Сега всичко това е скрепено с разпоредбите на чл. 11 от предложението, което препраща към директива 29/2001, която пък на свой ред е може би една от най-назадничавите законодателни стъпки с оглед развитието на онлайн средата в Европейския съюз и в частност у нас. Сума сумарум Европейската комисия се оплита и препъва в изключително проблемния си опит да защитава негодни за съвремието ни бизнес модели с неадекватни регулаторни средства и най-вече заплашвайки с това да ни причини сериозни щети. Лицензи, лицензи, лицензи За Комисията лицензите или договарянето между правоносители и потребители изглеждат като някаква панацея за решаване на всички проблеми в ползването на съдържание онлайн. Но всички ние знаем, че този подход е чисто и просто негоден в цифровата среда, където имаме огромен брой потребители, които искат да достъпват и ползват съдържание тук и сега, по възможност дори от мобилните си устройства. Къде по-смислено би било да имаме основни правила, уредени веднъж завинаги на законово равнище, пък ако ще и на цената на някакво компенсационно възнаграждение, подобно на онова върху празните информационни носители. Всъщност дори там, където лицензите остават най-удобното средство за работа, Комисията не постига напредък и това добре се вижда при договарянето на права между филмовите студия и доставчиците на стрийминг услуги. Предвидени в предложението са „механизъм на договаряне“ и „диалог“, но тъкмо тук няма нищо ново – това е съществуващата от десетилетия ситуация, която не позволява да имаме реален и работещ общ пазар на цифрово съдържание. За финал и като черешката на тортата става ясно, че геоблокирането на съдържание, т. е. невъзможността от България да достъпваме нещо, достъпно другаде в ЕС, примерно в Австрия или Обединеното кралство, най-вероятно ще остане в сила. Това означава, че отговорните за общия цифров пазар комисари Андрус Ансип и Гюнтер Йотингер са се подали на натиска от страна на притежателите на съдържание и са приели да жертват вече обещаното единно договаряне на права за разпространение в цялата територия на ЕС. За разлика от прогреса в телекомуникациите и донякъде в онлайн търговията, където се направиха големи стъпки към единен пазар, предлаганите мерки тук практически обезсмислят напредъка в другите области на общия цифров пазар. ДЕОС заставаме твърдо против направеното от Комисията предложение за директива относно „авторското право в цифровия общ пазар“ в неговата цялост и сме готови да обединим усилия с всички свои съмишленици във ваденето на отровните му зъби.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_636185.html

Свързани новини: